Коментар

Общинските болници да не се пипат

13-05-2022 06:00
Когато човек има нужда от помощ, какво ще му реши медицинският център, който има определено работно време, казва д-р Неделчо ТотевОбщинските болници да не се пипат
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Тази седмица Националното сружение на общинските болници преизбра за свой председател д-р Неделчо Тотев. Кои са парливите въроси за решаване, които седят пред тези лечебни заведения и какъв ще е пътят за решаването им, разказва той за читателите на clinica.
Анексът е един от проблемите ни. Взехме решение да се присъединим към други сдружения и организации, които ще обжалват анекса в съда. Като председател на Сдружението на общинските болници ми беше възложено да осъществя контакти с адвокати, които познават проблематиката, за да оборваме в съда.

 

Към момента членове в сдружението

 

са 32 общински болници, но предвид проблемите напоследък, вече има и други желаещи да се присъединят към нас. Като се вземе под внимание и инфлацията, миналата година намалихме членския внос и вместо по 100 лева на месец, едно лечебно заведение вече заплаща годишно сума в размер на една минимална работна заплата. Сумата трябва да се плати до 31 януари на съответната календарна година.

Общинските болници понасят голямо натоварване, тъй като те са обикновено в периферията на големите областни градове или в отдалечени места.

 

За населението най-близкото лечебно

 

заведение е именно общинското. Повечето от сградния фонд е стар, дори на по сто години. Управителният съвет ми постави задача да организирам среща с екипа на министъра на здравеопазването. Ще го запознаем с това, което обсъдихме по отношение на анекса. Отново ще поставим въпроса, какви заплати да даваме при условие, че здравните власти виждат справките ни и са наясно, че не можем да дадем това, което те искат. Ще попитаме конкретно дали ще има някакъв вариант, за какъвто казаха преди дни от Министерството на здравеопазването, че се подготвя, или няма да има. Важно е да знем това. Темата е наболяла, защото нямаме ли подкрепа и изпълним ли залегналите заплати в анекса, ще последват фалити още до края на годината.

 

От разговори с колеги се оказва,

 

че клиничните пътеки са увеличени с около 20%, но разходите за енергоносители, за газ, за всякакви услуги и лекарства растат. Не си знаем бюджетите, нито лимитите.

Освен това, ако ние вдигнем основните заплати, ще създадем уравновиловка. На всички ще бъде давано по равно. Един мениджър няма да има правото да отдели работещите звена от неработещите. Така, тези които работят ще спрат да работят, а другите няма да се трогнат и да заработят повече, защото знаят, че ще си вземат по-големите заплати. Това определено ще демотивира хората, ще започнат да напускат и дефицитът ще стане още по-остър.

 

Лансира се идеята за защитени болници

 

Първо трябва да се даде тълкуване на това понятие, на какви критерии трябва да отговаря едно лечебно заведение, за да бъде то защитено. Като се има предвид, че лекуваме населението в места, където то няма достъп до други медицински грижи, следва всички общински болници да бъдат защитени. Хората при нас са възрастни, болни, с по няколко заболявания. Идват с едно, оказва се, че имат поне още две, които не са лекувани и са занемарени. Факт е, че общопрактикуващите лекари също са дефицит извън големите градове, е средната им възраст е 60 години. Те имат кабинети в по няколко населени места и не са на разположение всеки ден, а само в определени дни от седмицата за дадено село или градче.

 

В такива случаи хората идват при нас,

 

в общинските болници, защото работим денонощно, лекуваме ги, не им се налага да си плащат лекарствата, защото за мнозина цените им са непосилни. Затова всички общински болници трябва да бъдат защитени. Говори се за преструктуриране и превръщането на някои от нашите лечебни заведения в медицински центрове, като структурите на спешната помощ ще бъдат подсилени. Това не е правилно. Когато човек има нужда от болнична помощ, какво ще му реши медицинският център, който има определено работно време.

 

Жителите на селата и малките градове

 

са бедни, в центъра ще му изпишат лекарства, но много пациенти нямат средства да си ги закупят. Тази работа с медицинските центрове е все едно проблемите в държавата, които трябва да решава полицията да трябва да ги решава пожарната. Когато човек има нужда от някакъв вид услуга, не може да отиде и да поиска друга. Така е и с общинските болници – те са достъпната медицинска помощ за малките населени места.


Одобриха новите бюджети на болниците

Одобриха новите бюджети на болниците

Предложението месечно да получават 235 млн. лв. обаче ще претърпи корекции с оглед финансирането на новите дейности в различните региони
30 държавни болници декапитализирани

30 държавни болници декапитализирани

Сред тях са областните, Александровска, Пирогов и ВМА, заяви д-р Ивайло Христов от ИТН

Продължителността на живота намаля до 73.6 години

Продължителността на живота намаля до 73.6 години

Това показват данните на НСИ за 2019-2021 г., спрямо предходния период тя е станала с година по-малко
Уточниха Анекса в „Държавен вестник

Уточниха Анекса в „Държавен вестник"

В днешния му брой Националният съвет по цени и реимбурсиране обновява и две фармакотерапевтични ръководства - по онкология и по ревматологията

12 393 бебета за първите 3 месеца

12 393 бебета за първите 3 месеца

60 са починалите деца преди да навършат една година през същия период, показват данните на НЦОЗА

Вадим естетичната дерматология на светло

Вадим естетичната дерматология на светло

Вкарването й в медицински стандарт ще позволи изучаването й по време на специализация за дерматовенерология, казва д-р Снежана Атанасова
40% от българските онкопациенти се лекуват в чужбина

40% от българските онкопациенти се лекуват в чужбина

За да се прекрати това, е нужно да се промени онкологичната грижа в страната, смятат специалисти и депутати

Лек спад на затлъстяването при децата до 5 години

Лек спад на затлъстяването при децата до 5 години

Водещ рисков фактор за свръхтеглото е прехранването, при което се приема повече енергия, отколкото се изразходва, особено при заседнал начин на живот, напомнят от НЦОЗА
Рискът от маймунска шарка у нас е малък

Рискът от маймунска шарка у нас е малък

Тя се предава трудно, не се разпространява по въздуха, заразяването е само при много близък контакт с инфектиран, казва проф. Тодор Кантарджиев
Нямаме нужда от 11 центъра за инсулти

Нямаме нужда от 11 центъра за инсулти

Месец май минава под мотото на борбата с високото кръвно, което е и рисков фактор за инсулта. Докъде сме с профилактиката и лечението на това заболяване у нас, имаме ли нужда от 11 високотехнологични центъра за инсулти, ще успеят ли болниците да платят заплатите, предвидени в Анекса, попитахме проф. Силва Андонова.

1 2 3 4 5 ... 346 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Май 2022 Предишен Следващ