Интервю

България е сериозен кандидат за адронния център

27-05-2022 07:15
Изкуственият интелект навлиза все повече в ежедневието ни, но стои въпросът кой носи отговорността, ако машината сбърка, казва проф. Леандър ЛитовБългария е сериозен кандидат за адронния център
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
В МУ-Пловдив бе представен проект за създаване на Балканите на научен център с мощен ускорител за третиране на тумори. Какво точно предвижда той, каква е ролята на ЦЕРН, колко напредва изкуственият интелект и какви етични въпроси стоят пред неговото развитие, попитахме проф. Леандър Литов. Той е от Катедрата по атомна физика в СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител на българския екип към ЦЕРН.
 - Проф. Литов, миналата седмица в МУ- Пловдив представихте проект зa изграждане на адронен център. Какво точно предвижда той?

- Идеята на този проект е да се изгради международна междуправителствена организация, която ще бъде научен център, в който ще се извършват изследвания свързани с третиране на тумори. Финансирането към момента е основно от ЕК. Идеята за създаване на такъв център в Югоизточна Европа е изказана за първи път от проф. Хервиг Шопер, а реализацията започна през 2016-2017 г. В Централната научна инфраструктура ще има мощен ускорител, който ще ускорява протони и йони, които ще бъдат използвани за третиране на тумори. Това е един от най-ефективните и мощни методи за унищожаване на тумори, като в сравнение със стандартната лъчетерапия, той позволява много по-добро съхранение на здравата тъкан, която при такова третиране, също се облъчва по един или друг начин, и едновременно с това по-висока ефективност при унищожаване на туморните клетки. Планираме годишно в научния център да бъдат лекувани около 400 човека. Ние прилагаме нови иновативни методи за лъчетерапия. Те ще бъдат разработени в центъра и пациентите, които ще бъдат облъчвани ще са част от клинични изпитвания. Освен тази работа с пациенти, има и широка програма от научни изследвания, които ще бъдат в областта на т.н. предклинични изследвания – тоест става дума за работа с in-vitro и in-vivo изследвания с клетки и клетъчни култури и животни – малки и големи. Целта отново ще е разработване на нови методи и технологии за лекуване на туморни образувания. Над 50% от времето на ускорителя ще бъде използван за провеждане на научни изследвания.

- Кои държави участват в проекта?

- В проекта участват десет държави от нашия регион – това са републиките от бивша Югославия и към тях трябва да добавим Албания, България и Гърция. Това е колаборацията, която работи по този проект. Има подписани два базови документа. Единият е на ниво министри, които отговарят за наука и научни изследвания в съответните държави през 2017 г., а през 2019 г. шест от премиерите на тези държави подписаха друг документ, който е Меморандум за сътрудничество и съвместна работа по подготвителната фаза на проекта. Пълното название на проекта е „Югоизточен Европейски международен институт за устойчиви технологии" (SEEIIST).

- Къде ще бъде този център и доколко вероятно е да е в България?

- Не е решено все още, в момента се подготвят изискванията за държавата, която ще бъде домакин на центъра, а също така и процедурата за нейното определяне. Това е не проста задача, но се надяваме тези две неща да бъде свършени до края на тази година и в първата половина на 2023 г. да проведем конкурс и да решим къде ще бъде този център. За България може да се каже, че е един от изключително сериозните кандидати за домакин на този център, но такова решение все още няма. По тази причина имаме работна група, която подготвя българската кандидатура. В случая става дума за център, който е на стойност около 250 млн. евро, така че това е сериозен въпрос, който трябва да бъде разгледан внимателно от научна и медицинска гледна точка и да се подготви съответния бизнес-план, как ще се инвестира в този институт и как ще се издържа.

- Споменахте, че вече има сформирана работна група – какви специалисти участват в нея?

- В нея влизат представители на различни министерства, на български научни организации, на медицинските ни университети, представители на БАН, на СУ, на Столична община, защото най-вероятно, ако го направим в България, този център ще бъде в София. В екипа трябва да има и експерти в областта на лъчетерапията и онкологията, ускорителната физика, които пряко да се включат в подготовката на проекта. Ние тепърва трябва да организираме всички тези хора да започнат съвместна работа с група експерти от Европа и от други такива подобни центрове, така че да имаме необходимия капацитет за изграждане и експлоатация на такъв център. Всеки, който желае да се включи и има подходящи идеи за този проект, е добре дошъл.

- Кога според Вас един такъв център би станал факт?

