Лице

Когато възрожденският дух ти е наследство

25-03-2022 12:12
Проф. Росен Коларов произхожда от родовете на Иларион Макариополски и Стоян Михайловски, баба му Рада е известна лечителка Когато възрожденският дух ти е наследство
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Изпълнителната агенция „Медицински одит" е дясната ръка на властта в контрола над системата и дори в администраирането й. От нея зависи дали ще се разкрие нова болница или дейност, ще има ли наказани за поредния починал пациент в опит да намери медицинска помощ или за отчитането на фалшиви хоспитализации и искането на огромни доплащания. Затова решихме да ви разкажем кой ще е новият й директор.
Да си практик лекар по дентална медицина, но и да имаш очи и сърце за човешкото страдание, да носиш в себе си любопитството и хобито ти да те нареди сред най-добрите във фотографията. Такъв е проф. Росен Коларов – новият директор на ИАМН – потомък на изтъкнати възрожденци, оставили трайни следи в бългаската култура.

Той бе назначен за директор на

Изпълнителната агенция „Медицински надзор" на 16 март. Роден е на 10 юни 1959 година в София. Завършил е Медицинската академия в столицата, сега Медицински университет. Има придобити специалности по Хирургична стоматология, Лицево-челюстна хирургия, Социална медицина и здравен мениджмънт и Обща стоматология.

Преди да поеме поста в ИАМН,

в продължение на четири години, от 2015-та до 2019-та, беше началник на отдел в Изпълнителна агенция "Медицински одит". От 2001 до 2015 г. беше управител на Специализираната болница по лицево-челюстна хирургия в София. Кариераа му започва през 1984 г. в шуменското село Дибич, където е изпратен на работа по разпределение. От 1985 до 1989 г. е асистент в Катедра по хирургична стоматология на Стоматологичен факултет, където е и хабилитиран професор.

 

Едва ли има човек в България,

 

който да не знае какво е това детски селища SOS. Когато първото от тях беше открито през 1992 г. повечето хора нямаха представа от организацията на тази институция за деца от семеен тип. Имаше и критици, които напълно я отричаха. Трудно се скланяха и хора да работят в тях, още по-малко да ги ръководят. Проф. Росен Коларов обаче не се побоя и стана първият председател на Управителния съвет на SOS Детски селища в България, като на поста бе преизбиран неколкократно, чак до 2019-та. Самият той няма обяснение, как и защо е приел да се занимава с тази съвсем не лека и твърде отговорна работа при това безвъзмездно.

 

Както се шегуват в семейството му,

 

 от тази му дейност остана подарък една вратовръзка и часовник – подарък за заслуги. За него обаче удовлетворението е най-голямата награда, тъй като SOS детски селища са успели да помогнат на много деца в неравностойно положение да се изградят като личности и да намерят своето достойно място в обществото. Вместо него обяснение за смелостта му да се захване с тази дейност намира неговият брат, изтъкнатият ревматолог и сценарист проф. Златимир Коларов. „В рода ни от незапомнени времена са се отглеждали деца – сираци и в неравностойно положение.

 

Такава е била традицията някога

 

 във всички по-заможни и обезпечени български семейства", разказва по-големият брат Златимир. Двамата братя продължават семейната професия. Баща им - д-р Господин Коларов е известен в миналото лицево-челюстен хирург. Майка им - д-р Копринка Коларова, е била търсен и уважаван педиатър. Баба им Райна по майчина линия била известна лечителка в миналото. Тя е оставила две тетрадки с ценни рецепти, излекували немалко болни. Народната лечителка е издънка от рода на българския възрожденец Иларион Макариополски и поета-сатирик Стоян Михайловски, тачен като автор на химна „Върви, народе възродени". Когато Росен се родил, родителите решили да го нарекат на нейната буквичка.

 

Баба Райна била известна с добротата си

 

Живеела в село Суворово, преди Освобождението – Козлуджа. Когато някое дете останело сираче, тя и съпругът й го взимала у дома и го отглеждали заедно със своите. Ако то било момиче, тя го подготвяла за бъдещото домакинство – да шие, да плете, да готви. Дойдело ли време за задомяване, му стъквала чеиза и помагала на младото семейство със съвети и всичко, каквото е необходимо. Ако сирачето било момче, растяло край приемния баща и неговите братя. Мъжете във фамилията го учели на четмо и писмо, давали му занаят. „Баба Райна беше отгледала и едно турче, което много обичаше. Казваше се Мехмед, той казваше, че има четирима братя и една сестра, т.е. вуйчовците ми и майка ми", разказва проф. Златимир Коларов. Мехмед, който Коларови тачат чак до смъртта му, като роднина, бил заведен от бедния си баща при прадядото на Росен и Златимир. Той минавал за един от заможните в селото, защото имал хлебарница.

