НЗОК съди снижаването на медицинските стандарти

Те бяха променени от служебния министър Стойчо Кацаров и според експертите застрашават качеството на лечение, въпреки това болници настояват да се приложат

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Предисторията

Снижаването на изискванията за брой специалисти в медицинските стандарти беше направено през лятото на миналата година от тогавашния здравен министър д-р Стойчо Кацаров. Това се случи с промени в Наредба 49, като в нея бяха думите „минимален брой" специалисти бяха заменени с „минимална обезпеченост", а в редица медицински стандарти изчезнаха цифрите за нужния минимум от лекари и сестри, за да функционира едно отделение или клиника. Целта на министерството беше да улесни болниците по-лесно и евтино да могат да работят със здравната каса по повече дейности, за които сега се иска наличието на повече и то квалифицирани медици. От ведомството обаче не взеха под внимание последиците, като драстичното понижаване на качеството, въпреки че много медици ги предупредиха за това. Предложенията за промени още тогава доведоха до бурна реакция от страна на редица изтъкнати специалисти. Някои от тях се обявиха срещу тях в публичното пространство, а други се оказа, че са изпратили възражения и официално до МЗ.

Становищата на експертите

„Искаме да изразим категоричното си несъгласие с предложените промени от МЗ в Проект за Наредба за изменение на Наредба № 49 от 2010 г. Така предложените промени ще доведат до рязко понижаване на качеството на лечебната дейност, ятрогенни грешки и усложнения и инвалидизация на пациентите. Липсата на изискване за повече лекари специалисти може да доведе до невъзможност за провеждане на обсъждане на случаи и взимане колективни решения, което ще вмени много висока отговорност на единствения специалист по ортопедия и травматология, която няма да е по силите и на университетски преподавател", се казва в становището на Българската ортопедична асоциация (БОТА). Според тях промените са откровено в подкрепа на собствениците (общински, държавни, частни) и директори на малки здравни заведения без персонал и с ниско ниво на компетентност и липса на пациенти.

„Това обаче е тежък удар за големите

частни и държавни заведения поради намаляването на изискванията за необходимия брой специалисти по здравни грижи и лекари специалисти", се казва в становището им. „Елиминирането на критериите за професионализъм и качество на лечебната дейност и за двете групи е във вреда и за болния и за персонала който става изцяло зависим от ръководството на болницата. Това ще доведе до текучество и почасова работа едновременно в различни болници отново с резултат лоша лечебна практика и неблагоприятни последици за пациентите", допълват от БОТА.

На подобно мнение са и от

Дружеството по детска хирургия.

„Децата не могат да бъдат лекувани от лекари без профилна специалност по закон. Това би застрашило както здравето, така и живота им. Стандартът по Детска хирургия е съставен и приет от Дружеството по детска хирургия и ние настояваме промени да не се правят по административен път", се казва в тяхното становище до МЗ.

Срещу промените се обявиха и от

Българското дружество по Нуклеарна медицина.

В техните мотиви до МЗ пише, че „медицинската специалност Нуклеарна медицина включва високоспециализирани и много специфични дейности с открити радиоактивни източници и практикуването и от персонал с ниска или неподходяща квалификация, дори и под надзор, е на практика физически опасно както за пациентите, така и за персонала и лица от населението. Отпадането на изискването за брой специалисти ще даде много широка възможност за порочни практики и резултатите да се разчитат от лекари с друга квалификация, независимо от формалното им юридическо оформление и наличието на нечии подпис".

Дружеството по неврохирургия също

официално възразява на снижаването на изискванията в стандартите. „След обсъждане на проекта за наредба, бихме искали да заявим, че при тежка, високоспециализирана, хирургична специалност, каквато е неврохирургията, отсъствието на минимални изисквания към броя специалисти, както и към нивата на компетентност на възлови за лечебния процес структури, като тези по образна диагностика и за анестезиология и интензивно лечение, би било в ущърб на качеството на лечебния процес. Допълнително редуциране на броя специалисти може да се обмисли, но пълното отпадане на изисквания ще се отрази негативно на качеството на здравната услуга с произтичащите от това рискове за пациентите", се казва в писмото Българското дружество по неврохирургия.

Срещу промените категорично възстанаха

и медицинските сестри. „БАПЗГ за пореден път изразява категорично несъгласие с опитите за частични и незавършени промени на нормативни документи, които регламентират дейностите на медицинските специалисти по здравни грижи включително, в разглеждания Проект за Наредба за изменение на Наредба № 49 от 2010 г.", пише в мотивите на съсловната организация на медицинските сестри. От синдиката на Мая Илиева също се обявиха срещу промените. „Изразяваме нашето несъгласие с предложението на служебния министър д-р Кацаров във връзка с отпадането на медицинските стандарти и промяна в броя на медицинските сестри", се казва в тяхното писмо.

