Всеки втори доплаща за здраве
.jpg)
Кадрова катастрофа заплашва здравната система, ако не започнат спешни реформи, алармира д-р Галинка Павлова. „Прекалената регулация и грубо командно администриране, както и само пазарната конкуренция, изкривяват системата. Необходим е национален политически и съсловен консенсус за бъдещето развитие на здравната система, с цел недопускане на конюнктурни моментни решения, които в дългосрочен план имат катастрофален ефект за здравето и икономическото състояние на нацията“, коментира зам.-председателят на БЛС.
"Между медицината и здравеопазването в България има огромна пропаст, която всички ние сме длъжни да преодолеем. Медицината дава научния път, който здравеопазването трябва да следва, а не обратното“, заяви пък шефът на Столичната лекарска колегия проф. Милан Миланов. За здравната реформа на кръстопътя между експерименталния хаос и стратегическия мениджмънт пък говори проф. Цекомир Воденичаров, деканът на Факултета по обществено здраве към МУ-София. „Като съсловна организация, обединяваща специалистите в сферата на здравеопазването сме наясно, че освен благодарност лекарите заслужават достойно възнаграждение и мотивация за благородно си дело. Справедливото заплащане на медицинския труд е най-наболялата тема за БЛС и вече предприехме поредните стъпки за институционална, публична и експертна намеса в решаването на този назряващ с годините проблем у нас. Това е основна наша мисия“, коментира пък председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев.
НОУ-ХАУ Постиженията в почти всички области на медицината показаха едни от най-добрите лекарите на семинара в Несебър. „80% от слепотата може да бъде избегната чрез ранна диагностика, навременно лечение и приложение на съвременни хирургически методи”, разкри пред колегите си офталмогът акад. Петя Василева. В модула, посветен на хирургията, акад. Дамян Дамянов запозна присъстващите с промените и принципния подход при избор на оперативни методи. Интерес предизвика и дискусията относно лапарскопска колректалната хирургия, педставена от проф. Венцислав Мутафчийски. В модул онкология, проф.д-р. Здравка Валерианова говори за проблемът рак – разпространение, фактори, показатели за оценка. Проф. д-р. Генчо Начев коментира обозримото бъдеще на кардиологията и кардиохирургията. Доклад за борбата със сепсиса в следоперативния период, представен от проф. Георги Церянски, предизвика оживена дискусия, в която се включиха водещи хирурзи от залата. В модул „Ендокринология” акад. Ивона Даскалова запозна присъстващите с диагностика на гликимичните нарушения. Според нея диабета и ендокринните заболявания най-често се отключват при стрес. Превенция е възможна чрез подобряване качеството на живот – правилно хранене, редовни прегледи, спорт и спокойствие. В гастроетерологичния модул пък д-р Радислав Наков посочи първия открит за България случай на транстиретинова фамилна амилоидна полиневропатия, което е рядко системно наследствено автозомно-доминантно заболяване. Това позволява последващото диагностициране на редица пациенти с такава генетична обремененост. |

Кислородотерапията по домовете ще се плаща

Да се въведе такса „лекар“ и за освободените

Частният застраховател няма да вземе болни

Здравните олигарси определят правилата
Този уикенд се проведе събора на БЛС, на който медиците дадоха мандат за разписване на новия НРД. Бяха ли доволни от договореното лекарите, доколко БЛС изразява мнението на редовите медици, попитахме д-р Галинка Павлова.

БЛС одобри новия рамков договор

Трансплантираха човек с ХИВ в България

Финализираха документите за Детската болница

Каква рехабилитация осигурява НЗОК

Спад в психичното здраве на децата
