Лице

Украинка по душа, българка по сърце

11-03-2022 10:50
Д-р Виктория Гущюк приюти бременна и семейството й от Одеса, координира дейността по приемането на бежанциУкраинка по душа, българка по сърце
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
„И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм", казва свети апостол Павел. От това разбиране в живота се води д-р Виктория Гущюк - лекар с призванието да помага не само в работно време. Особено сега, когато украинските бежанци чукат на вратата ни.
В болницата е с пациентите, извън нея е посветила времето си да подкрепя тях - хората, които бягат от войната. Баща й е украинец, майка й е с българки корени. Родом е от Одеса. В България пристига през 2009 година.

Завършва Медицинския университет в Стара Загора,

а след това специализира неврология в УМБАЛ „Света Анна" в София, където работи сега. В нея вече има пациенти и от Украйна. Когато приемат някоя бежанка, д-р Гущюк е не само лекар, но и преводач на колегите си, и своеобразен мениджър по отношение на административните дейности, които трябва да извърши пациента, който не знае български, не познава и нормативната уредба в България.

 

За себе си казва, че знае какво е да си без близки,

 

да си в страна, която не познаваш, в която не си се обживял. Загубила е родителите си отдавна – майката й си като ученичка, баща си, когато била студентка в България. Въпреки загубата, успяла да се мобилизира с помощта на приятели, както украински, така и български. Смята, че човек никога нищо не постига сам. „Станах лекар, на добро ниво съм в обществото. Това обаче не е моя лична заслуга. Постоянно някой отгоре ме пази и ми изпраща в живота читави, добри хора, добри началници, добри ментори.

 

Чувстам се много благодарна на България

 

Сърцето ми е украинско, душата – българско", казва развълнувано д-р Виктория Гущюк. И добавя, че не може да си представи да напусне някой ден страната ни. За гурбет в Европа не си е и помисля. „Ако обаче след войната Украйна се нуждае от лекарски кадри, ще отида да помогна за известно време", казва лекарката и допълва, че подобни планове не е имала преди инвазията там.

Има брат и сестра, братовчеди, които все още са там, в Украйна. Има много приятели, с които поддържа връзка всеки ден, когато е възможно, когато има интернет връзка. Не крие, че се безпокои са тях и със страх избира всеки път телефона, откакто е започнала войната там.

 

Преди няколко дни е приела в дома си една

 

от своите най-добри приятелки от детството. Тя е пристигнала с възрастната си майка и 5-годишното си дете, чака и второ, което ще се роди до края на месеца. Със съпруга си, мобилизиран, се разделила на границата. Двете жени и детето успели да пристигнат в България, като по чудо, след три денонощия с помощта на доброволци. Преминали са три граници, някъде с автобуси, другаде с автомобил. Осем километра бременната жена с малко дете и възрастна майка вървяла пеша с минимално количество вода, без храна и мокри крака. Прегледът в УМАЛ „Света Анна", където украинката ще роди второто си дете показали, че е здрава, както и плодът. Всички те са в дома на д-р Гущюк и 2-годишният й син Коля.

 

„Това безумие категорично трябва да бъде спряно,

 

заявява лекарката. Не може цял един народ да страда. В XXI век да има война, да има толкова много насилие сред мирното население е недопустимо. Висшестоящите трябва да се разберат, но това изтребление, това страдание на невинните хора не може да продължава", казва д-р Виктория Гущюк и гласът й потреперва – и от мъка, и от яд. Признава, че постоянно се моли и руската страна, и украинската да постигнат някакво споразумение, за да спре изтреблението. „Аз не съм политик. Аз съм лекар и съм призвана да опазвам живота. Така са ме учили родителите ми, от които наследих тази професия. Не мога да приема някой да посяга на него по каквито и да е подбуди", категорична е тя и допълва покрусена, че личното й мнение, както и на много други хора, е безсилно в създадена ситуация. Надява се обаче агресорите да са запазили нещо в себе си и да спрат военните действия на територията на Украйна.

 

Смята, че взаимните отстъпки както в личния,

 

в семейния живот, така и в голямата политика са в основата на разбирателството. В подкрепа на това свое убеждение посочва, че от малка е живяла и общувала, сприятелила се е с хора от различни националности – украинци, руснаци, българи, гагаузи, арменци. „Ако човек носи мира в сърцето си, може да се разбере с всеки един човек независимо какъв е. важното е да е човек в истинския смисъл на думата", убедена е лекарката.

 

В Украйна е оставила много приятели от различни

 

националности. С някои от тях няма връзка, откакто войната е започнала и искрено се безпокои как са, дори дали са между живите. Състрадава и на непознатите, на тези, които вижда как мъчително търсят границата, за да опазят своя и на децата си живот. „Много ми е тъжно, че политиците изправят едни срещу други украинци и руснаци. Та ние сме като един народ. Имаме много сходна култура, бит, традиции. И едните, и другите страдаме. Руснаците също страдат. Виждат как страдаме и ние, но там, в Русия не могат така свободно да изразят мнението и чувствата си. Ние, никога не сме очаквали, че някой ден ще има конфликт между двете страни. Това е пълно безумие", заявява къде с мъка в изреченото, къде с афект д-р Виктория Гущюк. Тя се чува, все още, по телефона не само с украинските си приятели и роднини, но и с близки в Русия. „Оттам, доколкото могат, ми споделят, че са потресени. Имам лели, братовчеди, омъжени и женени са руснаци и рускини.

