Всеки втори доплаща за здраве
Кадрова катастрофа заплашва здравната система, ако не започнат спешни реформи, алармира д-р Галинка Павлова. „Прекалената регулация и грубо командно администриране, както и само пазарната конкуренция, изкривяват системата. Необходим е национален политически и съсловен консенсус за бъдещето развитие на здравната система, с цел недопускане на конюнктурни моментни решения, които в дългосрочен план имат катастрофален ефект за здравето и икономическото състояние на нацията“, коментира зам.-председателят на БЛС.
"Между медицината и здравеопазването в България има огромна пропаст, която всички ние сме длъжни да преодолеем. Медицината дава научния път, който здравеопазването трябва да следва, а не обратното“, заяви пък шефът на Столичната лекарска колегия проф. Милан Миланов. За здравната реформа на кръстопътя между експерименталния хаос и стратегическия мениджмънт пък говори проф. Цекомир Воденичаров, деканът на Факултета по обществено здраве към МУ-София. „Като съсловна организация, обединяваща специалистите в сферата на здравеопазването сме наясно, че освен благодарност лекарите заслужават достойно възнаграждение и мотивация за благородно си дело. Справедливото заплащане на медицинския труд е най-наболялата тема за БЛС и вече предприехме поредните стъпки за институционална, публична и експертна намеса в решаването на този назряващ с годините проблем у нас. Това е основна наша мисия“, коментира пък председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев.
|
НОУ-ХАУ Постиженията в почти всички области на медицината показаха едни от най-добрите лекарите на семинара в Несебър. „80% от слепотата може да бъде избегната чрез ранна диагностика, навременно лечение и приложение на съвременни хирургически методи”, разкри пред колегите си офталмогът акад. Петя Василева. В модула, посветен на хирургията, акад. Дамян Дамянов запозна присъстващите с промените и принципния подход при избор на оперативни методи. Интерес предизвика и дискусията относно лапарскопска колректалната хирургия, педставена от проф. Венцислав Мутафчийски. В модул онкология, проф.д-р. Здравка Валерианова говори за проблемът рак – разпространение, фактори, показатели за оценка. Проф. д-р. Генчо Начев коментира обозримото бъдеще на кардиологията и кардиохирургията. Доклад за борбата със сепсиса в следоперативния период, представен от проф. Георги Церянски, предизвика оживена дискусия, в която се включиха водещи хирурзи от залата. В модул „Ендокринология” акад. Ивона Даскалова запозна присъстващите с диагностика на гликимичните нарушения. Според нея диабета и ендокринните заболявания най-често се отключват при стрес. Превенция е възможна чрез подобряване качеството на живот – правилно хранене, редовни прегледи, спорт и спокойствие. В гастроетерологичния модул пък д-р Радислав Наков посочи първия открит за България случай на транстиретинова фамилна амилоидна полиневропатия, което е рядко системно наследствено автозомно-доминантно заболяване. Това позволява последващото диагностициране на редица пациенти с такава генетична обремененост. |
Личните лекари поемат диспансеризацията за ХБЗ
Приложението „еЗдраве“ с бутон за сигнал
МЗ готви ревизия на болничната помощ
Най-смелата крачка е да помогнеш на непознат
Стартират процедура за подуправител на НЗОК
Хематологията в Силистра с апел за кръв
Вадят 45 млн. евро за здраве от НПВУ
Депутатите питат институциите за оставките в НЗОК
Седем дневен срок даде здравната комисия на всички тях и на неправителствения сектор, за да си кажат мнението за потенциалните кадрови промени
„Кроношпан“ пак започва да работи