Лице

Като любимеца на Бога

18-03-2022 08:45

Д-р Иван Сираков благодари всеки ден за радостта да работи, каквото му е на сърцето, предостави жилище за бежанци и преглежда безплатно бедни Като любимеца на Бога

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

„Ръцете, които дават никога не остават празни", твърди една източна мъдрост. Към тази мъдрост се придържа на практика д-р Иван Сираков. Той е от този тип хора, които не обичат да шумят за доброто. Затова и по-малко са тези, които знаят за благотворителността му, но пък е познат като един от най-добрите специалисти по гастроенеторолия у нас.

Д-р Иван Сираков, e роден през 1969 г. в Сливен. Завършва медицина през 1995 г. в Медицинския университет в Стара Загора, понастоящем Тракийски университет. Специализирал е гастроентерология. Има специалност вътрешни болести. Преминал е не един и два курса, свързани с военната медицина. Следват обучения и курсове в Лондон, Барселона, Стокхолм, Берлин, Истанбул, Киев.

Натрупва богат професионален опит

– от началник на медицински пункт в подразделение на Българската армия в Божурище до над 10 години работа във Военно-медицинска академия в София. През 2017 г. е поканен да работи в болница „Тракия" в Стара Загора. Началник е на Отделението вътрешни болести и гастроентерология в Болница "Тракия" в Стара Загора от март 2017 г.

„Избрах да работя в болница „Тракия"

заради отличната база, най-модерната апаратура и операционни, отлично работещи звена и екип. Удоволствие е човек да работи в такива условия, казва д-р Иван Сираков. Чувствам се любимец на Бога, че ми дава възможност да работя с удоволствие", казва още той. Истински се радва, че е заобиколен от много млади колеги и специализанти, на които може да предаде опита си. И докато с колегите се разбира отлично, трудно намира общ език с някои хора, които до преди месеци разбираха от КОВИД-19, а сега се имат за специалисти по радиационна защита и спорят с него, как се пие йод. „Йодна тинктура не бива да се приема, нито каквито и да са йодни продукти без нужда, защото с тях профилактика не се прави", опитва се той да убеди и най-упоритите глави.

Опитът му от последните години,

след настъпването на коронавируса в Европа и в нашата страна го е довел и до обяснението, защо сме такива. „Хората, които знаят всичко за КОВИД и отричат ваксините, сега разбират от войната в Украйна и от радиацията, както и от всичко останало, са един и същи типаж. Майка ми, която се пенсионира като учителка по литература ни учеше, че бай Ганьо е не само социален, но и национален герой – твърдение, което не се приемаше лесно в онези години. Сега неговите пра пра внуци вършат безумия – изкупиха йодната тинктура от аптеките, биха се в хипермаркетите за олио, разбират от всичко и могат всичко, показват наблюденията на д-р Иван Сираков.

Средностатистическият български пациент

в 90% ще повярва повече на съседа, който пие лекарство за кръвно, отколкото на личния с лекар. Ще повярва повече на братовчед си, който също пие хапчета за кръвно от време навреме, защото така е решил, отколкото на кардиолога си, защото бил много млад, макар и да е учил 10 години. Тази нашенска настройка съсипва много неща във всяка една сфера", ядосва се д-р Сираков и отново подчертава, че никой не бива да пие самоволно нито йод, нито белина, а да се довери на лекарите, на експертите, но не на байчото на портала, който разбира от всичко, а на хората, които са специалисти в дадената област. Отбелязва обаче, че има и здравомислещи, на които самият той може да се довери, да споделят идеите му и да ги осъществяват заедно.

Броени часове след началото на войната

в Украйна и струпването на първите стотици бежанци на границата д-р Сираков без много шум реши какво може да направи в тяхна подкрепа и започна да го прави. Решението му бе да наеме къща в Твърдица, да плаща наем, ако собственикът пожелае и да поеме режийните на бежанци от Украйна. Споделил това със свой приятел, който също подкрепил идеята му и предоставил свое жилище. Там вече има настанени такива хора. По инициативата му се увлякъл и друг негов колега и също предоставил жилище, но в Стара Загора. Така, се завъртяло колелото на доброто от много хора около него, които по един или друг начин, започнали да подкрепят бегълците от войната в Украйна.

