И контрацептиви отключват лупус

„Великият имитатор” поразява жените 8 пъти по-често, но все повече пациентки стават майки, доволен е проф. Златимир Коларов

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

„За лупуса казват, че е „витрина на антителата”, признава проф. Златимир Коларов. „Отключи” ли се, всички могат да се срещнат и да атакуват различни структури, уточнява той. „В организма има два независими, противоположни по своята същност, но диалектично свързани процеса – имунологична бдителност и имунологичен толеранс”, разкрива проф. Коларов. „Първият е способността на организма да разпознава чужди белтъчни продукти, които влизат в него – бактерии, вируси, гъби, плесени – и да реагира с антитела, които ги унищожават. Едновременно с това действа толерансът – чиято задача е да пази своите белтъци. В даден момент, по неизвестен засега механизъм, организмът изключва, забравя или изгубва способността да се разпознава. И създава антитела срещу себе си – по този начин унищожава своите тъкани”, обяснява рематологът. 

ВИЗИТКА Проф. Златимир Коларов е ревматолог в столичната болница „Св. Иван Рилски". Роден е през 1954 г. в София. През 1980 г. завършва Медицинския университет в София. Десет години работи в различни градове на страната – Бяла Слатина, Пазарджик и Пловдив като лекар и асистент по вътрешни болести. Сега е професор в Клиниката по ревматология на МУ-София. Автор е на близо 500 научни труда, публикувани и изнесени на научни форуми в страната и чужбина, сред които монографии, учебници, ръководства и справочници по медицина и ревматология, 30 научно-популярни книги и брошури за пациенти, 8 художествени и 1 публицистична книги, 1 сценарий за игрален и 9 за документални филми. Председател е на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и Съюза на писателите-лекари „Димитър Димов" в България, клон на Международния съюз на писателите-лекари – UMEM.

Проф. Коларов сравнява лупуса с айберг. Надводната част е клиниката му. Подводната – неизяснените засега детайли в патогенезата. При всеки пациент отключващият момент е различен, а формите на лупус еритематозус са десетки.

Имаме леки – кожно-ставни, при които се появяват обриви и болки в ставите

Най-тежките пък са белодробни, бъбречни, мозъчно-съдови, неврологични, хематологични”, обяснява ревматологът. „Това голямо многообразие – клинично и имунологично, ми дава основание да смятам, че това не е една болест, а симптомо-комплекс”, признава проф. Коларов. И разкрива, че тенденцията от една диагноза да се нароят много е стара в медицината. Дава пример с ревматизма. „Някога е имало една болест. После се е разделила на две – възпалителен и денегенеративен ревматизъм. По-късно първият е формирал ставния и сърдечния, към тях се е прибавила и подаграта и така са се нароили 50 болести”, разказва професорът. „Моето предвиждане е – може и да не съм лично свидетел – че от лупус еритематозус ще се нароят няколко болести”, споделя проф. Коларов, който тъкмо се е завърнал от конгрес, посветен на заболяването, в Австралия. Там си „сверил часовника” със световните тенденции. А те се движат именно в тази посока – да се направи класификация според различните засегнати гени, както и по клиничните показатели, разбира се – най-вече за активността на болестта. „Като се открият различните гени, отговорни за заболяването и се съпоставят с имунологията, ще се нароят и различни форми”, предвижда професорът.

И макар „подводната част” на айсберга лупус засега да е по-скоро енигма, някои фактори, които го провокират, са известни. Може би

най-често в ролята на „обичайния заподрян” са слънчевите лъчи

Всеизвестно е още, че лупусът поразява предимно жените. „Те боледуват 7-8 пъти по-често от мъжете”, уточнява проф. Коларов. При това – младите жени, в детеродна възраст, между 20 и 40 г. Има и по-ранни и по-късни изяви на болестта, но те са далеч по-рядки, обяснява професорът. Смята се, че причината дамите по-често да боледуват са женските хормони – естрогените. „Затова, когато пият контрацептиви, имат склонност да развиват т.нар. лекарствено индуциран лупус (DILE). Контрацепцията е важна, но трябва да се подбира много прецизно. Иначе се бърка в много фини регулаторни механизми, а това не е добре”, предупреждава проф. Коларов. Въпреки това, на диагнозата днес вече не се гледа като на „тежка присъда без право на замяна”. „Преди години – като кажехме „Лупус!”, всички възкликвахме: „Не е имала късмет тази жена!”. Едва ли не и ние я обричахме. За нас беше тежка диагноза. С огромно удовлетворение установявам, че не само по света, а вече и у нас, тази болест вече не ни плаши. Постигаме много добри резултати”, казва проф. Коларов. Ревматологът е доволен, че с колегите му днес успяват да овладяват болестта и в най-критичния момент – бременноста. „Сега вече има много жени с лупус, родили здрави деца. А това е изключително важно – защото давате надежда на пациента да мисли за друг. А иначе – не стига, че е болен, а няма право да роди деца.

Както казва Николай Хайтов – удряте го в корена!

коментира проф. Коларов.

Революцията в лечението на лупуса е възможна, благодарение на бума на биологичните лекарства, обяснява специалистът от „Св. Иван Рилски”. „Сега идва втора вълна на т.нар. джак-киназни инхибитори, които са под формата на таблетки и са много ценни. Всички биологични лекарства у нас са достъпни и не се доплащат. Касата ги покрива, фирмите отбиват процент, но за пациента е безплатно – макар да струва около 1 200 евро на месец”, уточнява проф. Коларов. Да, признава, че процедурата по получаване на терапията е утежнена – минава се през комисии, но на болните е гарантирано, че ще получат лечение, ако отговарят на критериите.  „Друг е въпросът, че някои реагират пресилено. Част от тях мислят, че като им кажем, че не са подходящи за терапията, искаме да ги лишим от лекарства. Българинът лесно започва да мисли, че има конспиративен момент, че трябва да плати под масата”, признава проф. Коларов. „Гарантирам, че такова нещо няма! Доживях до 60 и няколко години – успях да опазя името си чисто. Искам да го дам чисто и на сина си, както баща ми ми го даде.

Няма да се продам и за 100 000 лв. – ще си ги спечеля

А пък 1 млн. не ми трябват, защото е беля – ще отвлекат я жена ми, я детето”, шегува се професорът.

Освен достъп до най-модерните лекарствени терапии, за БГ пациентите са широко отворени и вратите на специалистите. „Имаме добре развита мрежа за ревматично болните. Да, колегите са недостатъчни в няколко региона – като Силистра, Хасково, Кърджали. Но в рамките на няколко дни, с направление, пациентите могат да стигнат до специалист – например в нашата болница”, категоричен е ревматологът, който твърдо вярва, че лекарят трябва да е достъпен – пък бил той и професор. Извън отлично подготвените специалисти, и базата е на ниво за навременното поставяне на диагноза като лупус, казва проф. Коларов. „Имаме прекрасни имунологични лаборатории, както и модерна образна техника”, подчертава ревматологът. Но напомня – важно е пациентите да са активни и да търсят лекар навреме.  Затова и съветът му е: „Бъди непримирим с болестта си, докато намериш правилния отговор!”. В случая на лупуса – това не е непременно ремисията. И на конгреса в Австралия специалистите се обединили около извода: „Ремисията е идеален вариант, но невинаги е възможна за всички болни. Ниската болестна активност – това е реалното и за него трябва да се борим”, признава проф. Коларов. А за пациентите това означава – пълноценен живот, напук на капризите на „великия имитатор” лупуса.