Най-много мотиви за неприемането

на снижаването на изискванията за качество в стандартите обаче отправя НЗОК. Според фонда те крият риск от увеличаване разходите на фонда, понижаване качеството на лечение и забавяне за пациентите. „Очакваме с предложените промени да се увеличи броят на лечебните заведения, които ще заявят желание да сключат договори с НЗОК за изпълнение на клинични пътеки, в които се изпълняват дейности с по-голям обем и сложност (за които съответно се заплаща на по-висока цена) и за които досега се е изисквало лечебното заведение да разполага с по-голям брой квалифицирани специалисти. Сключването на голям брой нови договори за нови дейности с НЗОК крие финансов риск за здравната система", се казва в становището на фонда.

Според касата намаляването на броя лекари и сестри ще снижи също и качеството на оказваната медицинска помощ и медицинска грижа. „Намаляването на броя на работещите квалифицирани специалисти в дадено лечебно заведение ще доведе до увеличаване на тяхната натовареност при изпълнението както на преките им задължения, така и във връзка с изискването да ръководят дейността на лекарите без специалност, когато последните оказват медицинска помощ. Това ще повиши вероятността от неглижиране на задълженията или допускане на грешки при осъществяването на дейността", се казва още в становището на НЗОК. Освен това оттам добавят, че промените ще лишат осигурените лица от „достъп до качествена помощ чрез създаването на погрешна представа, че дейности, които досега са изпълнявани само в лечебни заведения с най-високо ниво на компетентност, напр. университетски болници, е възможно да се извършват със същия успех и в лечебни заведения с първо ниво на компетентност, напр. общински болници". Единственото положително становище при обсъждането е пратено от една болница – „Св. Марина" във Варна (всички мотиви може да видите тук).

Делото

Въпреки всички отрицателни становища, промените в Наредба 49 бяха приети от МЗ. В резултат на това здравната каса през миналата година завежда дело във ВАС. Мотивите са аналогични на вече изложените при съгласуването на промените. Основното притеснение на НЗОК е, че с промените ще се снижи качеството на лечение, няма да се осигури 24-часова възможност за оказване на медицинска помощ от болниците и ще се позволи на лечебни заведения без нужната компетентност да извършват високоспециализирана дейност.

От здравно министерство обаче заявяват, че НЗОК няма правен интерес да обжалва промените в Наредба 49, както и че те са в интерес на болниците, които нямат достатъчно кадри. В крайна сметка на първа инстанция състав на ВАС, начело с Любомир Гайдов – по ирония бивш зам. здравен министър, решава, че няма да спре наредбата, а касата обжалва това. Развръзката предстои тепърва.

Претенциите на болниците

Междувременно обаче става ясно, че въпреки проблемите за пациентите, една болница настоява снижените критерии за качество на лечение в медицинските стандарти да се приложат и в алгоритмите на КП. „Имаме писмо от лечебно заведение, което визираше за промяна на алгоритмите с оглед на самата промяна на Наредба 49. Проф. Салчев изказа становище, че касата не е длъжна да се съобрази с Наредба 49 решихме, че ще изискаме становище от юристите, за да можем да подготвим след това отговор до лечебното заведение", казва адв. Свилена Димитрова, която е част от Надзора на НЗОК по време на едно от последните му заседания.

„Чакам становище от нашите юристи. Но, аз по принцип съм против намаляване на изискванията, които са в алгоритмите на клиничните пътеки. Аз съм против този въпрос изобщо да се обсъжда, когато говорим за качество на лечение", отговаря и управителят на НЗОК проф. Петко Салчев и припомня, че Наредба 49 в момента се намира в съда. Останалите надзорници не вземат особено отношение по темата. Не е ясно обаче дали те няма да отсъдят и НЗОК да снижи алгоритмите на КП. Ако това стане, качеството на лечение ще пострада още повече и пациентите ще получават още по-лоши услуги в болниците.

Причините за казуса

Всъщност те се крият единствено и само в нежеланието на политиците да предприемат непопулярните реформи за затваряне на ненужните и неработещи болници в страната. Както неведнъж десетки експерти обясниха - няма как в една страна с население по-малко от столицата на Ню йорк например, да има над 320 болници. Докато това е така, без значение колко се снижат стандартите за болниците или колко ще порасне бюджета за здравеопазване, никога няма да има достатъчно лекари и сестри за тях, нито пари за заплатите им, камо ли качествени медицински грижи за хората. А всеки един български гражданин, безнаказано и с толеранса на управляващите - минали и бъдещи, ще се оказва заложник на инвеститорските и политически интереси в здравния сектор.