Интервю

България има нужда от 5 мозъчно-съдови центъра

16-05-2022 06:33
За високотехнологичната медицина е нужно да се селектират малко болници, с голям опит и с висок оборот случаи, иначе младите кадри не са добре подготвени и от това страдат пациентите, казва доц. Станимир СираковБългария има нужда от 5 мозъчно-съдови центъра
Clinica.bg

press@clinica.bg

Преди месец ЕС одобри финално Плана за развитие и устойчивост на България. В него се залагат над 700 млн. лв. за подобряване на здравната система. С не малка част от тези средства – близо 130 млн. лв., е предвидено да се изградят 10 центъра за интервенционално обучение и лечение на инсулти в страната. Удачно ли е това и доволни ли са медицинските специалисти от новите цени на КП в анекса, попитахме доц. Станимир Сираков. Той е ръководител на Центъра по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски" в София, която е и основният неврохирургичен център в страната.

- Доц. Сираков, в Плана за развитие и устойчивост на България се предвиждат значителни инвестиции за развитието на интервенционалното лечение на инсулти, добре разчетени ли са те?

- В Плана за развитие се предвижда да се изградят 10 центъра за лечение на мозъчно-съдови заболявания, мозъчни аневризми и най-вече за остър мозъчен инсулт, това е изцяло интервеционално неврорентгенологично лечение, което се прави от неврорентгенолози, като на места може да има неврохирурзи или невролози, които със съответната диплома и преминато ниво на обучение да го извършват. През 2017 г. написахме един проект, с който искахме да намерим средства за оборудване на единен център за обучение. Проектът целеше да обучи и подготви кадри за провеждането на ендоваскуларни невропроцедури, тренирани в България и те да бъдат на европейско ниво. След като обиколихме и проведохме разговори на много места – МОН, еврофондове, МЗ, най-накрая успяхме да защитим проекта за изграждане на център за обучение и през 2021 г. той се заложи като бъдещ проект в плана за развитие. Тогава разширихме проекта с цел включването и на центрове за лечение на острия мозъчен инсулт, като се заложиха до пет центъра, разположение в четири региона на страната. Взехме за пример една работеща държава като Швейцария, където според броя инсулти на година и географското разположение са направени пет центъра - един за обучение и пет, където се извършва лечението. Там имат множество по-малки центрове, където се извършва венозна тромболиза, ако пациентът е показан и хванат във препоръчания времеви прозорец, и откъдето след това пациентите се насочват с въздушен транспорт или линейки към тези пет големи центъра.

- В рамките на какво време?

- До третия-четвъртия час те се организират и го правят. Ако пациентът се хване в по-малкия център, получава венозна тромболиза и след това винаги се транспортира към по-големия център. Там се вижда дали тромболизата е свършила своята работа, ако има нужда се минава на следващото ниво - ендоваскуларно лечение, при което механично се влиза и се премахва тромба, който не е бил разграден при тромболизата.

В Германия нещата седят по същия начин, но там има 9 центъра за цялата страна и множество по-малки, както би трябвало да е и в България. В Германия успяват да се правят при около 12-14% венозни тромболизи, от всички регистрирани инсулти, като от този процент на пациетни с проведена венозна тромболиза, от тях 15% преминават и ендоваскуларно лечение. Затова, когато правихме плана, ние заложихме по-малко ендоваскуларни центрове за България – предвиждахме два добре работещи центъра за София, един за Южна България, например в Пловдив, един за източна България, има такъв във Варна, както и да се избере един за Северна България било то в Плевен, Велико търново или Русе. Когато имате 4 географски региона с пет специализирани центъра за провеждането и на ендоваскуларно лечение, подобри логистиката за да се хващат навреме спешните пациенти, те са напълно достатъчни за покриването на нуждите в България. Не може Германия да има девет високоспециализирани центъра, а ние десет, не звучи логично.

- Имате ли идея какъв тип дейност се очаква да се заложи в тези десет центъра, които са разписани сега в плана?

