80% от младите медици не са доволни от доходите си

Анкетата е проведена в периода 29 юли – 12 август 2021 г. сред 545 млади медици между 24-35 години. Според данните 40% от специализантите обмислят работа в чужбина, като 23.85% от тях вече са започнали специализация у нас, а 16.35% все още не са. „Причините за това са преди всичко негативната селекция, която българската система на здравеопазване и обучение в нея създава", гласят изводите от анкетата.

 

Допитването откроява редица

 

проблеми по време на специализациите на младите медици у нас. Най-напред една немалка част от анкетираните – 52% започват специализация между 6 месеца и две години след дипломирането си. Така те губят време от своето развитие под формата на различни видове „нерегламентирано" „доброволстване" като чакане на място за специализация, преминаване през обучение в спешно отделение, наемане като ординатори и др. „Този тип забавяне за система с недостиг на кадри говори за лошо усвояване на младите лекари от самата система", става ясно от изводите от анкетата.

 

Най-голяма част от специализантите

 

– 59% са на трудов договор с лечебните заведения. 12.6% са на финансирано от държавата място, но реално от хазната се заплаща само обучението, а заплатата отново идва от лечебното заведение. 1.83% от анкетираните млади медици са на платена специализация и още толкова по европрограма. Оказва се и че въпреки че има нормативно определена сума от две минимални заплати, а отскоро 2.5, от допитването става ясно, че 50% от специализиращите на място

финансирано от държавата, получават между 500 и 1000 лева месечно.

 

Отделно се открояват и проблеми

 

със самите конкурси като недостатъчна осведоменост за нуждите от места за специализация, което води до липса на яснота за това как се обявяват конкурсите, по какви критерии се оценяват и др. „На много малко места има данни за критериите на конкурсите. Необходимо е унифициране на тези критерии", става ясно още от анкетата.

Отделно 19.8% от специализантите не посещават задължителните си модули за специализация, което поставя въпроса какви специалисти създаваме. Също така 26.97% от младите медици посещават тези модули, но не получават заплащане за това. Около 16% от попитаните споделят и за проблеми в комуникацията със своя ментор.

Отделно болшинството от младите медици -80.08% не са удовлетворени от заплащането, което получават за работата, която извършват. Повече от половината - 52.28% от работещите като лекар-специализант получават под 1000лв. стартова заплата.

 

Това е далеч под средната работна

 

заплата и малко над минималната. По-малко от една трета - 30.24% получават между 1000-1500 лв. заплата, а 5.85% или 1 от 20 млади медици не получават заплащане за своята дейност. „Този феномен се среща поради липсата на места за специализации, избирателното отпускане на места в големите болнични заведения с голям обучителен потенциал", става ясно още от резултатите от анкетата. Също така ДМС-та не получават 32.3 % от младите лекари, а 28.3% получават, но не са доволни от тях.

 

Оказа се и че немалък дял - 41.28%

 

от младите лекари работят на две места. „Това означава че им се налага да съчетават, както задълженията си в

основното лечебно заведение на специализация, да отделят време за образование, и да работят на второто работно място. Тези три компонента ангажират изцяло времето на лекаря специализант", гласят изводите от анкетата.

Също така всеки четвърти млад медик е свръхнатоварен - 24.25% от тях работят между 180-200 часа при нормални 150, а същевременно 41.7% не получават средства за извънреден труд.

 

"Всичко това, съчетано с нарастващата

 

инфлация, предоминантно частното финансиране на курсове и конференции за лекари, липсата на достъпни възможности за наука и самообучение създава неблагоприятна среда за младите лекари и все повече стимулира тяхната емиграция в чужбина", гласят изводите от анкетата. Относно удовлетворението от базите, в които специализират – 43.9% отговарят положително, а 40.1% - отрицателно, като останалите 16% не специализират.

 

24,59% от анкетираните не посещават

 

въобще курсове за обучение в страната или в чужбина, които са изключително важни за един млад медик, за да бъде в крак с времето и медицината. Същевременно 32.5% получават финансиране за курсове от фармацевтични компании. „Продуктовите симпозиуми и обучения имат основния проблем, че представят предимствата на един определен медицински продукт или изделие и по този начин не дават пълна представа и за научните достижения чрез други или подобни продукти и методи", гласят изводите от анкетата. Голяма част от младите медици – 38.9% плащат курсовете си сами, а само 5.87% получават финансиране от лечебните заведения. Колкото до научната дейност - само 15,05% от младите лекари имат зачислена докторантура, и само 5,14% имат призната такава. Това е твърде нисък процент за сфера като медицината, в която науката преди всичко се трансформира в грижа за болния при неговото легло. Същевременно 60.18% от младите лекари не публикуват в медицински журнали, което е висок процент на отсъствие от световната научна общност.