Роенето на болници е проблем и за кадрите

Над 60% от българските медици са над 50 години, а 30% от сестрите са над 61 година, нужни са незабавни мерки

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

По данни на Българския лекарски съюз към края на февруари имаме 31 456 лекари, като само около 30% са под 50 години, обясни д-р Иван Маджаров, председател на съсловната организация. Сред лекарите с една и повече специалности едва 0.2% са до 40 години, 7% сa между 31 и 40 години, 12% са между 41-50 години, а над 60% са над 50 години. Данните показват и увеличение на смъртността сред лекарите през последните две години от пандемията, което е тревожен показател. Миналата година са починали 723 медика, а през 2020 година – 505.

Още по-голяма е липсата на медицински сестри.

Към края на миналата година почти 30% от тях са над 61 година, а на 31% им предстои пенсиониране в близките 10 години, съобщи Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Според данните на организацията всяка трета медицинска сестра у нас вече е и пенсионерка. Ако не се вземат мерки у нас няма да има и 10 000 сестри в близките 10 години, а ние говорим, че са ни необходими 30 000, подчерта Милка Василева.

Числата на повърхността трябва да се изследват в детайли в оглед на цялостна концепция за развитието на медицински специалисти, коментира здравният министър проф. Асена Сербезова. Тя заяви, че и т.н. „роене на болници", очевидно е проблем, който се отразява на кадровия дефицит.

Една от необходимите мерки е оптимизиране

броя на лечебните заведения, добави проф. Сербезова. В тази връзка МЗ е изготвило работна група, както за ревизия на Националната здравна карта, така и за актуализиране на процедурите за издаване на разрешение на лечебна дейност. Целта е планираните нови дейности и болници да съвпадат с потребностите на населението и да осигурят равнопоставен достъп на територията на цялата страна, както и една среда, в която лекарите могат да изберат добрата за тях обстановка, обясни тя. Според проф. Сербезова са нужни и правила за определяне на възнагражденията в болниците. За да се разтоварят медицинските сестри от част от техните задължения, може да се поемат от други специалисти. Необходимо е и обвързване на съотношението лекар към сестра, което е 1:2 при определяне на план приема на университетите, както и създаване на механизми за стимулиране за обучаване на повече такива кадри, добави още проф. Сербезова.

„Нашата здравна система има нужда от много

сериозна реформа. През 2022 година предстои осигуряване на финансиране за реформи на два етапа. Тепърва на такива форуми ще ви представим законодателните ни инициативи", обяви и доц. Антон Тонев, председател на парламентарната комисия по здравеопазване. Той поясни, че целта на управляващата коалиция е до края на годината да са налице първите резултати в електронното здравеопазване. „Имаме желание да променим и начина на финансиране като към края на годината ще представим проект за преминаване от клинични пътеки към ДСГ. По отношение на кадровия проблем, предвиждаме законодателни промени, които да акцентират на развитието на младия специалист, на младата медицинска сестра. В НРД 2023 ще има и конкретни политики по доходите им", добави доц. Тонев. Той потвърди и намеренията на управляващите да въведат мандатност на ръководителите на клиники в болниците. „Мислим да обсъдим и излизане от модела личен лекар, а вместо това да има специалисти по обща медицина. Така доходите на тези медици ще зависи от броя преминали пациенти, а не на т.н. студен резерв. Подкрепяме и предложението на БЛС за увеличаване на средствата чрез ръст на цените на клиничните пътеки, а не на обемите. Промените ще бъдат подкрепени с актуализацията на бюджета за 2022 г.", каза още доц. Тонев.

„Нямаме проблем с лекарите, но от 15 години

имаме проблем с медицинските сестри. Проблемът не е само в заплащането, някои медицински сестри отидоха в други болници, където не получаваха повече, но натоварването не беше такова. Каквито и мерки да се вземат няма да има промени в близките 3-4 години", заяви проф. Генчо Начев, директор на „Св. Екатерина". Затова според него в краткосрочен план трябва да се премахне дублажа на дейности в рамките на един собственик и даде пример с лабораториите в „ Св. Екатерина" и „Александровска", които са в непосредствена близост. Той отново апелира и за прецизиране на потребностите от медицинска помощ в страната. В България не са необходими и 6 кардиохирургии, категоричен беше проф. Начев. Друго от предложенията му бе да се регламентира доплащането в болниците – да са еднакви в частните и държавните заведения, а за социално слабите да има гаранционен фонд.

За преструктуриране на болничната мрежа и ограничаване на роенето на нови лечебни заведения се обяви и бившият здравен министър д-р Таня Андреева. Поддържането на излишни структури води до разпиляването както на кадровия, така и на финансовия ресурс, с който разполагаме, стана ясно от думите й.

Последната година от 4-годишното обучение

на медицинските сестри да се замени с възможност за работа, предложи пък акад. Григор Горчев от „Св. Марина" в Плевен. Според него по този начин ще се подпомогне преодоляването на кадровия дефицит в това отношение.

За да се координират здравните политики и да се стигне до успешната им реализация, д-р Бойко Пенков предложи да се създаде един орган към Министерски съвет. В него да влизат представители на всички институции – изпълнителна и законодателна власт, тъй като много от промените зависят от различни министерства и от парламента. В противен случай в системата няма да има реформа и тя ще остане „хилаво дете заради много баби, които се грижат за него".
Очаквайте пълните изказвания на всички учстници в дискусията, те ще бъдат публикувнаи в следващите дни в clinica.bg.