- Ще ви кажа грубо. Ние имаме около 50-60 хил. регистрирани инсулта в България на година. До 10-12 процента се хващат навреме, значи реалистично със сегашната ни организация, ние ще хващаме пет процента от тези пациенти в така наречения златен прозорец за лечение. От тези пет процента, които са 2500- 3000 инсулта, няма да имаме подходящи повече от 400-500 пациенти, които да са селектирани за ендоваскуларно лечение на година. Ако успеем да ги хванем навреме всички тези пациенти, пет функциониращи центъра ще са напълно достатъчни за лечението им и няма нужда от повече.

- Защо?

- Защото кадрите в тях трябва да поддържат високо техническо ниво за извършването на тези процедури. Ако обаче станат голям брой центрове и лекарите в тях правят по един-два инсулта годишно, тези хора няма да са технически полезни. Ако кардиолозите в различни клиники предложат – Дайте, ние ще ги правим, нивото на качество и успеваемост ще е много по-ниско, защото има мноого различия между коронарното лечение на сърдечен инфаркт и това на мозъчни инсулти. Нужно е да има хора, които са обучени само за невроендоваскуларно лечение. Когато имате 5 центъра с висок оборот, хората в тях ще са взаимнозаменяеми и ще поддържат едно добро ниво, а успеваемостта ще е много по-добра. Затова нашето предложение беше да няма повече от 5 центъра в 4 региона, за да може хората в тях да се натоварват и да имат опит в това, което правят.

- Споделихте ли тези аргументи с властите?

- През 2021 г., когато приеха нашия проект и ние бяхме щастливи, че ще има финансиране, за да успеем да закупим двата фантома за обучение , дори в момента вече имаме двама лекари със специалност от УМБАЛ „Св. Георги", които идват втора година да се учат, както и един колега от Плевен и един от „Токуда", но миналата година по временто на служебното правителство ни извикаха на разговор в МЗ и казаха – вашият проект се мултиплицира и стават 11 центъра. Аз ги попитах – защо, не е необходимо, ние сме 10 човека на кръст в България, които правим такова лечение в момента, а ще имаме 11 центъра за обучение и лечение! И в МЗ ми отговориха,че нашият проект премина всички изисквания в ЕК, и така е удачно да се защити и усвои по-голяма сума,така че стават 11. Ние се опитахме да обясним, че няма логика, защото в Швейцария има един център за обучение, в Германия са два. Мотивирахме се поне да разделят проекта на център за обучение и центрове за лечение, иначе ще ни се смеят европейците, няма логика да закупим скъпа техника на 10 места, която да прашасва и да няма кой да се обучава с нея. Но отговорът беше – Не се притеснявайте.

Сега с новия екип на министерството също проведохме разговори и им обяснихме, че няма смисъл да купят техника, която няма да се използва, да не говорим, че по проекта на втората – третата година трябва да се направи отчет за устойчивостта и използваемостта и ще ни държат сметка какво сме направили и постигнали.

- Имаше ли чуваемост от новия екип?

- Опитват се да направят някакви прегрупирания, така че да има пет центъра за лечение и един за обучение, а останалите средства, за да не се изгубят, да се преструктурират за по-добра организация на процеса - да се купят повече линейки и оборудване там, където има нужда и смисъл. В МЗ са администраторите и те трябва да намерят правилното решение как да се усвоят средствата разумно, иначе ще е грехота.

За мен е потресаващо да имаме 11 центъра за обучение и лечение, защото от това страдат нашите близки и роднини. Ние няма как да излекуваме всички хора с инсулти в София. Трябва да има инвестиция в подготовката на кадри на добро ниво и в другите 4 центъра, а не тепърва да се учат върху пациентите. Затова обаче трябва да има достатъчен оборот на година, така че специалистите да се справят добре. Трябва да забравим тази поливаленстност на медицинските специалисти и затова давам примера с кардиолозите, които казват – Ние имам ангиографски кабинет и ще лекуваме инсулти. за съжаление не става на парче!

- Ще оправите ли този проблем, който съществува между двете гилдии от доста време?