 

Турчинът помолил хлебарят да го приеме,

 

да живее при него, защото няма с какво да го храни вкъщи, като помолил да спи до пещта в хлебарницата, за да не му е студено. Хлебарят го приел, но му станало тъжно още същата вечер, че докато неговите деца са и у дома, чуждото нощува само в заключената хлебарница. Щом баба Рада разбрала за детето, рекла: „Където за пет, там са и шест. Довеждай го, няма да стои само детето". Така Мехмед влязъл не само в дома, но и във фамилните спомени. „Това е само един от случаите на деца, които нашите прадеди са отгледали. Мисля, че брат ми Росен е наследил тази милостивост към онеправданите от тях. Затова и толкова години се трудеше безвъзмездно за децата от SOS-селищата.

 

Оттам са и най-добрите му фотографии",

 

разказва проф. Златимир Коларов, защото както е известно не само в лекарските среди, брат му Росен е и фотограф. Най-добрите фотографии, получили награди от многобройни конкурси в страната и чужбина са точно на деца оттам. Има 28 награди за фотографии, сред които и специалната награда на списание „Фотографки форум" за най-добрите фотографии за годината – САЩ (1999 г.) и десетки самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Канен е да журира и фотографскси конкурси.

 

 

Проф. Росен Коларов от дете се увлича

 

по фотографията. Брат му проф. Златимир Коларов пък, е сценарист на не един и два филма. Обяснението им към желанието да видят света през камерата е любопитството, унаследено от предците им, все хора на духа. А в техния род те са много. Освен от Иларион Макарополски и Стефан Михайловски те са взел от духовното и от двамата си прадеди – свещеници в църквата в Девня. Заради заслугите им към издигането на храма, благоустрояването и създаването на школо към него след смъртта им те са погребани в църковния двор.

 

 

Карали ли са се, биели ли са с като деца

 

двамата братя Коларови така, както правят повечето момчета. „Нямам спомени за такива неща, макар и разликата ни да е пет години, аз съм по-големият. Това се дължи на родителите ни, които за разлика от повечето семейства по наше време не възпитаваха с шамари, а със спокойни разговори. От малки се отнасяха към нас като към равностойни партньори в разговорите, а това възпита у нас усещането за равнопоставеност и уравновесеност на характерите впоследствие", разказва проф. Златимир Коларов.

 

По същия начин и проф. Росен Коларов

 

е възпитал своите деца – в разбирателство помежду им и емпатия към страданието на другите. Съпругата му е архитект Емилия Коларова. Синът им Добрин е очен лекар в Германия. Дъщеря му Мира е предпочела професията на майка си – архитект е.

„Имам притеснение за брат ми, няма да му е лесно в ИАМН. Сигурен съм обаче в едно, че ще се води от съвестта си, така както го е правил винаги досега", убеден е проф. Златимир Коларов.


Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Като Пепеляшка в медицината

Като Пепеляшка в медицината

Д-р Ирена Йорданова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекции
Княгиня в основата на „Майчин дом”

Княгиня в основата на „Майчин дом”

За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването му
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
В ритъма на сърцето

В ритъма на сърцето

Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин Чилов
Предизвикателството да успееш

Предизвикателството да успееш

Доц. Ася Консулова залага на мултидисциплинарността в лечението на рака и е решена да въведе световните стандарти в тази сфера
Венчан за професията

Венчан за професията

Шефът на Спешната помощ д-р Георги Гелев работи по десет часа на ден, брани медиците от нападки, но не прощава на мърлячите
Предизвикателството да останеш

Предизвикателството да останеш

Офталмологът д-р Нора Великова спечели награда за иновативен подход към лечението на катаракта и глаукома едновременно
Когато зъболекарят свири кънтри

Когато зъболекарят свири кънтри

Как Коцето-Калки стана д-р Костантин Георгиев и защо децата влизат без страх в стоматологичния му кабинет
1 2 3 4 5 ... 6 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юни 2022 Предишен Следващ