Това не е единствената благотворителна

инициатива на д-р Сираков, макар и да не е много словоохотлив, когато го питат за добротворчеството му. Защото се води от Христовата повеля за милосърдието: „Когато правиш добро дело, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, за да остане благодеянието ти в тайна". Два пъти месечно той преглежда безплатно социално слаби, които не могат да си позволят медицинска помощ. Негов приятел пък, ги обхожда по домовете и с личния си автомобил ги закарва при него, а после ги връща вкъщи. Двама вършат това не от вчера, но не обичат да се шуми за него. Д-р Сираков видимо се чувства неудобно да се говори за инициативата му да предостави безплатно жилище на бежанци, но скланя, защото така се надява и други да последват примера му и да дадат покрив на нуждаещите се.

„Безумие е случващото се в Украйна!

Няма проблем, който да изисква решение само с оръжие. Това е мнението ми, но кой ме пита, възкликва с истинска болка в гласа лекаря. Войната е най-голямото зло, което може да сътвори човека", продължава той. На фона на трагичните събития сега, само на няколко стотици километри от нашата страна той се чувства обнадежден. Кураж, че не сме се изгубили емоционално и душевно, като нация, му дават безбройните българи, които споделят, координират се в социалните мрежи и предоставят реална помощ на хората от Украйна. „Доволен съм, защото това изпитание показа на нас, българите, че все още сме човеци", казва той. Но е непримирим към хейтърите, които пресмятат как държавата ще дава по 40 лева на ден за пребиваването на украински гражданин и изхранването му. „Да не дава Бог никому от нас да ползва такива пари.

Всеки от нас може да помогне с нещо,

независимо от социалния му статус, може да даде дреха, средства, да занесе два хляба на някой, който не може да си купи, важното е да го направи. Това е, което ще ни опази душите, ще ни съхрани като хора", убеден е д-р Сираков. Определя се като щастлив човек. „Как може да не съм щастлив, след като имам чудесно семейство и възхитителни приятели, отворени за доброто. С тях сме правили много неща в подкрепа на хората, но нека да премълчим доброто, а да се фокусираме върху това, какво можем да направим занапред", призовава отново той. Убеден е, че иска ли някой да е човек с главно „Ч", винаги може да го направи. Всякога може да намери нуждаещ се, а помощта не се изразява в количеството похарчени пари, а в жеста, в съпричастността. „Въпрос на морал е да помогнеш още повече в лекарската професия, която е призвана да се отзовава на страданието на другите", е възгледът на д-р Сираков, към който той се придържа неотклонно. Затова и той не смята, че е направил нещо изключително с жеста си към украинските бежанци, както и към хората, които преглежда и консултира безплатно.

Според него всеки работещ в България

може да направи нещо добро в помощ на човек в нужда. То може да е много, може да е и малко. За изпадналият в неблагополучие обаче, ще е много, а самият благодетел ще получи много - благодарност и най-вече увереност, че от ляво в гръдния кош нещо тупти съпричастно с тези, които са в нужда. Д-р Сираков е благодарен за всичко, което му се случва в живота. От всеки успех и дори от загубите научава по нещо ново, което му помага да върви по-нататък. И иска, на базата на своя житейски опит, да каже на останалите, че шансът винаги предоставя възможност да си по-добър. А с това идва и удовлетворението, че не живееш само за битийното, за делничното и насъщното. „Надявам се, че кошмарът в Украйна ще свърши скоро.

Нека да сме по-смирени, но и по-съпричастни

към болката на другите. Нека да се радваме на малките неща, на семействата си. Децата са Божията благодат. Да не забравяме да казваме всеки ден а лизките си, че ги обичаме. Просто, да бъдем по-добри хора. Всеки един от нас може да бъде по-добър човек", убеден е д-р Иван Сираков. В духа на тези свои възгледи той възпитава и дъщеричката си Ралица. Тях ги споделя и съпругата му, която също е лекар.

Дъщеря му Ралица няма навършени 4 години

За разлика от повечето родители, които непременно искат детето им да следва техния модел, двамата са изключително толерантни към Ралица. Не я ограничават в идеите й да свърши едно или друго. И макар и да не умее да се справи добре, я насърчават. Това е методиката им детето да расте уверено в себе си, да не се плаши и спира пред трудностите и напротив, да търси решения за преодоляването им.

Още по темата