Нужно е болничната мрежа да се преоснове

Докато се гледа как да се точи касата, ще продължим с фрагментацията, с все по-лошото качество на медицинските услуги и неудовлетвореност, казва д-р Антон Койчев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Койчев, в кадрови дефицит ли съществува здравната система в България?

- Мисля че за всички е ясно, че това е така. Възникването на този проблем се корени назад в годините. Причините, без да употребявам клишета, са комплексни – те са свързани демографския характер на населението в България, с възможностите за свободно движение в целия ЕС, така и с недотам доброто финансиране на някои медицински специалности. Тук визирам специалистите по здравни грижи, една изключително тежка, изтощаваща и физически, и психически дейност, която е ниско заплатена. Може би над 25 години го имаме този проблем, което доведе дотам, че броят на медицинските сестри спадна наполовина. Виждаме обае, че има и големи регионални диспропорции особено в някои специалности, което води до изключително големи затруднения в обслужването на населението. Това се дължи на пропуск в нормативната база, която регулира специалностите и в държавата, която би трябвало да намери някакво решение и да направи по-привлекателни тези специалности. Подобен проблем има в анестезиологията и реанимацията, в патологоанатомията, в педиатрията. На практика лекарите, които осигуряват базовата педиатрична грижа са бившите участъкови лекари, които се регистрираха като ОПЛ, сега обаче средната им възраст е над 55 години, тоест предпенсионна или пенсионна. Затова до няколко години ще бъдем изправени пред опасността да няма базисна педиатрична грижа, не говоря въобще за високоспециализирана грижа и за детски болници. Редица други специалности също не са привлекателни - не само като заплащане, но и като възможност за кариерно развитие. Ние живеем в пазарна икономика и финансовите стимули за съжаление са водещи при избора на специалност.

- Какви са последствията за пациентите и за лекарите от този кадрови дефицит?

- Последствията са за всички, защото лекарят в даден момент също може да стане пациент. Естествено, че минусите са много. В крайна сметка това ограничава достъпа до медицинска грижа, както и качеството на лечение. Всеки отговорен професионалист, виждайки, че не може да помогне на болен човек, се чувства угнетен, неудовлетворен, изпитва тревога, ако работи със сърце. Навсякъде има хора, които си вършат работата различно, лекарите не правят изключение и може би има такива, които се водят от други стимули, но мога да ви гарантирам, че голяма част страдат наравно с пациентите си, ако по някакви причини не могат да им предоставят качествено лечение. Няма лекар, който да не предостави качествено лечение, ако може да го направи и да не усеща чувство на неудовлетвореност и дори на гняв, ако не може д аго направи.

- Казваме, че нямаме достатъчно кадри, а в същото време имаме над 370 договорни партньори на касата за болнична помощ, това не е ли парадоксално?

- То е не само парадоксално, а на практика е абсурдно. Създаването на паралелна болнична система води само до източване на ресурса и до намаляване на качеството. Защото с намаляването на финансовия ресурс на болния човек се гледа не като на пациент, а като на субект, който носи финансова изгода. Тази концептуална обърканост на иначе една универсална система, която ние приехме 1999 г., е изключително опасна. На практика това е един много структуроопределящ дефект на болничната система. И няма да прозвучи еретично, ако кажем, че болничната система трябва да се преоснове, а не само да се реформира, защото от многото заявки за реформи, самият термин придоби негативна конотация, а прекалено честата му употреба предизвиква чувство на безпокойство в обществото - защото от многото предлагани реформи, качеството не се подобри, напротив, свидетели сме на занижаване стойностите на различни здравни показатели. Съществуват, разбира се места, които се оказват като едни оазиси, в които се оказва високоспециализирана грижа и то в пълния й обем, и с които ние спокойно можем да се наредим сред високо развитите европейски страни. Но разбира се, няма да е коректно да кажем, че това е съотносимо за цялата система.

- Като казвате, че е нужно да се преоснове болничната система, в каква посока трябва да стане това? При наличието на 120 частни болници изобщо, възможно ли е вече?

- Собствеността е равнопоставена. В никакъв случай не искам да бъда разбран погрешно – голяма част от частните болници дават качествена услуга. Но в здравеопазването, освен пазарен, има и друг тип интерес, и той стои над него, а това е общественият. Какво се прави, когато имаш малък финансов ресурс, а в някои случаи не ти стига и кадровият – тогава трябва да се направи преструктуриране. Защо се допусна това разрояване на толкова много болнични структури, доведе ли това до повишаване на качеството или напротив до понижаването му и разпиляването на ресурса. Има и редица практики, които една частна болница може да си позволи, в една държавна не може и заради обществената нагласа. Да не говорим, че България е страната с най-висок процент на доплащане в ЕС, което показва, че системата е недофинансирана. Тук ролята на държавата е да бъде регулатор, но трябва да е ясно какво иска да направи и да има политическа подкрепа то да се случи. Ако ще има котерийни битки или дребни сметки дали следващият път ще те преизберат, промяна никога няма да има.

- София е един от градовете с най-голяма болнична мрежа, каква е оценката ви – има ли нужда от нея и страда ли тя от кадрови дефицит?

