Лице

Когато зъболекарят свири кънтри

15-04-2022 10:10
Как Коцето-Калки стана д-р Костантин Георгиев и защо децата влизат без страх в стоматологичния му кабинет Когато зъболекарят свири кънтри
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Тази седмица празник имаха зъболекарите, затова решихме да ви запознаем по-отблизо с един от тях. Може ли стоматолог да свири кънтри и това да не го сродява с колегите му „импресионисти" на Уди Алън? Практиката казва да. Това доказва и препълнената пациентска листа на д-р Костадин Георгиев, популярен в музикалните и театралните среди като Коцето-Калки.
„Работил съм като зъболекар и работя от първия ден, след като се дипломирах", оборва той недоумението на мнозина, които не могат да си го представят в бялата престилка, ако не са го видели. Роден е на 9 декември 1962 г. в София. През 1987 г. завършва стоматология в тогавашния Висш медицински институт, сега Медицински университет в столицата. След това практикува по разпределение три години като зъболекар в село Церово, Софийско. После става асистент в Катедрата по детска стоматология в Стоматологичния факултет на Медицински университет.

 

Семейство, професия, призвание

 

Ако трябва да градира нещата по първостепенност, си признава, че на първо място слага семейството. След известно колебания добавя и другите две в последователността – професия и призвание. После се поправя . призвание и професия. Признава, че му е малко трудно, защото чувства, че стоматологията му е в кръвта. От малък искал да стане зъболекар, макар и родителите му да нямат нищо общо със стоматологията. Баща му е пилот от ВВС, летял е с Ил-14 и по време на едно от пътуванията се запознал лично с Юрий Гагарин. Впоследствие двамата стават близки, общуват, разменят си писма. Една от фамилните ценности е бебешка снимка на Костадин с автограф от първия космонавт. „Отраснах с разкази за него. Гагарин ми е като дух закрилник от ранна детска възраст.", казва д-р Костадин Георгиев. Майка му е акушерка. За родителите казва, че от тях е научил да бъде човек – да е точен, да държи на думата си, да е подреден и да разпределя времето си така, че да му стига за всичко. Така, от наученото от тях успял да се изгради и като зъболекар, и като музикант, и като съпруг и баща. И тъй като е изпълнил мечтата си да работи това, което е мечтаел от дете, но и да не изоставя музиката, се смята за щастлив човек. „Важното е да работиш с удоволствие, да не тръгваш намръщен към кабинета. Още по-голямо удоволствие и удовлетворение е да видиш, че малкият пациент сяда без ропот и сълзи на зъболекарския стол, чувства се уютно и не се налага да бъде убеждаван", казва д-р Георгиев. Определено може да се каже, е той е любимият зъболекар на децата, затова и те преобладават в пациентската му листа. Колкото до другото призвание – музиката, е лаконичен: „Хората, които ме познават, а и които само ме знаят от изпълненията ми са наясно, че без нея не мога". „Не мога обаче и без стоматологията. Работя, откакто съм завършил и нямам никакво намерение да спирам. По време на пандемията, когато сценичните изяви бяха ограничени, точно стоматологията ни спаси от гладна смърт", шегува се д-р Константин Георгиев и допълва, че другото най-добро, което човек може да направи за себе си е да постигне баланса време и спокойствие. И макар хората да го познавай най-вече като Коцето – Калки от група „Медикус", дори старите му приятели в кабинета му се обръщат към него с „докторе". Неотдавна срещнал съученици и се изненадал, че те вече също му заговорили на „д-р Георгиев". „Няма лошо, това е един вид признание", казва той. И независимо, че часовете за пациенти са заети за седмици напред, репетициите не спират, а пиесата „Секс, наркотици и рокендрол" Ерик Богосян в Театъра на армията се играе вече тридесет години с негово участие, успява да отдаде дължимото на семейството си.

 

За задълженията у дома

 

Тях д-р Костадин Георгиев не може да отложи, и тях изпълнява под час.

Делникът му е твърде натоварен. С Мартина Табакова, съпругата му, музикант с твърде заета програма, си поделят светлата част на деня по такъв начин, че да има време и за детето, и за къщата. Обикновено се пада на д-р Георгиев да кара синът им Теодор на училище. Момчето е на дванадесет и половина и изрично държи да се напише, че е „и на половина", учи в Музикалното училище. Сутрин го води на специален урок по ксилофон, а след обяд за общообразователните часове. Пак на д-р Георгиев се пада да го прибира от училище. Води го на уроци по барабани. Казано накратко, графикът му е съставен според учебния процес на синът му Теодор. Момчето засега е увлечено по музиката, но не само. Увлича се по инженерството и в свободното си време рисува конструкции на влакови композиции, лифтове и други инженерни решения. Баща му забелязва у него и талант към ските. Двамата всеки уикенд карат по пистите на Витоша или в Боровец. „Виждам го, че би могъл да се развива и в тази насока", казва за него д-р Георгиев. И Теодор, като родителите си, се е наумил да разпределя времето си така, че да му стигне за всичко. Досега не му се е налагало да чуе „Сядай да учиш" или „Сядай да свириш". По думите на баща му единственият проблем, както и при всички деца на неговата възраст, е да се вманиачава в електронните устройства. Там вече се налага да чуе и по-строги думи и от майка си, и от баща си. На Теодор определено му върви в музиката. Тази година той спечели две първи награди на международни конкурси, което по думите на баща му, за тази крехка възраст е много добре. „Майка му спечели първите си международни награди на много по-голяма възраст, макар и от 4-годишна възраст да свири на пиано", отбелязва Коцето – Калки. Само преди няколко дни съпругата му – Мартина Табакова спечели голямата награда на музикалния конкурс, посветен на Ференц Лист. Тя е музикант на годината за 2021-ва. Пак през миналата година печели конкурси в Москва, Париж и Будапеща. Въпреки часовете репетиции, тя намира време да се занимава музикално с Теодор. На нейната работа, но и на усърдието и дарбата на детето се дължат неговите успехи. За разлика от д-р Костадин Георгиев, Мартина Табакова вече мисли да докторантура.

