Широк спектър на алергии към боите за Великден
Ако човек гледа печивата в магазина
Всякакви добавки в дългосрочен план
Оцветителите, както и стабилизаторите
за продължителен срок на годност следва да бъдат посочени на етикета на продукта. Консервантите се обозначават от Е 200 до Е 300. „Те са най-нежелани в храните, представляват някакъв вид отрова, която запазва продукта, но погълната създава проблеми в организма", казва още Николов.
Стар трик е в козунаците да се слага жълта боя,
за да се имитира присъствието на повече яйца. „Обикновено производителите ползват тартразин, който се оозначава с Е 102. Другият жълт цвят е т. нар. сънсентйелоу – Е 110. Тези бои се ползват и в боите за вапцане на самите великденски яйца. Тези съставки подбуждат алергични състояния, а в съвремието ни мнозина страдат от тях. Обикновено те се изразяват в обриви и астматични бронхити", предупреждава водещят спецалист по диететика проф. Донка Байкова. Колкото до консервантите, тя също е категорична, че ако не можем да си омесим козунак сами у дома, то е по-добре да купим по-малко количество от пекарна, макар и по-скъпо.
Колкото до избора на пресни яйца, изборът им
в магазина е загубена кауза. Така смята председателят на Асоцацията на потреителите Богомил Николов. Единственият ориентир е щампованият срок на годност. Той не препоръчва да се купуват тези, които са поставени извън хладилника, та били те и бели, които по Великден са много търсени. Ако все пак сме напазарували, но имаме съмнение, че яйцата не са първа прясност, има един бабешки трик, който безотказно сочи дали те са пресни или не. Ако сурово яйце се сложи в чаша с вода и започне да се отлепва от дъното и да плава, със сигурност е старо. Ако е престояло ще стои полуизправено във водата. За разлика прясното яйце потъва и остава на дъното на чашата с вода. Този трик Николов признава, че при съмнение ползва у дома. Изборът на боя за вапцането на великденските перашки е не по-малък проблем от този със стабилизаторите и оцветителите в козунаците.
Европейската комисия позволява надписите
върху опаковките да се обозначават или с цифровия код, пред който стои буквата Е, или с наименованието на цялото химическо съединение, или и с двете. „Тъй като хората вече се понаучиха и започнаха внимателно да четат обозначенията с буквата Е, много търговци започнаха да изписват химическото съединение, което по-малко говори нещо на потребителя. Този трик обаче крие своите рискове, тъй като някои от въпросните химикали не са съвсем безопасни за човешкото здраве, предупреждава проф. Донка Байкова. Проблемът се усложнява от факта, че поглъщаме доста бои по време на празниците с боядисаните яйца и козунаците", допълва специалистът.
Хората трябва да се пазят от подсладителите,
обозначени от Е 950 до Е 963. Така мята Богомил Николов. Оцветителите варират в диапазона от Е 100 до Е 200. „Те определено нямат място в някои видове стоки независимо, че се използват като подобрители на външния вид", категоричен е той. Независимо от това обаче те се ползва широко за по-добра печалба при по-нисък разход за качествени материали.
„Почти всички червени бои създават алергии. Те се трябва да са обозначени на етикета върху пакета с боя или този на друг продукт под Е 122 или като азоробин, или под Е 127, което е еритроин. И двама химикала провокират обриви", казва проф. Донка Байкова. По думите й те са особено опасни за децата, които много обичат червено боядисаните яйца.
„Боята прониква в белтъка през порите
на черупката дори, когато тя е здрава. В резултат малчуганите, освен да се изприщят или да получат сърбеж, могат да изпаднат в свръхвъзбудимост и свръхреактивност на централната нервна система. Затова родителите да не се изненадват, ако децата им не могат да заспят след едно – две изядени яйца, оцветени в червено. Тези бои се ползват и за оцветители на сладкиши, като и там създават същия ефект при консумация", казва още проф. Байкова. По думите й синята боя за яйца, известна в търговските среди като брилянт блу е една идея по – безопасна, защото се елиминира под въздействието на стомашните сокове и не достига в кръвта. Съветите й са великденските яйца да бъдат боядисвани с рибофлавин, който всъщност е витамин В2 и куркумин - рибофурин. По думите й те са по-скъпи от боите в капетчетата, но пък са гарантирано безопасни.
Традиция е българинът да слага на агнешко
месо на великденската трапеза. При разнообразното предлагане преди празника обаче е проблем да бъде купено възможно най-прясното. Когато хората го избират, обикновено се взират в печатите върху трупното месо. „Те обаче не са от кой знае какво значение, тъй като означават само, че продуктът е от регаментирана кланица. Когато месото е разфасовано, клиентът няма как да разбере дали върху него е имало или е нямало печат", казва Богомил Николов и уточнява, че със син се обозначава българското, а с червен вносното производство. По думите му най-сигурният начин, за да не се излъжем да купим старо агнешко е да пазаруваме от търговец, в качеството на чиято стока сме убедени. Това, особено в големия град обаче е трудно осъществимо.
При покупка от търговска верига или от месарница
трябва да знаем, че колкото е по-старо, толкова по-лепкаво става месото. При разрез прясното трябва да розовее. Колкото повече тъмнее и е към сивкав цвят, толкова повече е окислението, тоест продуктът е престоя и е стар. Ако месото е било размразявано и след това отново замразявано или предлагано като охладено, блясъкът му е по-малък от обичайното. Това са основните съвети на Николов към потребителите. Към всичко това се добавя специфичният аромат на прясното и на престоялото агнешко.