- Ние очакваме първите пациенти да бъдат третирани в края на 2029 г. - началото на 2030 г. Засега това са плановете. Такъв център се изгражда не лесно и отнема време – като започнем от разработката на техническите проекти и стигнем до самото изграждане. Само периодът на конструиране на цялата инфраструктура и нейното въвеждане в експлоатация трае 5-6 години. Българските специалисти, които искат да работят в тази област и имат такова желание, може да бъдат включени още сега в колективи в съществуващи в Европа подобни центрове.

- Споменахте, че това третиране на туморите се очаква да се по-щадящо за пациенти и с висока ефикасност. До колко това е доказано до момента ?

- Набрана е достатъчно висока статистика. С протони в света са третирани над 220 хил. пациенти, а с йони – над 35 хиляди. Така че имаме богат експериментален материал, голям опит от една страна, а от друга тепърва можем да развиваме нови методи и протоколи за третиране на пациенти. Всеки ден се появяват нови интересни опции как това да бъде по-ефективно и както Вие казахте и по-щадящо. Ако при типичните дози на облъчване със стандартните линейни ускорители, тоест с рентгеново лъчение, вероятността туморът да се възстанови в една или друга форма, там, където е бил, тоест да не бъде унищожен до край, е от порядъка на 30-40%, то при третирането с протони тя е 5% или в пъти по-ниска. Също така, ако вероятността при стандартното облъчване да се появи нов проблем в здрава тъкан, като резултат от такова облъчване е около 50-60%, то при третирането с протони тя е не по-голяма от 10%.

- Може ли да обясните каква точно е ролята на ЦЕРН в проекта?

- Дизайнът на ускорителя се разработва под ръководството на ЦЕРН. Мога да кажа, че в този проект сме ангажирали най-добрите специалисти в Европа. Това важи както за областта на ускорителната физика, така че да имаме нов мощен, изключително уникален ускорител, така и за останалата част от проекта, в която ще участват водещите в Европа специалисти в тази област.

- Разкажете с какво се занимават учените в ЦЕРН в момента?

- Върви активна работа. Ние имахме планирано спиране на ускорителите в ЦЕРН през 2019 година, като през тези три години до 2022 г. трябваше да подобрим характеристиките на ускорителите, така че големият адронен колайдер да работи с по-висока енергия и по-висока интензивност на сноповете. Паралелно с това бе извършена огромна работа по обновяване на детекторите, които провеждат експерименти и регистрират резултата от сблъсъка на протоните, които се ускоряват в големия адронен колайдер, така че техните възможности да са адекватни на новите характеристики на ускорителите. Целият този период приключва със закъснение, в сравнение с това, което беше планирано, основно поради КОВИД-19. Но в момента ние сме в процес на пускане в експлоатация на цялата ускорителна система в ЦЕРН. Всички по-малки ускорители вече работят с пълен капацитет, а големият адронен-колайдер е в процес на въвеждане в експлоатация и на тестове. Очаква се до началото на юли да започне и нормален набор от експериментални данни. Всичко това е важно, защото ЦЕРН извършва фундаментални изследвания, ние се опитваме да разберем как се е развивала нашата Вселена, какво се е случвало през първата секунда от нейния живот, каква е структурата на пространството и времето, от какво се състои тъмната материя и т.н.

- Освен изграждането на този научен център, какво друго от работата от ЦЕРН, може да влезе в полза на медицината?

- В ЦЕРН, като част от неговата програма в областта на медицината, се разработва дизайна на ускорителя за нашия център. Заедно с институти от Швейцария, ЦЕРН започна работа по дизайн на ускорител на електрони, който ще бъде използван за третиране на пациенти. За целта се използва технология разработена в организацията за един от бъдещите големи ускорители в ЦЕРН. Активно се работи и по всевъзможни системи и детектори, които намират много широко приложение в различни видове образна диагностика. Могат да кажа и че позитронно емисионната томография, по принцип е разработка на ЦЕРН. Върви огромна работа и в областта на разработване на нов софтуер, който позволява прецизно моделиране и планиране на лечението на пациенти. Ще спомена и че платформата World Wide Web (WWW) е продукт на ЦЕРН, предоставен на човечеството съвършено безплатно.

- А, как се развива изкуствения интелект, доколкото е реално е той да заема все по-голяма част от ежедневието и медицината?

- Той вече е част от ежедневието на хората. В момента върви четвъртата индустриална революция, а нейна основна характеристика е, че компютрите започват да взимат решения, а не просто да управляват машини и процеси. Това е процес, който е необратим и се развива с огромна скорост. Изкуственият интелект навлиза във всички наши дейности, като много рязко облекчава нашата работа. Но възникват и сериозни въпроси – като къде е границата, когато ние трябва да кажем, че дотук компютрите могат да взимат решения вместо нас, а от оттам нататък не могат.

