наука

Учените срещу оксидативния стрес

05-05-2022 07:46
Той е в основата на всички болести, удря репродуктивното здраве, на последната права сме с хапчета срещу него, казва проф. Албена АлександроваУчените срещу оксидативния стрес
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Медицината в цял свят се развива с все по-бързи темпове, в основата на това обаче седи науката. Върху какво работят учените у нас в сферата на здравеопазването ще ви разкажем в новата ни поредица "Наука". Първа по ред е проф. Албена Александрова, която търси решение на проблема с оксидативния стрес. Тя е шеф на екип в лабораторията „Свободно-радикални процеси" на Институт по Невробиология-БАН.
Страдате от нервно-дегеративно заболявания, вдигате високо кръвно въпреки лекарствата, оплаквате се от често главоболие, а много ваши познати в добро здраве не могат да имат деца от години. Това са само част от проблемите, в чиято основа е оксидативният стрес. „На практика той е в основата на всички заболявания. Учени от БАН обаче вече са на последната права с решение срещу него.", казва проф. Албена Александрова.

Дефиниция

„Той е естествена реакция на всички аеробни организми на Земята към външни и вътрешни въздействия и се изразява в нарушаване на баланса между клетъчните прооксидативни процеси и антиоксидантната защита" пояснява тя. Редица външни въздействия като йонизираща радиация, ултразвук, замърсители на околната среда, вкл. вещества с битово, промишлено и агрозащитно приложение, метаболизират до радикали или образуват радикали на ендогенни вещества, увеличавайки прооксидантните процеси. Това, от своя страна, предизвиква промени в структурата и функционирането биомолекулите, което се отразява негативно и на по-високите нива на организация, вкл. на природните екосистеми.

 

Опит за реабилитация

 

„Мнозина наричат свободните радикали бичът на цивилизацията, но не можем съвсем да ги наречем така. Това е продукт, който се получава предимно от клетъчното дишане. В момента, в който са се появили аеробните организми, в техните организми са започнали да се генерират тези свободни радикали. Наричаме ги още активни или още реактивни форми на кислород. Това е естествен процес, протичащ в нашия организъм. Еволюционно в него се е развила система за противопоставяне на тези свободни радикали, т. нар. антиоксидантна система. При нормални физиологични условия двете системи – оксидантна и антиоксидантна са в баланс. Оксидативен стрес възниква, когато се наруши този баланс. Това може да стане чрез индуциране на по-голямо производство на активни форми на кислорода, или чрез намаляване на антиоксидантната ни система. Възможна е и комбинация от двете. Осидантният стрес може да възникне е сам от радиация и замърсяване на околната среда с химикали, но и в резултат от ксенобиотици и тютюнопушене.

 

Каскадната реакция

 

„Притеснителна в случай на генериране на излишък от активни форми на кислорода е тяхната силна реактивоспособност. Те имат способността да възбуждат каскадни реакции, т.е. да разпространяват много бързо своето действие. Така те засягат всички биомилекули – липиди, белтъци, нуклеинови киселини. Протичащите оксидативни промени в тях се отразяват на функцията им, а тя се проявява още по-негативно на по-горни равнища. В основата на почти всички познати ни заболявания има и оксидативен стрес, в това число и водещите по смъртност сърдечносъдови заболявания, уточнява проф. Александрова. Тук са и невродегенеративните заболявания, болестта на Алцхаймер, Паркинсон, метаболитните заболявания, диабета, проблеми с репродуктивното здраве.

 

Търсят ли го като причина лекарите

 

По думите на специалистът не всички медици стигат до необходимостта да го потърсят като причинител на състоянието на един или друг пациент и да го включат също като елемент за лечение в терапевтичната схема. за пример проф. Александрова посочва проблемът с репродуктивното здраве.

„Много млади хора сега имат проблеми със създаването на поколения. Изследванията сочат, че делът на оксидативния стрес, в случая, не е никак малък. Дори при пристъпване към процедури за ин витро самото обработване на серматозоидите – замразяване и размразяване предизвиква оксидативен стрес, а това намалява възможността за положителен ефект, казва проф. Албена Александрова. Не всички лекари обаче са наясно с този проблем. По-младите обаче са информирани и препоръчват на пациентите си антиоксидантни пасти и комплекси срещу антиоксидантния стрес, изобилстващи на витамините Е, А и селен", уточнява тя.

 

Дяволът не е съвсем черен

 

За разлика от оксидативния стрес в големи количества, който е вреден, то в малки може да се каже, че е полезен за човека. Той активира различни сигнални пътища в организма – подпомага го да се нагоди без да се увреди към променящата се околна среда. Дали за даден човек той е съвсем черен или не толкова, трудно може да се определи. Независимо от това има няколко белези, по които всеки от нас може да се ориентира. Единият от тях е, когато се събуждаме уморени и с чувство за недоспалост макар и без причина. Това е първата лампичка, която трябва да ни светне, че става нещо с антиоксидантния ни баланс, което не е в полза на собственото си здраве. Най-добре обаче може да се изкаже по въпроса лекар стига той самият да е наясно с проблема. По думите на проф. Албена Александрова по-новото и младо поколение медици, като по-отворени към новостите в науката и следящи последните публикации по редица теми, имат повече информация и по-лесно могат да се ориентират в ситуацията и да предприемат действия в полза на пациента.

