интервю

Нямаме нужда от 11 центъра за инсулти

19-05-2022 05:42
Не е редно в НРД да има текст за заплатите и смятам, че ще защитим това виждане, като част от АУБ, казва проф. Силва АндоноваНямаме нужда от 11 центъра за инсулти
Clinica.bg

press@clinica.bg

Месец май минава под мотото на борбата с високото кръвно, което е и рисков фактор за инсулта. Докъде сме с профилактиката и лечението на това заболяване у нас, имаме ли нужда от 11 високотехнологични центъра за инсулти, ще успеят ли болниците да платят заплатите, предвидени в Анекса, попитахме проф. Силва Андонова. Тя е ръководител на Катедрата по Нервни болести и невронауки в МУ-Варна и Изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина"- Варна, където се намира и един от сега съществуващите центрове за мозъчно-съдови заболявания.

- Проф. Андонова, този месец е посветен на борбата с високото кръвно, което е рисков фактор и за инсулт, на какво ниво е профилактиката у нас?

- За съжаление имаме много още какво да развиваме по отношение на профилактика на мозъчно-съдовите заболявания. Това ни засяга, тъй като ние като Център по мозъчно-съдови заболявания имаме Отделение за лечение на инсулти от 2014 г. При нас хоспитализираме на година над 1000 човека с остър мозъчно-съдов инцидент. За съжаление около 80% от тях са с рискови фактори, които не са добре лекувани или пациентите не знаят за наличието им. Така че при профилактиката има много какво да се желае, особено след като инсултите продължават да са втора причина за смъртност и инвалидност на населението над 60 години. Да не забравяме и синдромите на деменция, които също са пряко свързани с мозъчно-съдовата патология.

- Къде е основният проблем, защо липсва тази профилактика?

- От една страна проблемът е в информираността на населението, както за рисковия профил на инсултите, така и по отношение на първите симптоми при появяването на острата симптоматика. Тя може да е различна, но основно е свързана със слабост на ръка, на крак, със загуба на говор, понякога на съзнание, с промени в речта, с изкривяване на устния ъгъл или загуба на зрението на едното око. Всички тези симптоми показват настъпването на инсулт.

- Наскоро у нас започнаха да се промотират различни е-приложения за оценка на риска от инсулт, според вас това достатъчно надеждна профилактика ли може да бъде?

- Като се има предвид, че от няколко години телемедицината и приложението на редица мобилни устройства в профилактиката и първоначалната оценка за остро проявилата се неврологична симптоматика навлизат в практиката, бих казала да. Ние като университет и болница с дългогодишни взаимоотношения със Световната и с Европейската организации по инсулт, заедно с проф. Валери Фейгин, който е бащата на „Строук рискометъра", имахме възможност да промотираме приложението през 2019 г., а през 2020 г. Департамента по чуждоезиково обучение и Катедрата по обществено здраве в МУ-Варна направиха възможно този „рискометър за поява на инсулт" да бъде преведен на български, така че повече хора да могат да го ползват и в реално време да видят, в зависимост от рисковия си профил, като възраст, пол, кръвно налягане, кръвна захар, какъв е релативният и абсолютният им риск за появата на инсулт. Отделно самият рискометър дава възможност всеки да се запознае с първоначалните симптоми на инсулта и да може да реагира, ако ги разпознае. Защото в неврологията съществува максимата, че „времето е мозък" и тези пациенти с остър инсулт независимо дали той е исхемичен или хеморагичен трябва да стигнат по най-бързия начин до болнично заведение, в което се прилагат диференцирани методи за лечение. Този вид терапия спасява живот и осигурява качество на живот след инсулт.

- Колко трябва да бъдат центровете като „Св. Марина", които предлагат и тромболиза, и ендоваскуларно лечение, и колко трябва да бъдат лечебните заведения, които практикуват само тромболиза?