- Идеята е някой да види какъв е крайният ефект за пациента. Проблемът е в липсващия контрол у нас. Нужно е да се вземат установените правила за добра медицинска практика, да ги припознаем и да вървим по същото обучение, няма нужда да откриваме наново топлата вода. Ние приравнихме изискванията за дипломата ни изцяло с европейския курикулум, преведохме я и от 2019 г. тя е акредитарана в МУ-София. Нашето желание е да кажем в МЗ - Нека всеки, преминал технически и практичен курс на обучение и взел тази тапия реално да започне да работи инсулти, като всички обучаващи се тепърва преминат изпит, на който изпитващите ще са чужденци, имена доказали се в тази област. Предвидили сме да дойдат 3-4 големи имена от Европа, уредили сме го, те ще проведат изпита и няма да има заварено положение. Имаше желание шефът на тази или онази гилдия у нас да изпитва, но няма да стане, защото те не работят това нещо. Аз също ще се явя на изпита, въпреки че вече имам дипломите придобити в Европа. За мен е важно да обучим повече такива колеги в България заради българския пациент и неговите близки. Някои от по-възрастните колеги не ме разбират и казват – Създаваш си конкуренция. Няма как да излекуваме всички пациенти с исхемичен мозъчен инсулт във препоръчния времеви прозорец, трябва да има подготвени колеги на различни места и това реално не е конкуренция, а вдигане на нивотоза страната. Целият проект тръгна с идеята да обучим кадри, после дойде идеята да има и лечение, за да се оборудват добре технически пет центъра, но те станаха 11. Сега поне сме с надеждата, че има чуваемост и средствата може да се усвоят ефективно, а не да имаме техника без никой да работи с нея.

- А има ли България нужда от над 100 болници, които под някаква форма провеждат неврохирургично лечение?

- Пак се връщаме на това какво ще лекуват. Може би, ако е спешно състояние на травма, географски трябва да има няколко неврохирургии, които да поемат тази тежест. Но всичко от там нататък трябва да е на много високо ниво и да останат водещи центрове – не повече от три-четири в София, също така във Варна, Русе, Плевен, Стара загора и Пловдив. Защото, когато в една клиника има висок брой на третирани пациенти, колегите ще могат да оперират на по-високо ниво, да се обучат и младите специалисти заедно с тях. А в момента, при 20 неврохирургии само в София, представете си, ако ви се пада по една-две операции на седмица, какво ще научите и какво ще усвоите като умения. От тази гледна точка ние губим квалификацията на кадрите. Ако неврохирургията се прави на висок оборот в малко на брой центрове, всички ще спечелят – пациентите няма да се лутат между 4-5 места, получвайки различни мнения, според това как чувстват лекаря и какъв съвет са получили от някого. Ако колегите са на едно място, те ще държат добро ниво и ще се конкурират помежду си, а пациентът няма да попада на място, където опитът за неговата специфична операция е нисък.

- На този фон как ви изглежда факта, че в София ще се открие още една неврохирургия вероятно още тази година, а има заявка след две и за втора?

- Нямаме натовареност за още неврохирургия, по-скоро трябва да има редуциране на техния брой, събирането и обединяването им, за да се вдигне нивото на лечение.

- Поставяли ли сте този проблем пред МЗ?

- За неврохирургиите не, но сме си говорили с колеги неврохирурзи и чувам какви пациенти идват в „Св. Ив. Рилски" от други болници, където нещо е опитвано, правено и накрая хората се пращат тук, за да се лекуват правилно. И крайният ущърб е за пациента.

- Ако властите не вземат под внимание забележката за интервенционалните центрове и изобщо за нуждата от концентрация на високотехнологичната медицина у нас, смятате ли, че ще можем да правим такава след време?

- Ще се загуби смисълът, техниката ще остарее, трябва да се направи една статистика и да се каже - на този брой пациенти, тези неврохирургични центрове и ендоваскуларни центрове са достатъчни. Ние, като лекари, го виждаме това, но трябва някой контролен орган да вземе мерки. Както виждате продължават да се появяват нови и нови хирургии.

- Ако трябва да обобщим, за да поддържа България високотехнологична медицина, какво е нужно?

- Да се селектират по-малко на брой центрове, но на по-високо ниво. Категорично, защото тогава кадрите в тях ще са много по-добре подготвени и ще третират голяма гала от патология на високо ниво.

- Има ли контрол над резултатите на центровете сега?

