Интересът към пулмоналната хипертония стихва

В една от най-големите ни болници по време на най-тежките пандемични вълни нямаше скенер и не знаем какво е отражението на КОВИД върху пациентите с тази диагноза, казва д-р Любомир Димитров

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Какво представлява тази болест

Пулмонална хипертония (белодробна хипертония) е състояние, при което средното налягане в белодробната артерия е повишено. При покой то е над 25 mmHg, а при натоварване е над 30 mmHg. При прогресиране на заболяването се развива деснокамерна сърдечна недостатъчност. Причините за появата и са многоброни. Те могат да бъдат генетични или в резултат на заболяване на белите дробове, които водят до хипоксемия. Например, това може да бъде хронична обстрективна белодробна болест (ХОББ), белодробна фиброза, белодробна грануломатоза. Причина за заболяването може да е и лавостранна сърдечна недостатъчност, от която се повишава налягането в белодробната артерия. Възможно е още да е в резултат на тромбоемболични процеси, от притискане на белодробните съдове от тумори и дори да се дължи на приема на някои медикаменти.

Предизвикателството пулмонална хипертония

„Пациентите с пулмонална хипертония са уязвими от КОВИД-19. Итересното обаче е, че те много по-малко и по-трудно се заразяват с него. Причината е, че заради основното заболяване, те са се научили да спазват хигиена, да се пазят и да регулират контактите си, каза д-р Любомир Димитров. Независимо, че лечението на тези пациенти крие много предизвиателства, интересът на лекарите към белодробната хипертония рязко намаля в последните години", допълни той, но не се ангажира да каже дали това се дължи на финансови причини или на нещо друго. Специалистът обаче изрази огорчение, че диагностицирането и проследяването на това заболяване у нас е постигнало едно ниво преди години, след което нищо повече не се случва. По думите му дори пандемията не е провокирала по-голям интерес към това рядко заболяване, а тя действително е хвърлила ръкавица на лекарите, които са се ангажирали с него.

КОВИД и белодробната хипертония

Към пациентите, засегнати от нея той определено е по-агресивен, ако успее да ги зарази. По думите на д-р Димитров напълно възможно е съвсем скоро коронавирусната инфекция да бъде определена от медицинската наука като нов етиологичен фактор за развитието на белодробната хипертония.

Проучвания в Полша, Румъния и Франция показват, че смъртността от коронавирусната инфекция при тези от тях, които са попаднали в болница е значително по-висока. Данни от Франция на базата на наблюдения на над 250 такива пациенти сочат, че смъртността е 24 на сто от заболелите и хоспитализирани. Този процент превишава два и половина пъти този на смъртните случаи при останалите пациенти, приети в болница с КОВИД-19. В Полша този процент е 28. „Във всички случаи това заболяване е утежняващ фактор за протичане на коронавирсната инфекция. Пациентите с белодробна хипертония трябва да се пазят от заразяване с коронавируса, тъй като това може да е опасно за техния живот, предупреди д-р Любомир Димитров. В цял свят след първата и най-вече след втората вълна, когато вече ваксините бях налице, всички съсловни оранизации излязоха с гадлайни какво трябва да бъде поведението на техните пациенти. Само в България не знам съсловна организация как трябва да се пазят пациентите.", посочи той.

Ваксина или не срещу коронавируса

Независимо от този пропуск, в Клиниката по детска кардиология, която д-р Димитров ръководи призовават децата и юношите - пациенти да бъдат ваксинирани срещу КОВИД-19. По думите на д-р Любомир Димитров обаче, на практика това е почти невъзможно. „Няма как да се случи при положение, че техните родители, в повечето случаи, не са ваксинирани и отричат ваксините", заяви специалистът. Той е категоричен, че пациентите с пулмонална хипертония трябва задължително да си сложат инжекция срещу коронавируса още повече, по думите му, че пандемията не е свършила и се очаква през есента заболеваемостта от КОВИД-19 пак да тръгне нагоре. Препоръча и да не се пренебрегват личните предпазни средства. Като пример за предпазване, той посочи факта, че в Италия, откъдето се е върнал наскоро, хората все още слагат маски на закрити места, макар и там те вече да не са задължителни.За разлика в България проблем беше носенето им дори в периода на по-строгите мерки.

Пропуските на болниците в пандемията

По думите на д-р Любомир Димитров по време на пандемията много лечебни заведения у нас са пренебрегнали своите пациенти, тъй като приоритетно са лекували болни от КОВИД-19. В резултат се наблюдава и влошаване на състоянието им. За пример той даде Националната кардиологична болница, където от четири отделения, три са били превърнати в такива за лечение на хоспитализирани с коронавирусната инфекция. Така са били ощетени и тези с пулмонална хипертония.

„Най-нови данни сочат, че 13% от боледувалите от КОВИД-19 в средно тежка форма развиват впоследствие белодробна хипертония. Тя се провокира от пневмонията, която става и етиологичен фактор за появата на заболяването", подчерта д-р Любомир Димитров. Общият таргет на двете заболявания е ендотелът. Това е тънкият слой клетки от специален вид епителна тъкан, които покриват вътрешната повърхност на кръвоносните съдове на границата между съдовите стени и протичащата в кухините им кръв и плазма. Той играе водеща роля за съдовата хомеостаза и е непосредствено изложен на всички регулиращи и увреждащи фактори, въздействащи чрез кръвта. Механизмите на увреждането му са различни. Крайният резултат обаче е един и същ. Доказано е, че колкото по-висок е процентът на засягане на белодробния паренхим, толкова по-висок е рискът от развитие на белодробна хипертония в бъдеще. Д-р Димитров уточни, че степента на белодробно засягане се определя със скенер.

Нашенските парадокси нямат край

„Проблемите пред пациентите с пулмонална хипертония са безброй, но най-тревожното е, че няма интерес от страна на специалистите към това зяболаване", споделя професионалната си тревога д-р Димитров. И докато, все пак има надежда, че след някоя и друга година млади лекари могат да се насочат към нея, то има неща, пред които недоумява и с които не може да се примири. Те граничат с парадоксалността. Като пълен нонсенс за медицината, но така обичайно за нашенската действителност, той посочи факта, че в една от най-големите болници, лекуващи КОВИД-19 по време на най-тежките пандемични вълни, Александровска, скенер няма дори за пациентите от реанимацията. Кугелът пък, е бил повреден месеци наред. Така лекарите не са имали възможност да наблюдават и какво се случва с пациентите посредством рентгенови снимки. „Затова и за разлика от останалите страни, нямаме данни за България дали засягането на белодробния паренхим колерира с процента на белодробна хипертония", посочи той и допълни, че при българските пациенти не е изследван и специален ензим, който дава данни дали коронавирусната инфекция е засегнала сърцето и по този начин може да провокира белодробна хипертония.

Така апетитният сърдечен мускул

Оказва се, че коронавирусът „много го обича и се насочва" към него. В отделението, което ръководи д-р Димитров само за година са лекувани петнадесет пациенти с миокардит след прекарана коронавирусната инфекция. По думите му това са пост-КОВИД миокардити, някои от които много тежки. За тях са се налагали реанимационни грижи. Обикновено в отделението годишно постъпва по един пациент с миокардит за цяла година. „Това е още една червена лампа за пациентите с пулмонална хипертония. С дена дума: ваксинирайте се", призова отново той и подчерта, че друго решение, освен строго спазване на хигиена на общуването и ваксинацията няма. В подкрепа на призива си д-р Димитров посочи факта, че пациенти с пулмонална хипертония, които са били имунизирани при срещата си с КОВИД-19 са го прекарали като лека настинка.