Кадрите - проблем и потенциал

Принципът - "парите следват пациента", отдавна се опорочи и сега лекари, сестри и пациенти следват парите, нужна е промяна, казва проф. Красимир Иванов

Кадровия дефицит е един от най-големите проблеми на здравната ни система, който трябва задълбочено по региони да се анализира, да има дългосрочно и устойчиво планиране, финансово обеспечаване, приоритезиране пред други проблеми, защото е необходимо много време за да бъде решен. Изключително важна

роля се пада на медицинските университети, както и на собствениците на лечебните заведения - държава, общини и т.н.

Има много болници с недостатъчен персонал,

което се отразява и на качеството на здравните грижи, но те сами не могат да излязат от проблема. Трябва цялостна стратегия с ясни цели и приоритети, планиране, линеен времеви график с ясни отговорности на субектите и финансово обеспечаване. Тук не говоря за парите от НЗОК за дейност, а за инвестициите в здравеопазването. Защото отдавна принципът - "парите следват пациента" се опорочи и сега лекари, сестри и пациенти следват парите. Затова има фрапантна диспропорция във финансирането по региони.

Нормите по които функционира системата са сбъркани.

Никъде в света купувача на стоката и услугата не определя нейната цена. Няма реално договаряне между изпълнител и възложител. Разпределението на ресурса за дейност е субективно и това ясно се вижда по региони. Следвайки парите, човек остава с впечатление, че в някои области има перманентна епидемия и колкото повече пари им дават, толкова по болни стават хората там. Колкото повече болници има, толкова по зле, което е абсурдно, но е факт.

Това не може да продължава без край и

може би промяна ще започне. На първо време целево да се инвестира в структуро определящите болници и медицинските университети. Не може да има инфекциозна клиника в болница, която се финансира за дейност от касата. Не може едни и същи цени да има в големи многопрофилни университетски болници и такива, които работят по единични профилни добре заплатени специалности. Не трябва областните и общинските болници да бъдат оставени без средства за придобиване на дълготрайни материални активи и капиталови разходи.

Младите специалисти искат достойно

заплащане за дългогодишния си труд. Искат възможности за кариерно развитие. Искат уважение от обществото и медиите. Искат да живеят в добре организирани населени места с жилища, дески ясли, градини и училища, социален и културен живот, развлечения и т.н. Ако не намерят тези условия в нашата страна ще се реализират другаде, тъй като в Европа и света дифицита е голям. Аз съм оптимист, защото имаме прекрасни лекари, специалисти по здравни грижи, мениджъри, на които трябва да се предостави възможност да разгърнат таланта си.

Да не забравяме, че медицинската наука

се развива бързо, както и свързаните с нея технологии. Достъпа до знанието е в телефона на всеки човек. Изкуствения интелект, роботите, мощните компютри ще дават решения, които днес ни се струват фантастични. Дълго чаканата дигитализация на здравеопазването трябва да стане факт и ако ние не можем да се справим, да вземем готов работещ модел и да го внедрим.

Успех ще има при осъзнато колективно усилие.