- Ще ви кажа за общинската здравна система, която е много добре развита и на практика дублира държавната. Естествено, че усещаме кадрови дефицит, особено при сестрите, които и при нас са във висока възраст. Но общината прави всичко възможно, за да привлича по-млади кадри. И докато при лекарите този проблем не стои и нашите болници са желано място за специализация, особено с колегите, които работят там и споделят своите опит и знания, сега правим стъпки да привлечем млади специалисти по здравни грижи. Започнахме една програма, с която осигуряваме стипендия за младите кадри, срещу което те ще работят в един съвсем разумен срок – три години, остават да работят в нашите лечебни заведения. Има вече първоначален интерес. Болничните мениджъри също така повишават заплатите, нямаме текучество на кадри, но недостиг има.

- Ще се запази ли структурата на болничната мрежа или предвиждате преструктуриране?

- В София имаме 4 многопрофилни болници за активно лечение , отделно имаме специализирани, имаме болница за рехабилитация, КОЦ, хоспис в 25-то ДКЦ. Към момента специално за многопрофилните болници имаме нагласа да мислим за окрупняване и концентрация на ресурса. Всяка от тези болници има силни отделения, които не отстъпват на големите университетски и частни болници, но, за да бъдем по-конкурентноспособни, има нужда да се концентрира не само човешкият ресурс, но и апаратурата. Изключително мащабна инвестиционна кампания провежда общината през последните 10 години, но има нужда от концентрация. Нашите болници са търсени, защото дават базисна и достъпна медицинска грижа. Тези болници са в по-отдалечени райони и има добра обратна връзка от пациентите.

- Какви са плановете ви за преструктуриране?

- Завършваме сега анализите, но някои от многопрофилните болници могат да се обединят и да направят един консорциум, така че да се подсилят взаимно, защото е много неефективно да пилеем ресурса. На това ни научи и КОВИД-пандемията, през която нашите болници бяха на първо място в усилията да се справим с нея. Това показа възможностите им, но и местата, на които трябва да се наблегна, този стрес тест беше издържан с чест. Тук не включвам и ваксинационните пунктове и КОВИД-зоните. Но трябва да се концентрира ресурса, за да може да се работи максимално добре.

- Ще се освободи ли една от сградите при промяната?

- Може да се оптимизира и сградният фонд, защото Пета градска болница е най-голямата болница в цяла България – тя има 22 декара разгърната площ с много хубав парк. Тя се управлява добре, имаме добри примери на ПЧП в нея и там могат да бъдат поети някои други отделения. Но всичко е въпрос на анализ – кое, къде да отиде, защото през годините без помощта на общината тези болници биха имали доста трудно съществуване.

- Кога смятате, че ще се случи това преструктуриране?

- По-сериозните анализи ще са готови след годишните отчети, които излизат в края на май, началото на юни. Към момента финансовите резултати на болниците са добри, но това се дължи и на работата им с КОВИД-болни. Това позволи за първи път от 10 години насам със собствени средства да извършат капиталови инвестиции, а не само да разчитат на нас.

- Означава ли това, че средствата от НЗОК могат да са достатъчни, за да се издържа една болница без доплащане?

- Примерът с нашите болници, като тук мога да посоча и Първа, и Втора, и Пета градска, показва, че могат да се дават достойни заплати, така че да не напускат хора. Не казвам, че са колосални, естествено, че в частните клиники са по-високи, но в общинските болници хората имат сигурност и са предпазени от произвола на собственика, когато той може да възникне, защото концепцията там е друга. Така че при добро управление средствата от НЗОК могат да стигнат, с незначително доплащане от страна на пациента, но ние като Община също им помагаме за капиталовите разходи. Сега например във Втора градска работи много добре инвазивната кардиология, но скоро ще започнат да правят и инсулти, а ние ще им помогнем, защото показват, че могат да работят.

- Каква според вас би била рецептата за развитието на една по-качествена и достъпна медицинска помощ?

- Сравнително доброто състояние на столичните болници се дължи на няколко неща, първото е единомислието между кмет, ресорната комисия и общинския съвет. Ако имаше политиканстване в тази област, не, че не е имало изкушения, това нямаше да се случи. Рецептите за националното здравеопазване са написани, но въпросът е в политическата воля да бъдат изпълнени. Защото, когато стане дума за това, всеки започва да калкулира друг тип мисленето и сметки. Знаем, че всеки политик мисли дали ще бъде избран следващия мандат. Много рядко се намира реформатор, който с цената на мандата си, извършва промяна, обикновено историята показва, че и рядко получава нужното внимание. Но все пак трябва да се намери екип от хора, които да са реформатори. Извънболничната реформа от началото на 2000 г. все пак работи, докато спирането на болничната доведе системата до състоянието, в което тя се намира сега.

- Приватизация сега възможна ли е?

- В онзи момент приватизацията беше възможна, но сега ми се струва по-трудна, защото целият ресурс, който тогава можеше да влезе в нея, се изля в паралелна система от частни болници и това изкриви болничния сектор. Но може да се отдават болници на концесия. Производството на здраве е много по-комплексно от болничната помощ, това е цяла една индустрия и докато не се осъзнае като концепция, а се гледа само да се направи болница, за да се точи касата, няма да има прогрес. Напротив, ще продължим с фрагментацията и все по-лошото качество на медицинските услуги и неудовлетвореност на хората.