- Идеята е, че тромболизи трябва да се правят във всички лечебни заведения (ЛЗ), където лекуват инсулти, като колегите трябва да бъдат обучени за провеждане на такъв вид лечени. Тук е мястото на Медицинските Университети, които могат да обучават невролози, занимаващи се с пациенти с инсулт с цел същите да могат да прилагат тромболиза. От съществено значение е пациентите, бидейки докарани навреме в ЛЗ, да получат такъв вид диференцирана терапия. Друг е въпросът за високотехнологичните центрове за ендоваскуларно лечение. На нас ни трябват максимум 4-5 такива центъра. В зависимост от разстоянието и населението - два могат да бъдат разположени в София, един във Варна, един в Пловдив и един в Плевен. Това са региони с големи възможности, с обучени екипи, които от години работят ендоваскуларно лечение и интервенционална рентгенология. Тези високотехнологични центрове като база освен клиники по неврология трябва да имат и неврохирургия, защото всички знаем, че понякога има усложнения и неврохирурзите трябва да са включени в този мултидисциплинарен екип, трябва добра реанимация, както и диализен център, защото при тези интервенционални процедури се ползва контрастно вещество и понякога макар и много рядко се получава промяна на бъбречните показатели и се стига до временна диализа. Тоест, нужен е един мултидисциплинарен екип в голяма болница, която да разполага с всички тези клиники, както и с много добре обучени специалисти, което пък е работа на МУ, а те се намират точно в тези четири града, които споменахме.

- Да, но в Плана за устойчивост и развитие на България е предвидено да се изградят 10 такива центъра, това не е ли малко в повече?

- Да, аз също мисля така и ще кажа защо. В България на година има около 50 000 инсулта, които се хоспитализират и въпреки програмите за тромболизи и ендоваскуларно лечение все още има структури които отчитат над 1000 пациента с инсулти за година, но имат нула тромболизи. Центровете у нас, които лекуват инсулти, са около 134, а между 2-3 процента са тромболизите проведени в тях. Още по-нисък е процентът на ендоваксуларното лечение. Много малка част – около 10-15 процента от всички пациенти с инсулт, пристигат в терапевтичния прозорец за диференцирано лечение и по тази причина 11 центъра означава неефективност на работата им. Още повече, че при изискванията за мултидисциплинарност, високоспециализирана техника, не са много кадрите в България, както и базите отговарящи на изискванията за разкриване на 11 центъра.

- За да има смисъл от един такъв център, какво трябва да е натоварването му за година?

- Обикновено най-добрите центрове в Европа за тромболизи покриват около 20-22 процента от пациентите с инсулт, но има добри центрове, които работят 10-15 процента тромболиза, от тях около 20 процента са пациентите, показани за ендоваскуларни процедури. Предвид спецификата на работа, считаме, че у нас няма как да има обучени специалисти за 11 центъра. За провеждане на ендоваскуларно лечение, е нужен добър интервенционален рентгенолог, нужно е да има човек, който е правил минимум пет години ангиографии и интервенционални процедури, за да може заедно с невролог, неврохирург и т.н. да осъществи процедурата. Да не забравяме, че не са само исхемичните инсулти, които подлежат на ендоваскуларно лечение, а и аневризмите, артерио-венозните малформации, хеморагиите.

- В Плана за устойчивост и развитие се предвижда и купуване на хеликоптери, линейки, всичко това ще даде ли възможност на Спешна помощ да откарва хората в рамките на времевия прозорец в тези 4 географски точки, ако се приеме да се редуцира броя на центровете?

- Така е и в Европа и е доказано, че това работи. В същото време мястото на центровете за Спешна помощ е от съществено значение. Преди три години направихме проучване и се оказа, че 80-88 процента от пациентите или по-скоро техните близки търсят ЦСМП за транспорт при поява на инсулт. Затова е нужно да има стратегия, която да ги включва в диагностицирането на инсултите, така че да могат още при първия преглед да правят триаж и да транспортират пациентите извън терапевтичния прозорец до звена, където ще се лекуват рисковите фактори и усложненията, ако са получили такива. А тези болни, за които се прецени, че са в терапевтичен прозорец за диференцирано лечение, независимо дали с тромболиза или ендоваскуларно, да бъдат транспортирани, макар и по-далече, в болница, която разполага с такива възможности. При всички случаи трябва да се интегрират колегите от Спешна помощ, които се сблъскват първи с този проблем, за да се транспортират правилно пациентите и да може да се окаже своевременна и качествена медицинска помощ.