 

Неговите възгледи и планове

 

Като зъболекар д-р Костадин Георгиев не крие, че пандемията от КОВИд докара куп стоматологични проблеми на пациентите. Хората се страхуват, а по наблюденията му, страхуват се все още да ходят на зъболекар. Затова и сега работата му е значително повече – занемарени случаи, усложнения, максимални усилия да се спаси зъб само, защото навременното посещение при стоматолога да е отложено зарази страх от зараза с коронавируса. Чел е и чете много за произхода му. И за разлика от мнозина смята, че първоначалният вариант е манипулиран от човешка ръка. С това си обяснява и многобройните нови варианти. Определено съчувства на жените – бежанки от войната в Украйна, но не забравя и събитията от преди четири – шест години там. „Не мога да забравя една снимка на деца с цветни пръстчета на ръката. Оказа се, че това са японски протези на осем ученици, които са били в училище, вдигали са ръка в клас, в Донецк, когато автоматен откос е отрязъл пръстчетата им. Впоследствие японци са им направили протези. Много е важно човек да бъде запознат с историята, особено с близката, за да си обясни правилно какво точно се случва, казва д-р Георгиев. В противен случай има опасност да изпадне в псевдохуманизъм – състояние, което се опитват да ни внушават различни агентурни ведомства. Човек трябва да бъде истински хуманист и да оценява нещата, воините, които се случват по света, дори като тази на нашата западна граница преди години. И да си правим изводите накъде отива този свят", казва Коцето-Калки, известен с пацифизма и миролюбието си, лъхащи както от всяка негова песен, така и от начина му на живот. Не се наема да даде прогнози за войната в Украйна. „Не е ясно онези, които управляват процесите, на какви стъпки са способни и докъке могат да стигнат, лаконичен е той. Не е ясно, доколко и нашите политици могат да отстояват българска позиция", допълва той с въздишка.

 

От моргата звучи кънтри

 

Коцето – Калки, както го знаят повече хора в България създава групата „Медикус" през 1987 година. По онова време е студент в Стоматологичния факултет на тогавашния Висш медицински институт, сега Медицинска академия. Групата наречена „Медикус", от една страна, заради ядрото медици в нея, а от друга, заради всеобщото виждане на членовете й, че музиката лекува. Първата репетационна е бивша аутопсионна зала в подземието на моргата на Медицинска академия. Хората тогава с изненада чуваха, че на метри от труповете свири кънтри музика. На практика „Медикус" репетираше в КЕВ. Абревиатурата означаваше клуб да естетическо възпитание, каквито имаше във всички тогавашни висши учебни заведения. Освен Коцето-Калки, първи в нея са пианистът Ники Танков, който по онова време учи архитектура и барабанистът Емо Мишев, който учи икономика. Впоследствие към групата се присъединяват сегашният д-р Илия Христов – персукционист, военен лекар, който е бил два пъти на мисия в Афганистан, педиатърът д-р Венцислав Везенков и понякога Дони (Добрин Велков), който някога е учил фармация за известно време. Останалите в групата към момента нямат общ с медицината. На 1 април група „Медикус" отбеляза 30 години от създаването си, отбелязването на юбилея ще продължи с турне.


Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Като Пепеляшка в медицината

Като Пепеляшка в медицината

Д-р Ирена Йорданова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекции
Княгиня в основата на „Майчин дом”

Княгиня в основата на „Майчин дом”

За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването му
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
В ритъма на сърцето

В ритъма на сърцето

Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин Чилов
Предизвикателството да успееш

Предизвикателството да успееш

Доц. Ася Консулова залага на мултидисциплинарността в лечението на рака и е решена да въведе световните стандарти в тази сфера
Венчан за професията

Венчан за професията

Шефът на Спешната помощ д-р Георги Гелев работи по десет часа на ден, брани медиците от нападки, но не прощава на мърлячите
Предизвикателството да останеш

Предизвикателството да останеш

Офталмологът д-р Нора Великова спечели награда за иновативен подход към лечението на катаракта и глаукома едновременно
Без право на грешка

Без право на грешка

Доц. Николай Велинов премълчава успехите си, убеден е, че човек може да бъде професионалист само в добър екип
1 2 3 4 5 ... 6 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