Бъбречните заболявания са пети по смъртност

Необходима е национална скринингова програма, за да се диагностицират пациентите в ранен стадий, казва проф. Емил Паскалев

Късната диагностика поставя

сериозни проблеми, включително и икономически. В първи и втори стадии са диагностицирани 96,6% , докато в съвсем ранен едва 3,4 на сто. Това е един от много големите проблеми. При трети стадий, където вече заболяването е напреднало сериозно, диагностицираните са 82 на сто. Ясно е, че в резултат и рискът от смърт расте. При стадий четвърти и пети тя е съответно 20 и 25 процента. Това означава, че всеки шести човек ни напуска за една година.

Хроничната белодробна болест

е с нарастваща икономическа тежест в европейските страни предвид нарастващите разходи за нейното лечение. Прогнозата е, че същата тази икономическа тежест ще става все по-тежка в европейските страни в следващите години. Затова диагностиката трябва да бъде приоритетна за общественото здраве у нас. Честотата на ХБЗ в България е 13 процента. Прави впечатление, че страни с отлично здравеопазване имат много по-висока честота по този показател. Такава, например е Финландия. Причината обаче е по-добре организираната профилактика и ранна диагностика.

У нас ХБЗ в резултат на диабет

е 36% , като по линия на НЗОК се лекуват около 600 000 диабетици. В резултат на артериалната хипертония то е 28 на сто, по линия на НЗОК се лекуват 1,2 млн. хипертоници. Има обаче и много хора с високо кръвно налягане, които сами си купуват лекарствата. Важно е да се знае още, че средно от поставянето на диагнозата ХБЗ в резултат на диабет, до поставянето на хемодиализа минават между десет и петнадесет години. Когато причината е хипертонията, минават между двадесет и двадесет и пет години. Бъбречна трансплантация е оптималният метод за лечение на ХБЗ, след него е диализното лечение.

Преди пандемията хората на диализа

бяха 4000, след нея вече са много под тази цифра. Консервативното лечение обхваща най-голямата популация – това са хора в първа и втора степен, като чрез медикаменти може да се премахне причината и се постигне добро качество на живот. Консервативното лечение е най-малкият финансов ресурс, може да отложи необходимостта от хемодиализа с близо седем години. Бъбречната трансплантация след първата година е два пъти по-скъпа от консервативното лечение, но е по-евтина от диализното лечение. Един пацинет на диалоизно лечение консумира 35 000 лева на година.

Бъбречната трансплантация не може

да се оцени напълно, тъй като 82% от трансплантираните хора работят и имат принос с икономиката. Пъроначално тя е два пъти по-скъпа, но дава много добро качество на живот и чрез труда си трансплантираните се отплащат на обществото.

Във всички случаи, необходимо е създаването на национална скринингова програма за хроничните бъбречни заболявания и ранното им откриване. Необходимо е да се осигурят и годишни профилактични прегледи. Българското дружество по нефрология успя да издейства финансиране за национална програма, която тръгна добре.

Пандемията от КОВИД-19 обаче дойде

и сега сме на кота нула. Средствата са изразходвани, но не успяхме да постигнем поставената цел. Една национална скринингова програма обаче може да направи много за ранното откриване на ХБЗ.