- Не, в Германия където съм се обучавал в сферата на това, което ние правим – интервенционална рентгенология, се работи в 4-5 центъра неограничено. Те могат да правят всякакви интервенции с различна степен на сложност, както преценят, нямат никакви ограничения в консумативи, обеми и в субсидиране. Но всяка година имат одит и ако покажат по-ниска успеваемост от предполагаемата и заложената, могат да загубят статута си на хегемони, които работят без ограничения, а друг център може да го получи за следващата година. Там се делегират нива на компетентност от контролен орган и данните с успеваемостта от лечение е обществено достъпна. У нас такова нещо няма, тук от уста на уста сред пациентите се предава инфомация .

- Доволни ли сте от финансирането в новия анекс?

- Имахме преговори с МЗ и НЗОК, за да им обясним, че нашата дейност е много високотехнологична и изисква много средства. Работим на апарати, които харчат високо количество електроенергия, в последно време знаете какво става с цените на тока, но никой в калкулирането на КПр по която работим, не е сметнал тези разходи, а на практика болницата се издържа от приходите от медицинска дейност. Но в нашата медицинска услуга, техническите разходи не са сметнати и заложени, а поддръжката на ангиографите, с които работим, е много скъпа и осъщественото завишение в цената на КПр за тази година не е достатъчно, за да покриваме разходите си. Ако продължаваме да работим с този обем на тази техника, до няколко месеца трябва да спрем да го правим, за да не излизаме постоянно във финансов минус на болницата. Ако не се вземат мерки за финансирането на дейността, след година няма да можем да плащаме дори само поддръжката на апаратите, която може да достигне до 30 000 на месец.

- А какво показват наблюденията ви за самите пациенти – грижат ли се за здравето си?

- Българите не сме етносът, който се слави с ранна профилактика и грижа за здравето. Последните години това се подобрява, но все още има много хора, които не си обръщат внимание, чакат до последния момент, рядко ходят на профилактични прегледи, така че има доста запуснати случаи. Не сме нацията, която много спортува и се грижи за себе си.


Нямам от какво да се срамувам

Нямам от какво да се срамувам

Поех болницата през 2006 г. с 10 млн. лв. дълг в падеж , в момента имаме 10 млн. в депозитни сметки и нито стотинка просрочия, казва проф. Генчо Начев
Тази атака е персонално срещу мен

Тази атака е персонално срещу мен

Направили сме всичко, за да се прекрати практиката на т.н. фиксиране на дете, казва д-р Васислав Петров
7 са държавните болници с лоши показатели

7 са държавните болници с лоши показатели

За шест месеца здравно министерство е направило 81 проверки, резултатите за 18 от тях са пратени на компетентните органи

Поправят бюджета на НЗОК

Поправят бюджета на НЗОК

Депутатите от бюджетната комисия искат 14-те млн. за лечение на децата, които гласуваха във вторник да се вземат от резерва на касата, а не от трансфер на МЗ

Обвинение срещу ексшефка на СЗОК

Обвинение срещу ексшефка на СЗОК

Биляна Пенева бе отстранена от поста заради натиск върху служители да изготвят документи с невярно съдържание
Болниците актуализираха ценоразписите

Болниците актуализираха ценоразписите

Лечебните заведения се оказаха по-консервативни във вдигането на доплащането, но в някои отношения като медицинските изделия, то е неприлично високо от години

Технически гаф препъва джипитата

Технически гаф препъва джипитата

Липсват необходимите промени в приложенията към НРД за новите профилактични и диспансерни прегледи, а за някои изследвания няма и кодове, предупредиха от НСОПЛ
Задействат траншовете по Плана за възстановяване

Задействат траншовете по Плана за възстановяване

Вицепремиерът Асен Василев ще бъде упълномощен да води преговори и да подпише финансовото споразумение, казва Кирил Петков
В РЗИ имаме нагласа за стачни действия

В РЗИ имаме нагласа за стачни действия

Пандемията леко отшумя и ни забравиха, една санитарка в по-голяма болница взима повече от нас, казва здравния инспектор Андрей Арабаджиев
НЗОК спря КОВИД-парите за болниците

НЗОК спря КОВИД-парите за болниците

Лечебните заведения, които не са заработили бюджета си през май и юни няма да получат разликата до 85% от него

1 2 3 4 5 ... 389 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