Бъбрекът не крещи, когато е болен

Две изследвания – за обикновена урина и на креатинина, са минимумът, който можем да направим за тях, казва проф. Боряна Делийска

- Проф. Делийска, колко хора страдат от проблеми с бъбреците в България?

- До 2040 година хроничните бъбречни заболявания ще излязат като пета причина за смъртност в света. По литературни данни 1 от всеки 10 човека е с хронично бъбречно заболяване.
Голяма част от бъбречните заболявания, особено сериозните, не са свързани с някакви конкретни оплаквания. Пациентите не знаят, че са болни и бъбреците им страдат. Това е причина, пак по световна статистика, да се закъснява с диагностицирането на тези заболявания и съответно лечението. А всяка заболяване, независимо дали е бъбречно или не, когато се хване в по-ранен стадий е по-лесно лечимо. Има случаи, в които човек не знае, че има бъбречно заболяване. Става му лошо в офиса. Колегите викат бърза помощ, която го откарва в спешния център и се оказва, че въпросният пациент е в толкова напреднало състояние, че направо го включваме на диализа. Имаме такива пациенти, за съжаление някои от тях млади, в активна възраст.

- Защо се случва така?
- Едно имунно заболяване, то върви тихомълком. То не боли, болният няма никакви оплаквания. Много малко от нашите заболявания имат клинична изява - едни от тях са възпалителните процеси с парене при уриниране, температура, болки в кръста. Други са камъните в бъбреците, при които бъбречната криза кара човека да отиде на лекар. Някои от автоимунните заболявания вървят с отоци – човек вижда, че все повече му се подуват краката и тръгва да търси лекарска помощ. От там нататък промяната в бъбреците от едно високо кръвно налягане неминуемо напредва с годините, но пациентът знае, че има само високо кръвно налягане. Него не го болят бъбреците и не си изследва бъбречната функция. Друг пример – един диабетик (особено диабет тип 2, който се открива много късно, защото няма съществени клинични оплаквания), този пациент обикновено късно разбира, че има захарна болест и то тогава, когато тя е увредила и бъбреците. Голяма част от нашите заболявания именно така вървят и това е страшното – бъбречните заболявания са един тих убиец. Водят често до инвалидизиране на болните, натоварват здравната система (един диализно болен е много скъп на държавата). Да не забравяме психотравмата, която човек изпитва. Той започва диализа! А става дума за млад човек, който не е знаел, че има каквото и да е заболяване до момента. Изведнъж започва диализа. Това променя целия му живот, всичките му планове и надежди.

- Кои са факторите, които увреждат бъбреците и как можем да им противостоим?

- Много са факторите които оказват въздействие при бъбречните заболявания. Затова винаги, когато говоря по медиите, не пропускам да се обърна към хората: Много лесно е! Две изследвания са минимума, който трябва всеки да си пусне, и те не струват скъпо, дори личният лекар да няма възможност да даде талон за безплатно изследване. Това е една обикновена урина и кръвно изследване на креатинина (кръвен показател за бъбречната функция).

- Тези изследвания задължително ли вървят в пакет? Може ли човек да мине само с едното?

- Не, защото минава известно време докато се разгърне заболяването. Бъбрекът страда, той боледува без да има никаква външна изява, но все още е със съхранена бъбречната функция в началото и няма да има промяна в кръвната картина. Може би съвсем като минимум изследвания, за тези, които не обичат лабораториите, може да се пусне поне една обикновена урина. Там като се види, че има някакви промени, пациентът се насочва към нефролог за по-специфични изследвания. И пак повтарям: независимо за какво бъбречно страдание става въпрос, колкото по-рано се установи, толкова по-добре за пациента.

- А има ли връзка между бъбреците и т.нар. „социални заболявания"?

- Много от т.нар. социални заболявания атакуват в един момент бъбрека. Едно болно сърце атакува бъбрека (нарича се кардио-ренален синдром), един диабет, наднорменото тегло също атакуват този орган. Бъбрекът реагира на много неща и зависи от много фактори – външната среда, начина на живот, приемът на течности. Той е един много фин орган, много деликатен, който не крещи когато е болен, но си боледува и то много често. Затова и беше учреден преди 12 години Световният ден на бъбрека, защото се оказа, че не само при нас, но и в цял свят, има един взрив на хронична бъбречна недостатъчност.

- Как се отрази на бъбречно болните пандемията от коронавирус? Какви пациенти приемате в момента?

- Различни. Има хора, които по принцип държат да се изследват и те намират начин да го правят, дори и по време на пандемия. Други пък неглижират профилактиката и пандемията още повече засили този факт. Сега идват паценти с много напреднало заболяване, направо за хемодиализа. Това, което е много неприятно е, че голяма част от нашите пациенти са млади хора. А това е тежко и за лекаря като види пред себе си млад човек с напреднала бъбречна дисфункция, на който всичко му предстои в живота. Травмата и за пациента, и за лекаря е голяма!

- Много се говори за това как преболедуването на самия коронавирус се отразява на различни групи пациенти. Отначало се смяташе, че са засегнати само тези, които тежко са преболедували КОВИД-19. Сега се знае, че дори лекото преминаване през вируса се отразява на бъбреците, така ли е?

- Така е. Зачестиха случаите на влошаване на предходно бъбречно заболяване. Не са редки случаите и на влошаване на бъбречната функция при първично здрави бъбреци. Все по-често се среща и т.нар. пост ковид синдром, който сериозно атакува и бъбреците, не само сърцето, както се смяташе. След прекаран коронавирус не са редки случаите, в които се развива някакъв имунен процес, който върви безсимптомно. Човек не подозира, чувства се добре, само кръвното нещо започва да „играе". Отива на кардиолог, който му изписва хапчета за кръвното и толкова. А процесът продължава да се развива и се оказва, че коронавирусът е отключил имунно бъбречно заболяване.