Широко затворени намерения

Или защо Анексът на НРД няма как да компенсира политическото безсилие в здравеопазването

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Всяка година средствата за здравеопазване у нас се увеличават с около 10% и всяка година тяхното разпределение се превръща в повод за раздори в сектора. Парадоксално или да, но сега вълна от недоволство провокира феноменалният ръст от близо 600 млн. лв. на бюджета на здравната каса – от 5.44 млрд. лв. през 2021 г. на над 6 млрд. през тази. И е на път тепърва да посее още.

Популизъм до край

Формалните причини за нарастващото недоволство в сектора имат много лица, но всички гравитират около политическия популизъм. Първата и най-актуалната, безспорно е обвързването на получаването на повечето пари за дейност в болниците с повишаването на заплатите на персонала в тях. Според мениджърите това е невъзможно да бъде изпълнено, защото сметката не излиза – разходите за персонал ще се увеличат повече, отколкото приходите от увеличените цени на пътеките средно с 25 на сто. Така първоначалната идея на управляващите да компенсират отпадането на КОВИД-добавките от доходите на медиците в болниците чрез парите на здравната каса и да покажат воля за промени в системата е на път да катастрофира шумно. Първите протести на работещите в болниците заради неверието в обещанията за увеличение на заплатите им вече станаха факт преди подписването на анекса. Масовите обаче тепърва ще се появят, когато медиците станат наясно с фишовете си за май и то на фона на постоянно увеличаващите се разходи в бита. Само че пред същия проблем са изправени и мениджърите им – те от една страна трябва да намерят пари за ръста на заплатите им, от друга за ръста на цените на тока и останалите консумативи, срещу недостатъчно увеличените приходи, които ще получат от НЗОК.

Втората причина за недоволството в сектора след поредния ръст на парите в него е традиционна – липсата на ясно остойностяване на медицинските дейности, така че да се извърши обосновано увеличение на цените им. Докато такова липсва, спорът защо тази пътека е вдигната с 5%, а другата с 25% винаги ще бъде резонен, както и недоволството в гилдията.
А оттук, до третата добре позната причина – цялостното недофинансиране на сектора, крачката е много малка. От години съсловието смята, че процентът от БВП, който се отделя у нас е нисък и трябва да е поне два пъти по-голям – около 10 на сто. И ако погледнем цифрите в ЕС, те са такива, друг е въпросът колко е делът на сивите или дори черните плащания за здраве там. Но без да се направи точно тази сметка у нас и да се каже какво показва тя, нещата няма как да се решат. А това е въпрос, който никоя власт не иска да си причини, защото тогава ще трябва да признае, че обществото ни вече дава близо 14 млрд. лв. – 7 официално и още толкова под масата (доплащането у нас по официални данни на СЗО и ЕК е близо 50%), за здравеопазване с доволно ниско качество и висока смъртност – имаме 44% излишна смъртност в началото на тази година срещу средно 7% за ЕС.

Още от същото

Всички тези причини за недоволство обаче изглеждат формални на фона на същинската. Липсата на политическа воля у нас за истинска реформа в здравеопазването е проблемът от години. И няма как крещящата нужда от цялостна промяна да бъде заместена от един или няколко Анекса. Докато ставаме свидетели на имитация на промени, които обслужват не интереса на обществото, а на шепа инвеститори и търговци, политиците и всички граждани, ще се оказваме в същото парадоксално положение, в което сме сега - колкото повече пари даваме за здравеопазване, толкова по-лоши резултати получаваме. Не може да подобриш състоянието на една система без да отстраниш недъзите й, а това у нас явно умишлено не се прави. Ясно е, че пътят на решаване на проблемите минава през създаване на работеща профилактика и извънболнична помощ, драстичното намаляване на болниците - поне наполовина, изграждане и финансиране на центрове за долекуване и рехабилитация, налагане на действащ контрол, който да отчита и качеството на дейността в медицината, въвеждане на условия и изисквания за продължаващо кариерно развитие. Тоест, през цялостна промяна на структурата на системата и идеологията й на финансиране. Докато това не се случи, наливането на още пари в нея под каквото и да е форма, ще води само до още от същото – все повече недоволство и все по-скъпо купувана смъртност и инвалидизация на населението. Напрактика по този начин ще поставя всеки осигурен гражданин в ролята му на рекетиран от държавата субект, която всеки месец взема от него вноски, за да не му осигурява достъпно и качествено здравеопазване, а вместо това да задоволява нечии търговски интереси. И накрая - ще служи за тоталното затвърждаване на тезата, че в страната ни царува пълно политическо безсилие, което щедро раздава широко затворени намерения. Но какво от това.