- Възпрепятства ли нещо в момента осъществяването на такова обучение на медиците от Спешна помощ?

- Не мисля, че нещо го възпрепятства, тъй като имаме много добър стандарт по спешна медицина и доколкото знам, голяма част от колегите са минали обучение. Ние като университетски преподаватели инициираме обучение и на колегите от Спешното отделение на нашата болница. От 2016 г. организираме научни форуми, и то не само за невролозите от Варна, с цел създаване на мрежа от болници, където колегите от другите населени места при необходимост да могат да изпращат пациентите, подходящи за ендоваскуларно лечение в рамките на терапевтичния прозорец. На 28 и 29 май, за поредна година, организираме лятно училище по инсулт, което е традиция на МУ-Варна и болницата. То дава възможност и за обсъждане на практически случаи. В него ще участват рентгенолози, ендокринолози, невролози, неврохирурзи, генетици и всички, които са ангажирани в диагностиката и лечението на един инсулт.

- Анексът вече бе обнародван, ще успее ли болницата да покрие заложените минимални заплати?

- Това, което мога да кажа е, че като част от Асоциацията на университетските болници според нас, мениджърите, не е редно едно НРД да се обвързва с основните заплати на персонала.

- И все пак правили ли сте изчисления за очаквания си бюджет и за разходите на болницата, ако се приложат изискванията за заплатите?

- Все още нямаме информация какъв ще е бюджетът на болницата, тъй като не сме подписали анекс, затова засега не бих желала да коментирам конкретни цифри.


Нямам от какво да се срамувам

Нямам от какво да се срамувам

Поех болницата през 2006 г. с 10 млн. лв. дълг в падеж , в момента имаме 10 млн. в депозитни сметки и нито стотинка просрочия, казва проф. Генчо Начев
Тази атака е персонално срещу мен

Тази атака е персонално срещу мен

Направили сме всичко, за да се прекрати практиката на т.н. фиксиране на дете, казва д-р Васислав Петров
7 са държавните болници с лоши показатели

7 са държавните болници с лоши показатели

За шест месеца здравно министерство е направило 81 проверки, резултатите за 18 от тях са пратени на компетентните органи

Поправят бюджета на НЗОК

Поправят бюджета на НЗОК

Депутатите от бюджетната комисия искат 14-те млн. за лечение на децата, които гласуваха във вторник да се вземат от резерва на касата, а не от трансфер на МЗ

Обвинение срещу ексшефка на СЗОК

Обвинение срещу ексшефка на СЗОК

Биляна Пенева бе отстранена от поста заради натиск върху служители да изготвят документи с невярно съдържание
Болниците актуализираха ценоразписите

Болниците актуализираха ценоразписите

Лечебните заведения се оказаха по-консервативни във вдигането на доплащането, но в някои отношения като медицинските изделия, то е неприлично високо от години

Технически гаф препъва джипитата

Технически гаф препъва джипитата

Липсват необходимите промени в приложенията към НРД за новите профилактични и диспансерни прегледи, а за някои изследвания няма и кодове, предупредиха от НСОПЛ
Задействат траншовете по Плана за възстановяване

Задействат траншовете по Плана за възстановяване

Вицепремиерът Асен Василев ще бъде упълномощен да води преговори и да подпише финансовото споразумение, казва Кирил Петков
В РЗИ имаме нагласа за стачни действия

В РЗИ имаме нагласа за стачни действия

Пандемията леко отшумя и ни забравиха, една санитарка в по-голяма болница взима повече от нас, казва здравния инспектор Андрей Арабаджиев
НЗОК спря КОВИД-парите за болниците

НЗОК спря КОВИД-парите за болниците

Лечебните заведения, които не са заработили бюджета си през май и юни няма да получат разликата до 85% от него

1 2 3 4 5 ... 389 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