В болницата имаме колеги на по 70 и 80 години

Ако нещата продължават така, перспективата е самозатваряне, но то не трябва да се допуска, защото хората разчитат на нашите лечебни заведения, казва д-р Ивета Найденова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Найденова, има ли кадрови дефицит в държавните болници и в частност при вас?

- Аз съм изпълнителен директор на МБАЛ „Св. Петка", това е областната болница във Видин и за съжаление е единствената голяма многопрофилна болница за региона. Кадровият дефицит е изразен, постоянен и много тежък от 15-20 години назад във времето. Фактът, че в болницата работят колеги на възраст между 70 и 80 години означава, че дефицитът е доста отпреди сега, когато започна да се говори за него.

- Къде изпитвате най-голям недостиг – сестри, санитари, лекари?

- При санитарите нямаме дефицит, тъй като това са хора, които нямат необходимост да са завършили медицинско образование, те се обучават след тяхното назначаване за половин-една година и няма проблеми. Дефицит има за медицински сестри и лекари, като тежестта е еднаква. Съотношението 1:2 в болницата е запазено, 20% са лекарите, които работят, а 43% са сестрите, но като цяло и лекарите и сестрите са по-малко от нужното. Например при специалистите по здравни грижи, за да функционира нормално болницата са необходими 207 -210 човека, в момента в наличност са 138 медицински сестри, като от тях 40 човека работят на втори трудов договор, за да може да се направи нормален график, тача че отделението да може функционира и колегите да излизат в отпуски. Същото важи и за лекарите.

- Споменахте за хора на по 70-80 години, които работят, каква е възрастовата структура на медицинския състав?

- Ако говорим за специалистите по здравни грижи, най-малко са хората във възрастта между 20 и 30 години, те са плачевно малко – трима. От 30 до 40 години са седем души, това са около 2-3 процента от персонала. От 40 до 50 години са 49 души или около 20%, най-голяма групата от 50 до 60 години – 66 души или около половината от персонала. Това за жалост са хората в предпенсионна възраст, колкото и да са работоспособни, във следващите пет години една голяма част от тях ще излезе в пенсия. От 60 до 70 години са 46 човека или 25% от персонала. Седем специалисти са над 70 години.

- А при лекарите?

- В болницата са заети около 2/3 от местата, за да функционира нормално лечебното заведение трябва да има поне 111 лекари, а те са 82, тоест около 30 места са свободни. От тези 82 души, 13 работят на допълнителен трудов договор, за да можем да направим графиците, тоест и тук имаме недостиг. А имаме и лекар, който е над 80 години.

- Какви са реалните последствия и за самите специалисти и за пациентите?

- Много от колегите отдавна биха напуснали болницата и биха отишли в заслужена почивка. Но те виждат какъв е недостигът и как ще оголят системата, и няма да има кой да обслужва населението на района. Но те са много отговорни. Отделението по неврология, което временно беше спряло дейността си, го възстановихме с много трудности, голямата част от сестрите в него бяха в пенсионна възраст, поради спиране на дейността заради липса на лекари, те си отидоха у дома, не пожелаха да работят в друго отделение. С възстановяване на дейността обаче, всички тези жени бяха поканени и се върнаха на работа с удоволствие с новия лекарски състав. При всички колеги има страшно високо ниво на отговорност, виждат колко е важна работата ни, но това е за сметка на здравето. Не можем да очакваме човек на 60-70 години да работи като човек на 20 или на 30.

- А за пациентите?

- Недостигът на кадри в много случаи води до забавяне на обслужването и до недоволства. Това са възрастни хора и те не могат да обслужват пациентите сякаш са на 20 години. Умората рефлектира и върху пациентите.

- Има ли нужда от болница в региона?

- Видин вероятно е най-малката област в страната, при последното преброяване се видя, че е област с население под 100 000 души. Но то също има нужда от медицинско обслужване, още повече, че е предимно възрастно – повечето хора са над 50-60 години и имат оформени хронични заболявания, които има нужда да бъдат лекувани. Тоест, тук има крещяща нужда от болница и няма как да оставим цял регион без болница.

- Възможно ли е тогава да се влеят другите лечебни заведения в областната болница, така че да се увеличат кадрите?