 

Руснаците се чувстват виновни заради политиците,

 

но и разбират, че от тях нищо не зависи. Но, това са моите приятели, моите роднини, не мога да ги деля по националност", въздъхва д-р Виктория Гущюк. Недоумява обаче, как има руснаци, че и българи, които подкрепят агресията. „Аз съм възпитана в лекарско семейство, в което основата е да спасяваш човешкия живот, да носиш мир и спокойствие на този, който е потърсил твоята помощ. Как е възможно въобще да има друг вариант?!", недоумява тя. Ядосва се, че в социалните мрежи някои дори заявяват „Украинците са си го заслужили", гледайки кадри от киевското метро, в което хората живеят денонощия наред, дори жени раждат там".

 

Лекарката не е от хората, които живеят в социалните мрежи

 

Преди войната в Украйна ги е ползвала малко, сега й се налага да е в тях повече до късно през нощта. Включила се е в група за подпомагане на бежанци – жени с децата си. Координира търсенето на квартири безплатно и предлагането им, превежда информация на украински за пристигащите, разпространява съобщенията за необходимостта от помощ за тях. Въобще, съдейства както може и с каквото може. Попадне ли на негативен коментар от типа на това, че украинците си заслужават съдбата, плаче. Не го крие, но се и ядосва, че все още има хора без сърца пред лицето на човешкото страдание. „Изпитвам емоционална буря. Не мога да повярвам, че има хора, за които агресията е нещо нормално. Че, според тях, така трябвало да се случи", заявява тя.

 

Дори да е разстроена от такива изявления във фейсбук,

 

се опитва, доколкото е възможно, да бъде спокойна заради сина си Коля. Момченцето е само на 2 годинки, но чувства състоянията на майка си. Усети ли я, че е разстроена, макар и тя външно да се старае да не го показва, детето се прилепва до нея и не се отделя, докато тя се успокои вътрешно. Откакто е приела в дома си своята приятелка Альона с майка й и 5-годишната й дъщеря, полага максимални усилия да бъде, колкото е възможно по-спокойна. За да не се травмира момиченцето, възрастните в дома на д-р Гущюк разиграват сценария, че са били на вълнуваща екскурсия, а после да дошли на гости при леля Вики и малкия Костя. Засега, покрай играта на двете деца, номерът минава.

 

„Лошото е, че един ден те ще разберат какво се е случило.

 

Надявам се, че ще запомнят и ще знаят, че трябва да бъдат добри и състрадателни хора", изразява надежда лекаката. Нейните гости от Украйна все още не могат да повярват, че са на безопасно място. Съпругът на приятелката й, който е мобилизиран, се обажда, когато е възможно и винаги повтаря, че жена му трябва да роди под мирно небе. УМБАЛ „Света Анна", в която бременната украинка ще даде живот на втората си рожба, оказва подкрепа на бежанките и техните деца. В нея вече се лекуват пациенти оттам. Когато приемат такива хора, викат д-р Гущюк да превежда. Някои от лекарите и медицинските сестри вече дори са научили по някой и друг израз на украински, за да стоплят сърцата и вдъхнат доверие на бежанките в болничната обстановка. „Екипът на болницата ни е фантастичен.

 

Специалистите са отлични, има всичко необходимо,

 

апаратура на ниво, лекарите са подготвени. Затова и насочих приятелката ми Альона, която чувствам като сестра, да роди при нас", не може да скрие възхитата си от колегите д-р Гущюк. Възхитена и от хората, които помагат, всеки според възможностите си, на бежанките и децата от Украйна. На съпричастността им тя е свидетел постоянно. Преди дни пазарувала с украинската си приятелката в кварталната бакалия.

 

Двете жени разговаряли помежду си на украински

 

Продавачът веднага започнал да слага какви ли не продукти в пазарския плик и заявил, че това е подарък от него за украинците. „Опитахме да му възразим, да му кажем, че имаме продукти вкъщи, че сме влезли за нещо конкретно. Той обаче беше категоричен, че трябва да приемем подаръка му. Като види човек такива сърдечни хора, как може да си помисли, че светът е населен само със злодеи. Те са временно явление. Добрите са тези, които пак ще възцарят мира", заключава д-р Виктория Гущюк.


Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Като Пепеляшка в медицината

Като Пепеляшка в медицината

Д-р Ирена Йорданова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекции
Княгиня в основата на „Майчин дом”

Княгиня в основата на „Майчин дом”

За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването му
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
В ритъма на сърцето

В ритъма на сърцето

Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин Чилов
Предизвикателството да успееш

Предизвикателството да успееш

Доц. Ася Консулова залага на мултидисциплинарността в лечението на рака и е решена да въведе световните стандарти в тази сфера
СЗО на път да затвори офиса в Русия

СЗО на път да затвори офиса в Русия

Такава възможност предвижда резолюция, гласувана от членовете на Европейския регион на Световната здравна организация (СЗО)
Венчан за професията

Венчан за професията

Шефът на Спешната помощ д-р Георги Гелев работи по десет часа на ден, брани медиците от нападки, но не прощава на мърлячите
Предизвикателството да останеш

Предизвикателството да останеш

Офталмологът д-р Нора Великова спечели награда за иновативен подход към лечението на катаракта и глаукома едновременно
1 2 3 4 5 ... 11 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