- Това е и етичен въпрос, къде наистина би могла да бъде точката на баланс?

- Едва ли някой може да отговори на този въпрос. В момента ние все повече отстъпваме от правата си и ги предоставяме на компютрите, защото това на пръв поглед ни е удобно и лесно, а и увеличава производството. Например в скоро време ще имаме коли, които сами се управляват, защото всички технологии за тази цел вече съществуват и са разработени. Въпросът е по-скоро правен и касае това кой носи отговорност, ако възникне проблем, при положение, че се знае, че ако ние оставим автомобилите сами да се управляват, дори и при сегашната технология, броят на катастрофите, ще е драстично намален. Но се пита, какво правим, ако машината сбърка. Така че има проблеми. Фактите са два – изкуственият интелект навлиза във всички области на човешката дейност и заема все по-голяма част от тях и ние му даваме правото все по-често да взима важни решения вместо нас. Докъде и как едва ли някой може да каже.

- А лично според Вас, коя е границата, която не бива да се минава?

- Сложно е. Има два типа решения – едните си взимат на база рационално мислене и това умее и изкуственият интелект. От друга страна хората имат емоции, които оказват категорично влияние върху вземането на решения.

- Освен емоции, човекът има и дух, морал, ценности, не оказват ли влияние и те?

- Под емоции визирам всичко това и при това положение, вече е трудно да се каже къде е границата. Ако се базираме само на рационална политика, рано или късно стигаме до задънена улица. Ясно е, че емоциите играят абсолютно критична роля във взимане на решения, която осигурява намирането на нетривиалните такива. И, как да се вкара това в играта с изкуствения интелект, е дълбоко неясен въпрос за човечеството. Другата изключително важна тема е, че в изкуственият интелект водеща роля играе процесът на обучение. Този въпрос стои и за хората – това как те ще работят, взимат решения, зависи от това колко добре са обучени. Така че това е другият въпрос, който изисква много сериозна дискусия. Едно от важните неща, които научих от работата си с изкуствения интелект е, че вашият ученик прави това, на което вие сте го научили.

- Да, но самите ние сме творения и често бъркаме, което означава и че това, което създаваме също е несъвършено, тогава?

- Да, всеки може да сбърка. Ние правим грешки, нашите творения също...


EMA оценява ново лекарство за КОВИД

EMA оценява ново лекарство за КОВИД

То се нарича sabizabulin и е на производителят Veru, прегледът ще се извърши от Работната група за извънредни ситуации
Българи създават невропротези за инвалиди

Българи създават невропротези за инвалиди

Учени от БАН и наш сънародник от Нова Зеландия правят интерфейс мозък-машина, чрез него пациентите прохождат отново
EМА препоръча 11 нови лекарства

EМА препоръча 11 нови лекарства

Европейската агенция разреши и приложението на ваксината Imvanex срещу маймунска вариола
Нов метод за рак на гърдата в ИСУЛ

Нов метод за рак на гърдата в ИСУЛ

Той се нарича интраоперативна радиотерапия и бе представен от д-р Славяна Ушева по време на световен форум в Германия
Инвестираме 84 млн. в 3D-ендоскопи

Инвестираме 84 млн. в 3D-ендоскопи

Toва ще стане възможно чрез подписването на меморандум с компания "Интуитив", каза Кирил Петков
Германски ортопед обучава 15 наши

Германски ортопед обучава 15 наши

Световноизвестният проф. Хайнц Рьотингер води курс по ревизионно ендопротезиране в ИСУЛ

Изобретиха медицински робот за астронавти

Изобретиха медицински робот за астронавти

С този проект студенти от МУ-Варна са сред петте победители в конкурс на Европейската космическа агенция
ЕМА одобри 9 нови медикамента

ЕМА одобри 9 нови медикамента

Едно от тях е предназначено за лечение на HIV-1, зелена светлина има и първата генна терапия при хемофилия А
Ново приложение срещу опасните UV лъчи

Ново приложение срещу опасните UV лъчи

То е одобрено от СЗО и ще насочва хората кога да ползват слънцезащита, разработено с цел превенция рака на кожата
Спасиха майка и бебе със сложна операция

Спасиха майка и бебе със сложна операция

С интервенция на два етапа пациентка с карцином на шийката на матката успя да износи и роди момченце, казват от УМБАЛ "Св. Марина" - Плевен
1 2 3 4 5 ... 27 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Август 2022 Предишен Следващ