Живот под здравно наблюдение

Хората, които ползват теле-грижите на БЧК са по-спокойни, защото знаят, че има кой да разбере, ако се почувстват зле, някои търсят и ского да разменят една дума, казва Мариан Тодоров

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Хората са доволни и много по-спокойни,

услугата вече се търси, казват от дирекцията за Социално подпомагане във Враца. Тя се предоставя не само в града, но и още в общините Оряхово, Бяла Слатина, Криводол, Видин, Белоградчик и Монтана. За разлика от този апарат, който се поставя на човека само при нужда, гривната се носи постоянно. „Възрастните хора имат само едно задължение, да я зареждат на два дни така, както се зарежда телефон", обясни д-р Надежда Тодоровска. Макар и да се изисква само такова елементарно усилие, в началото, че и сега, някои се притесняват.

Причината не е страх от 5G мрежа,

да не ги включат към нея, а съвсем битова. „Някой се безпокоят, че зареждането ще им увеличи сметките за тока. Такава опасност няма. В много селски домове, в стаята, обитавана от възрастния човек има само един контакт, който се ползва основно от телевизора. Случвало се е някои да изкарат акъла на операторите, защото нямат връзка с човека. Оказва се просто, че батерията на гривната е паднала, но възрастната жена първо иска да си догледа сериала преди да я включи в контакта", разказва не един и два такива случаи от практиката д-р Тодоровска. Докато през деня медицински сестри, наети от БЧК обгрижват почасово старите хора, то през нощта едно такова „затъмнение" вдига под тревога дежурните оператори и екипи от Центъра за спешна медицинска помощ.

Корпусът за бързо реагиране зад екраните,

както някои старци наричат със симпатия черневокръстците от центъра, вече е преживявал от драматични до крайно комични ситуации. Преди броени дни дежурният едва не изпратил спешните лекари късно вечерта в снежната буря до баба в едно от селата. Мониторът показвал учестено сърцебиене и енергично движение на тялото. Оказало се, че жената има рожден ден. Развълнувала се от неочакваното посещение на приятелка, която й донесла специално приготвена за нея торта. Гривната й веднага отчела на екрана в центъра отклоненията в жизнените й показатели, но не казала нищо за рождения ден.

За малко повече от два месеца работа

операторите вече са събрали опит от какви ли не случаи. От драматични до крайно комични. Един от хората зад екрана е 42-годишният Мариан Иванов. Той работи в Контролно-комуникационен център във Враца от първия ден на създаването му. Преди да дойде тук той е завършил курсовете на БЧК за парамедик. Освен това, преди започване на работа и Мариан, както и всичките му колеги тук са преминали обучение как да наблюдават показателите на хората на екрана, как да осъществят връзка с човека по телефона и да го разпитат за състоянието му деликатно, за да не го травмират. Едва, след като разберат максимално от какво се оплаква, се обаждат в Центъра за спешна медицинска помощ и предават информацията, за да тръгне веднага линейка към адреса. Така, от началото на януари досега те вече са спасили живота на десетина възрастни и самотно живеещи хора.

„Възпитан съм да бъда отзивчив, да помагам

винаги с каквото мога да хората, дори да не ги познавам. Затова първо завърших обучението за парамедици, а след това с радост поисках да работя в центъра, казва Мариан. Хората са по-спокойни, когато знаят, че има някой, който макар и далече, ще разбере, когато се почувстват зле", обяснява мъжът. Има и такива, които искат да преодолеят самотата си, като си поговорят с някой от центъра. Това не е най-добрият вариант, но понякога старците не проумяват, че хората от другата страна на линията са на работа. Въпреки това, операторите се стараят да им обърнат внимание. „Това са възрастни хора, живеят сами, имат нужда от човешко присъствие, дори само от човешки глас", въздъхва Мариан, който познава не един такъв случай. Самият той, в процеса на работа, си е изработил тактика към тях така, че и да ги изслуша, и да им каже няколко ободрителни думи, и да не се задържа много на слушалката, за да работи. Колкото и уверено да говори, не крие, че най-труден му е бил първият работен ден. Не премълчава, че и сега е случва да се притеснява понякога. А и за него, както и за колегите му, телелинията е ново предизвикателство, за което знаеш отнапред, че трябва да се справиш, защото от подхода и организацията може да зависи нечий живот. С времето дошъл и опитът. Сега той се справя перфектно, за което говорят и многобройните благодарности на потребителите.

Някои от тях обаче са упорити, като деца

Случило се преди два дни, през нощта по време на негово дежурство. Забелязал на екрана влошаващи се показатели на сърцето на една баба. Обадил й се по телефона, разпитал я. Жената отсреща упорствала да не изпраща линейка, така й ставало често пъти нощем, щяла да се оправи. Въпреки това, Мариан надделял в битката с ината и се обадил в спешния център. Сетне, в болницата, станало ясно, че тя е била на косъм от фаталното. Сега възрастната жена вече си е вкъщи. Обещала е друг път да не упорства и да не отказва помощ. Като нея, неглежирано към себе си се отнасят и други. Независимо от това, всички потребители остават на 24-часово мониторингово наблюдение, а в определени дни и почасово, за тях се грижат медицински сестри, наети по програмата на БЧК.

„За да не бъдат вдигани операторите от фалшива тревога, сега се изработва система за триаж на обажданията", казва д-р Надежда Тодоровска.

Услугата телеасистенция и телекеър

тя отчита определено като постижение на БЧК не само, защото е първата в България, но и заради усилията от години тя да бъде въведена и у нас. За разлика от нашата страна, тези възможности се ползват в почти всички европейски страни не от вчера. В Испания, например те съществуват повече от 30 години. Спрямо тях ние сме с около 25 години назад. „Това стана възможно след спечеления проект за 3 млн. евро за четири години. С тези средства бе изграден центърът и се изплащат заплатите и осигуровките на 80 специалисти по здравни грижи, които обгрижват възрастните хора в домовете им" залючава д-р Надежда Тодоровска.