- В областта има още една общинска болница в Белоградчик, най-добре е тя да остане да функционираща, защото обслужва високопланински район и без нея хората там ще ходят да се лекуват в Монтана. Но най-добре е във Видин да се запази болницата.

- Каква е причината да се стигне дотук?

- Болницата е едно огледало на състоянието на района. Тук има малко млади хора, повечето са възрастните, нивото на заплащане не е така атрактивно, както в големите университетски болници, където има и възможности за кариерно развитие. Затова аз смятам, че болници, като нашата трябва да станат бъде национален приоритет. За да дойдат млади хора тук, ние трябва да ги привлечем, сега се опитваме, но е изпуснато много време.

- Какви са идеите ви в тази посока?

- Това, което започнахме с община Видин е осигуряването безплатно на жилища на млади колеги, както и на работа за другия член на семейството, ако не е лекар. Ще намирим места в детски градини и ясли за децата, дори за тях ще се поемат и плащанията по отглеждането им в тези заведения. Затова вече имаме и опит, идваха няколко колеги по време на пандемията. Вече има дадени няколко жилища на трима или четирима колеги. Успяхме да акредитираме болницата и за практическо обучение на специалисти по здравни грижи тук, тоест студенти последна година могат да дойдат и да работят, докато учат, същото важи и за лекари, но за съжаление тази година само един млад лекар се върна. Затова казвам, че трябва да ни помогне държавата, защото не можем да осигурим голямо възнаграждение - нямаме много пациенти. Ние сме търговско дружество, което се издържа от приходи и с население от 80 хил. вероятно трябва да вкараме в болница всички. Ние успяхме през последните 2-3 години да сменим апаратурата, всеки момент очакваме да дойде и нов модерен ехокардиограф, голяма част от апаратурата от 2008 - 2010 г. се подемни и можем да създадем добри условия за работа, но заплащането мисля, че трябва да се подпомогне от държавата.

- В анекса към НРД, който се готви се залагат атрактивни прагове на заплати – 1500 лв. за сестра, 2000 за лекар, болницата може ли да си ги позволи?

- Това е много хубаво и достойно предложение, но с приходите, които имаме като болница, а мисля, че и останалите областни и общински болници, едва ли биха могли да се справят и да дават такива заплати. Но ще мислим.

- Ако нещата останат по този начин да се развиват, както досега, какви са ви прогнозите – как ще се развиват областните болници и в частност видинската?

- Ако се направи увеличението на цените на КП с 25%, а трябва да се увеличат възнагражденията с 30%-50% каквото и да направи всеки мениджър и всяко лечебно заведение, ще стигне до просрочия.

- Има ли опасност в следващите години от самозатваряне на областните болници, ако нещата продължават така?

- Ако нещата продължават така, това е перспективата, но не трябва да се допусне, защото хората разчитат на тези болници.

- Ако въпреки това не се помогне на областните и общинските болници, мислите ли, че частното здравеопазване би могло да поеме и техните функции и да осигурява достъпи грижи за всички – без значение дали са бедни или богати?

- Аз мисля, че частното здравеопазване не може да замени областното и общинското, защото тези възнаграждения на персонала и цени на КП все пак и при тях са основен приход, и те не биха могли да се справят. А някакво мега доплащане е непосилно за по-голямата част от населението, което е и много болно. Затова трябва да се запазят болниците от типа на нашите и общинските.

- Неплатежоспособността на хората ли е причината да няма частни болници във Видин?

- Не само, това е една от причините, другата е липсата на квалифициран персонал, тъй като в последните години се вижда, че има недостиг на кадри. Водила съм разговори с колеги от други градове да идват тук да работят, но инфраструктурата е лоша и пристигането тук е цяло приключение. Млад колега от Плевен, инвазивен кардиолог, харесва нашата болница, но ми каза – съжалявам, предпочитам да отида да работя във Враца, защото сутрин си водя детето на детска градина, изкарвам си дежурството и се връщам у дома. Това във Видин няма как да стане при условие, че нямаме изградени пътища, по които да се стигне бързо до тук, дори колеги от Монтана и Лом пътуват с часове, за да дойдат при нас.