Лице

Споделеното знание

27-05-2022 09:00
В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блогСподеленото знание
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Науката, с която се занимават учените в БАН не е суха материя. Тя е нещо живо, вълнуващо, което човек може да съпреживее стига да има сладкодумен гид, който да го води уверено в лабиринта на познанието. Такава сладкодумна разказвачка е проф. Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология. Тя е професор по морфология и доктор по вирусология.
Завършила е с отличие специалността „Биохимия и микробиология" (днес „Молекулярна биология") в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски" със специализация по „Вирусология". Семестриално е завършила специалността журналист-кореспондент към Факултета за обществени професии в СУ „Св. Климент Охридски" (1991 г.). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество. Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет. Румъния, Словения, Чехия, Беларус, Нидерландия и Малайзия. Ръководител е на множество научни проекти.

 

Как се става учен

 

„И лесно, и трудно", е отговорът на проф. Радостина Александрова. „Лесно, защото от дете бях любознателна. Отдаваха ми се еднакво добре и математиката, и естествените науки, и литературата. Увличах се по музиката. Сред всички тези неща е много трудно за един млад човек да избере, какъв иска да стане. Лесното е, че предметите ми се отдаваха с лекота", пояснява тя. Учила е в прочутата 29-та гимназия в паралелка с усилено изучаване на английски език. Имала късмета да попадне в изключителен клас, от който всички са с някакъв принос в обществото и професиите си. Например, има петима свои съученици, които също са учени в БАН. В един клас е с психиатърката д-р Цветеслава Гълъбова, с която и досега са добри приятелки. Нещо повече, за специалността „Биохимия и микробиология" кандидатствали 800 момичета за има няма десетина места. Тя била приета с пълен отличен при това без да взима частни уроци. И тогава, и сега си спомня с благодарност за своята учителка по биология в училище –другарката Китанова, която я въвела във вълшебния свят на науката. В семейството на проф. Радостина Александрова всички са свързани с естествените науки. Родителите й са ветеринарни лекари. Брат й е завършил стоматология, племенникът й следва медицина.

Винаги с едно намигване

Колкото и да е сериозна в работата си, тя има невероятно чувство за хумор. Нещо повече, тя е от онези извисени духовно хора, които не се вманиачават да се вземат твърде на сериозно, самоиронизира се и дори често пъти разведрява студентите си с разкази за комични ситуации, в които е попадала в чужбина. „А те не са никак малко, понякога ме следват по петите" смее се тя и разказа за първото си посещение в Ирландия през 2001 година. Едва що пристигнала на летището вечерта, се озовала на дълга опашка за такси. Докато чакала се сетила, че няма ирландски лири. Оказало се, че банките са затворени. Обяснила на един полицай какъв е проблемът й. Той й взел парите и ги обменил в близкия автомат, донесъл й ги с фискален бон. „Изумих се, не бях виждала такова нещо – машина да обменя пари", смее се проф. Александрова. Следващата изненада била в комплекс с къщички, където били настанени гостите за научен конгрес. От раз успяла да си отключи външната врата с магнитната карта, макар и никога да не била държала такова чудо в ръце. Скоро след това дошли други гости на конгреса и се засуетили около вратата. „Отворих им, благодариха ми. После, където и да бяхме, все гледаха да се прибираме заедно, че не знаеха дали ще се справят с вратата".

 

Как балканецът надви японците

 

Такава една история пак е от серията „смешки", случили се с проф. Александрова пак в Ирландия. В деня преди отпътуване се сетила, че няма будилник, а въпросните къщички за гости нямали администратор, който да я събуди. Купила си малък електронен часовник, за да я събуди. „Като го извадих от кутийката, само едно синьо копче и черен екран. В автобуса все с хора на науката започнах да го разглеждам, да се опитвам да го включа – безуспешно. Сам не срам, помолих едни японци – помъчиха се и те, не успяха. Тогава колегата – румънка до мен го взе. Не знам какво му направи, но го включи от раз. Така се оказа, че балканската ни находчивост може да победи японските умове", разказва със смях проф. Александрова. По думите й ние, българите, сме нация находчива. У нас има много умни хора, но непрактични. Тя е от хората, които се стараят да не преживяват за незначителни неща, но не може да не се ядосва за едно – упадъка на българското образование. Спомня си времето, когато се влизаше трудно в университета и не може да се примири, че сега не едно и две момчета и момичета записват висше просто ей така, без да имат интерес към дадена специалност или желание да я работят. „Някога имаше една приказка: учи баба, да не работиш. Оказва се, че и сега има хора, които сякаш се придържат към нея", казва проф. Александрова. И бърза да добави, че независимо от хала на българското образование има и много добри и будни студенти, на които й е приятно да преподава.