 

Хапче или нещо друго

 

„Понастоящем нашият екип от лабораторията „Свободно-радикални процеси" на Институт по Невробиология-БАН, както и колеги от други институти, работил по национална научна програма „Ниско токсични биологично активи средства за прецизна медицина". Накратко, извличаме вещества от различни натурални продукти от растителен и животински произход, като охлюви, мащерка и редица други. Тези продукти са десетки. Повечето от тях имат силно въздействие върху оксидативния стрес. И тъй като в патологията на редица заболявания в основата частично седи точно той, антиосидантното им качество повлиява допълнително и положително основната терапия. Вече ги разработваме под формата на таблетки, емулсии, мазила, сиропи. Всички те са хранителни добавки, но с изключителни свойства с доказан ефект", посова проф. Албена Александрова, която е ръководител на проекта. Опит с мишки вече е показал, че само за дни третиране с такъв препарат язвата на стомаха се повлиява изключително добре. За целта е избран такъв с екстрат от охлюви. В момента екипът набляга на разработка за по-бързо зарастване и възстановяване от рани. Тя е в етап на изпитание върху мишки с възпалителни рани и към момента също дава много добър ефект, като елиминира прооксидантния стрес, който всъщност е причина за възпалението.

 

Възможна ли е превенция

 

Макар и да не можем да определим сами дали сме в оксидативен стрес или не, природата обаче ни е дала ключ за предпазване или за елиминирането му. При това той е безопасен, тъй като е част от това, което слагаме на трапезата. „Най-полезни в случая са зеленчуците и плодовете, обагрени в червен цвят и предимно чушките. Още по-добре е, ако сме сигурни, че са расли в градина, тъй като тези в магазините обикновено са обработени с багрила, гланц и стабилизатори за трайност. Естествените и мощни антиоксиданти в случая са витамините С и Е. Периодичното приемане на мед и цинк се препоръчва. Причината е, че медно – цинковата супероксидаза, успява да преработва супероксидните анионрадикали, които са едни от най-упоритите в организма. Желязото е другият елемент, който пречи на генерирането на хидроксилни радикали – най-мощните увреждащи агенти в нашите клетки. Селенът влиза в структурата на селено зависимата глутацион пероксидата, като той подпомага нейното действие и така предпазва от настъпването на оксидативен стрес. В люспите на червеното грозде се съдържа ревитрол – един от най-мощните антиоксиданти. Затова и се смята, че французите имат по-висока продължителност на живот в Европа.


Проф. Николай Габровски с лекция в БАН

Проф. Николай Габровски с лекция в БАН

С нея се слага начало на дейността ми в институцията, казва наскоро избраният за член-кореспондент неврохирург
Изоставаме и по брой учени

Изоставаме и по брой учени

Качеството на публикациите расте, но количеството им е по-малко в сравнение с останалите страни от ЕС

Лекари с награди за принос в науката

Лекари с награди за принос в науката

Сред отличените с награди „Питагор" е проф. Ивайло Търнев за подобряване на уязвимите малцинства до по-добро здравеопазване
Старт на 20 БГ-проекта за КОВИД

Старт на 20 БГ-проекта за КОВИД

Учени и медици ще изследват предизвикателства, свързани с пандемията, финансирането ще е от Фонда за наука
ЕК с платформа за научни изследвания

ЕК с платформа за научни изследвания

На нея ще се качват научните изследвания, финансирани по „Хоризонт Европа" и „Хоризонт 2020", а достъпът до тях ще е безплатен
И неврохирурзите ни в световно списание

И неврохирурзите ни в световно списание

Корицата на февруарския брой на списание Neurosurgery е посветена на разработката на специалисти от УМБАЛ „Св. Ив. Рилски"

Пандемията мобилизира всички области на науката

Пандемията мобилизира всички области на науката

Няма по-велика световна конспирация от човешката глупост и немарливост, COVID е плод на неспазване на правилата за работа с опитни животни, казва проф. Ирини Дойчинова
Нивото ни в науката и медицината е доста добро

Нивото ни в науката и медицината е доста добро

За да постигне успех, човек трябва да се научи да се справя и с неуспехите, казва проф. Ирена Костова

Българи автори в учебник по неврорентгенология

Българи автори в учебник по неврорентгенология

В 12 глави доц. Станимир Сираков и д-р Александър Сираков описват иновативно лечение на пациенти в УМБАЛ „Св. Иван Рилски"
Принтираме органи в България до 10 години

Принтираме органи в България до 10 години

Напредването на технологиите в цял свят е главоломно. Какво се случва у нас обаче, има ли наука в университетите ни, на какво ниво е, защо няма световно известни български открития, попитахме проф. Славчо Томов, ректор МУ-Плевен. С неговото интервю слагаме началото и на една нова рубрика, в която ще ви разкажем подробно за научните проекти, по които работят хората в тях.

Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юни 2022 Предишен Следващ