Сваляш очилата с мултифокални лещи

Почивайте по 10-15 минути, след престой от час и половина пред компютъра, казва д-р Алек Топов

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Катарактата представлява потъмняване на биологичната леща на окото на човека. В началото той започва да вижда замъглено, както надалече, така и наблизо. Той не се чувства достатъчно комфортно и има усещането, че непрекъснато е в мъгла, което съответно изисква преглед при офталмолог.

„Трудно е да се каже, че има рискови фактори за развитие на заболяването, предполага се, че при хора, които са изложени на повече ултравиолетова светлина високо в планината, на Екватора, където слънцето е доста силно, катарактата настъпва в по-ранна възраст", казва д-р Алек Топов. Обикновено възможността за развитие на заболяването се увеличава след 60-годишна възраст.

Съвременна хирургия

Единственото лечение на заболяването е хирургията – оперативно отстраняване на катарактата, на потъмнената леща и съответно поставянето на имплант, който да коригира диоптрите на окото. Основен метод е стандартната факоемулсификация, с която се отстранява лещата. По-модерна е хирургията с фемтосекундер лазер, като част от операцията се извършва с него, а останалата – с ултразвук. Какво дава в повече този метод? „Лично моето мнение е, че всеки един пациент който има възможност и е избрал т.н. премиум леща /висок клас имплант/, трябва да бъде опериран с лазер", обясни д-р Топов. Той дава възможност за изключително точни разрези на роговицита, които е невъзможно да бъдат направени от хирурга. На второ място – капсулорексиса или отворът, който офталмохирурзите правят на капсулния сак, в който е поместена биологичната леща, за да отстранят помътнялата, се извършва със същия този лазер и винаги е стандартизирано и точно, без какъвто и да е риск от усложнение. И третото нещо, което извършва лазерът е разчупване на ядрото. „Това са три от основните стъпки при операцията за катаракта. След това тя се продължава с ултразвук и се имплантира изкуствената леща", разказа още д-р Топов.

Лещи

След отстранява на катаракта най-използвана е т.нар. монофокална леща. С нея пациентът вижда добре надалече, но близкото и средно разстояние изисква носене на очила. То може да варира от 5 м до 50 см и в рамките на този обсег човекът вижда по-замъглено. „В последните пет години и особено в последните две навлязоха нов вид импланти, които ни дават възможност за корекциите на зрението, така че пациентът да бъде сравнително независим от очила и при работа на близко", обясни д-р Алек Топов. Съвременните импланти, които са с удължен фокус и мултифокалните намаляват зависимостта от ползване на очила. Те виждат достатъчно добре надалече и наблизко. „Това е голямо предимство – хората, които не са сложили все още очила за пресбиопия или т.н. старческо далекогледство, могат да разберат какво точно означава това", обясни още офталмологът. Така например всеки, който си извади телефона от джоба, ако има старческо далекогледство, той не може да види кой му звъни, не може да прочете и набере. Така човекът трябва да търси очилата, за да може да види кой го търси. Съвременните лещи за близко и далече обаче дават възможност на човек да вижда километража докато шофира - нещо, което с монофокалните лещи, няма как да стане. Слагането на очила, може да се наложи в много редки случаи – например при четене на изключително ситен шрифт. Според д-р Топов съвременните лещи с удължен фокус са подходящи за абсолютно всички пациенти. „Преди с мултифокалните лещи, това не беше така. Докато сега, всеки човек, на който можем да предложим монофокална леща, е подходящ и за такава с удължен фокус. Все още прилагаме монофокални лещи при 70-80% от пациентите, но смятам, че след около 10 години, те почти няма да се използват, защото технологията е изключително добра и се развива. Последните резултати, които имаме са много обнадеждаващи", категоричен е д-р Топов.

Профилактика

Препоръчително е пациентите след 40-45 годишна възраст да ходят веднъж годишно на профилактичен очен преглед. Това се налага, защото например при глаукомата, която се нарича „тихият убиец на зрението", пациентът не усеща, че има проблем. „Каквото вземе тя, ние лекарите няма как да го върнем. Затова е добре да се ходи на преглед", категоричен е д-р Топов. В други случаи, по време на консултация, специалистите откриват, че пациентът има проблем свързан с диабета и го насочват за изследване и консултация с ендокринолог. При това заболяване, в очното дъно настъпват промени, които засягат изключително тежко зрението. „Все по-рядко идват пациенти с късни фази на диабетна ретинопатия, но за жалост все още има и такива. Затова профилактиката е нещо изключително важно", съветва още д-р Топов. Възрастните пациенти, обикновено обръщат внимание на своето зрение при макулна дегенерация. Силно препоръчително е те да ходят на преглед, за да се прецени каква е точната им диагноза, от какво е намалено зрението. Те често смятат, че имат перде, а това невинаги се оказва така. „Затова пак казвам добре е веднъж годишно да се извършва профилактика", категоричен е д-р Топов.

Слънчеви очила и екрани

Колкото до профилактиката в ежедневието ни, д-р Алек Топов препоръчва при силно слънце, да се ползват очила, които са с филтри и не са фалшиви. Навсякъде по света има доста известни марки, които се фалшифицират и съответно не се знае дали плаките на стъклата действително са с съответните UV-филтри. „Изключително важно е, когато се купуват слънчеви очила, те да бъдат със сертификат", категоричен е офталмологът. Освен, че не пазят, фалшивите очила могат и да навредят. Това е така, защото при силно слънчево осветяване, зеницата има възможност да се свие и по този начин се намалява влизането на вредните UV-лъчи вътре в окото. Ако, обаче човек сложи тъмни очила, които нямат този филтър, съответно зеницата се разширява и лъчите, които са от невидимия спектър за човека навлизат съвсем спокойно в окото и могат да навредят структурите му. Това е проблемът и затова са вредни фалшивите очила.

Колкото до технологиите, които са станали неизменна част от ежедневието ни, според д-р Топов те не влияят много на очите, особено ако става дума за съвременни екрани. „Окото е непрекъснато в зрителен процес – дали ще гледате телефона, монитора или надалече, чрез него получаваме над 85% от информацията за околния свят. При съвременните монитори няма лъчение, няма трептене, образът се получава изключително добре", обясни още специалистът. Технологиите, толкова напреднаха, че ние няма как да си представим съвременния живот, без компютри и телефони. Затова единственото, което е важно е, когато се работи дълго на компютър, например в офиса, на час, час и половина да се правят почивки за 10 -15 минути. Това е препоръчително, защото при дълъг престой пред монитора, мигането намалява, роговиците леко изсъхват и човек започва да има усещането за чуждо тяло, за парене и щипене. Когато усети това, може да се наложи да капнат изкуствени сълзи или човекът да почине известно време.

Финансиране

„Ние имаме консултанти към Българското дружество по офталмология и към здравната каса и Министерството на здравеопазването. Съответно те движат финансовите въпроси, но мога да кажа, че клиничните пътеки при

нашата специалност са изключително недофинансираните", казва д-р Алек Топов. Например в България за една операция на катаракта здравната каса плаща 380 лв., а в Германия минималната цена е 2500 евро. Същевременно медиците у нас, и в чужбина работят с едни и същи апарати и консумативи. Също е така добре на петата година, апаратурата да се подменя, но това няма как да се случи при клинична пътека от 380 лв., обясни още д-р Топов.