 

Когато работата е хоби

 

Тя е от хората без хоби, но не защото е скучен човек без интереси. Причината е съвършено различна и неочаквана за мнозина. „Хората, които се занимават с умствена дейност, буквално нямат нито една минута време за странични занимания. Няма как да не мислиш и да оставиш онова, което ти човърка съзнанието, провокира те да намериш отговора на постоянно възникващи въпроси и да му кажеш: работното ми време свърши в 5 след обяд, ще продължим утре в 8 сутринта. Ние сме хора, които се движим навсякъде с това, което непрекъснато ни провокира", казва проф. Александрова. Оценява обаче тази нагласа на хората на науката като нещо изключително хубаво и припомня великия Марк Твен: „Когато обичаш да правиш нещо и то ти е хоби, нямаш нито един работен ден". Проф. Александрова твърди, че се радва, когато се съберат няколко почивни дни, защото ще може да поработи на спокойствие в кабинета си у дома, без да се разсейва и със странични задължения в института. Едва изричайки това уточнява, че много малко хора биха могли да разберат нагласа, като нейната, освен колегите й и хората на науката въобще.

 

Убежището от суетата

 

Намерила го е в дома си. По-точно, за нея то винаги е било там. Където и да пътува, а често й се налага да участва на научни форуми и в България, и в чужбина, твърди, че вкъщи се чувства най-добре. Затова е подредила личното си пространство така, както на нея й харесва и какво се чувства най-удобно. Съвсем нетайната й страст, защото тя се вижда навсякъде в дома й, са куклите – купени от страни на цяла Европа. Цветята са другата й слабост. За тях се грижи, колкото и да няма време, защото отмората й е просто да поседи и да съзерцава известно време някое разцъфнало в саксията. „Идеално се чувствам, когато съм на вилата. Там те са навсякъде", казва проф. Радостина Александрова. У дома си е подредена точно, както и в работата. Признава си обаче, че не може да готви, но и няма желание да се научи. За тази работа е делегирала изцяло права на майка си.

 

Споделеното познание

 

„Знанието има смисъл, само когато е споделено!" Тази мисъл е на проф. Радостина Александрова. Хората, които я познават могат да отгатнат нейното авторство и без направеното уточнение. Защото тя е човек, които не пази наученото за себе си – споделя го, при това на достъпен език и в медиите, и на студентите си, и на хора, които я разпознаят в тролейбуса и я попитат него. Да е приятелка с думите й помогнало детското любопитство – научила се да чете от съвсем малка. „Близките знаеха, че книжките ме радват най-много и винаги ми подаряваха. Като по-голяма започнах сама да си ги избирам в книжарницата, в библиотеката. Четях, а вечер, заспивайки доизмислях нов край на една или друга приказка, продължение, направо цели сериали", разказва за детското си увлечение ученият. По-късно започнала да разказва измислени на момента приказки на племенника си (вече студент по медицина). Неотдавна тя събра и издаде някои от тях в книга. От съвсем скоро направи и свой блог, в който запознава на достъпен език читателите с постиженията в сферата на микробиологията. Сега към обичайните й делнични занимания се добавя и ангажимента да го попълва с научно-популярни авторски статии, защото „Знанието има смисъл, само когато е споделено!"


Изборът да спасяваш

Изборът да спасяваш

Отец Дилян Цветков е дългогодишен кръводарител, увлякъл е по тази кауза куп приятели и близки
Жана Д’Арк от Добрич

Жана Д’Арк от Добрич

Медицинската сестра Нора Джамбазова е моторът на протестите в болницата, не се отказва от тях, каквото и да й струва това
Лекарят – философ или защо сме си същите

Лекарят – философ или защо сме си същите

Д-р Петър Калайджиев от ИСУЛ стана съавтор в престижно медицинско издание, но не може да си отговори защо не си взимаме поуки от несгодите
Живот без компромиси

Живот без компромиси

Здравният инспектор от Благоевград Валентина Георгиева, е плашена неведнъж от „бизнесмени", но не се отказва от професията си
Живот с нови криле

Живот с нови криле

След трансплантация на бял дроб 30-годишната Ирен Дикова печели медали и пътува хиляди километри, за да дава кураж на хора преди операция
Да не пропускаш мишена

Да не пропускаш мишена

Ваньо Биячев е носител на над 60 купи и медали от първенства за стрелба с лък и канадска борба за незрящи
Лекарят изобретател

Лекарят изобретател

За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Изкуството да превърнеш мечтата в реалност

Изкуството да превърнеш мечтата в реалност

Гергана Дойчинова и доброволци помагат на инвалиди с колички и на носилки да изчакват планини и да видят света от високо
Милионерът родолюбец

Милионерът родолюбец

Сънародникът ни Шевкет Чападжиев обнови МБАЛ – Мадан за 1 млн. долара, държи всеки цент да се харчи в името на България
Един педиатър на 100 години

Един педиатър на 100 години

Д-р Янка Младенова – Кулаксъзова наскоро отпразнува своя юбилей и посвети живота си на любовта към децата и на българската история
1 2 3 4 5 ... 7 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Декември 2022 Предишен Следващ