Реформата

Надявам се да се постигне консенсус при остойностяването на дейностите, казва д-р Дариткова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Няма как да коментираме решението на Конституционния съд. Но точно то гласи, че се отменя алинеята от чл. 45, която регламентира разделянето на пакетите на основен и допълнителен, да става чрез наредба от министъра на здравеопазването. Смисълът на решението, оповестено в неговите мотиви е, че няма ясни критерии, които да са законово гарантирани за това как ще става разделянето. А това е необходимо, за да се гарантират правата на пациентите. В действащото законодателство съгласно друго решение на КС, когато се обяви за противоконституционен текст от закон, се възстановява действието на последния текст до промяната. Тоест, сега, за да няма правен вакуум, е необходимо да се напише нова наредба, съгласно старото действие на закона за здравното осигуряване (ЗЗО), от министъра на здравеопазването, която да определи съдържанието на пакета.

- Отмяната на чл.45 не означава ли, че автоматично трябва да се върне действието и на старата наредба за пакета на касата?

- Не, трябва да се направи нова наредба, защото старата не съществува в правния мир. Има нова наредба 11, която ще бъде отменена и трябва да се направи друга.

- Когато има нова наредба, след като няма нов рамков договор, тя може ли да се приложи реално?

- Според закона за здравното осигуряване, когато нямаме подписан рамков договор за тези детайли, които са обект на ново нормативно решение, се прави допълване на действащия рамков догвор чрез решение на Надзорния съвет на касата. След това то трябва да бъде публикувано от министъра на здравеопазването в „Държавен вестник".

- Все пак проектът за нова наредба показва съвсем различен пакет от досегашния, възможно ли е толкова големи промени да се направят еднолично от Надзора на НЗОК, не е ли нужен за това нов рамков договор?

- Законовите разпоредби са категорични, когато няма нов рамков договор, липсващите текстове, които са обект на нова нормативна наредба се уреждат чрез Надзорния съвет. При определянето на параметрите в договарянето има три страни - лекарски съюз, надзорен съвет и министерство на здравеопазването. Лекарският съюз оттегли своето участие, така че сега на ход са Надзорният съвет на касата и МЗ.

- Няма ли в ЗЗО изричен срок докога могат да се правят нормативните промени в наредбата за основния пакет?

- Тези срокове сега се регламентират съгласно новото обстоятелство - решението на КС. То отключва процеса, защото не трябва да имаме правен вакуум и от 1 април е нужно да имаме пакет, по който да се работи.

- Напрактика новата наредба на НЗОК преповтаря наредба 11, в която има много голямо изваждане на дейности в амбулаторната помощ, това ли е удачничт път?

- В последните години наблюдаваме едно значително нарастване на обема дейности в болничната помощ, което води след себе си и значително увеличение на разходите на касата. За последните пет години имаме 95% повишение на бюджета за болнична помощ. Наличието на 2 милиона хоспитализации през миналата година при 6.5 милиона население е своеобразен рекорд за Европа. Всички европейски тенденции говорят, че диагностиката трябва да се осигурява максимално в извънболничната помощ, защото това е по-евтиният и оперативен вариант за оказаване на медицински услуги. Това, което е заложено в наредбата, че до болнично лечение трябва да се стига, когато са изчерпани възможностите на извънболничната медицинска помощ, е правилно. Логиката на промените трябва да бъде такавва.

- С изваждането на дейностите в амбулаторията обаче много се намаляват цените на медицинските дейности, това няма ли да влоши качеството на лечение?

- Проблемът с остойностяването на дейностите е много сериозен, цените и обемите трябваше да се определят в преговорите между БЛС и касата. Сега обаче Надзорният съвет на НЗОК трябва да подготви остойностяване на тези дейности и то трябва да бъде такова, че да покрие разходите без да влоши качеството на оказваната медицинска помощ. Имам уговорка с Надзорния съвет на касата и МЗ, когато са готови с тези елементи – цени и обеми, контрол и санкции, да бъдат презентирани в комисията по здравеопазване. Предполагам, че това ще се случи другата седмица, ще поканя всички заинтересовани страни, за да може, ако има възражения, те да се чуят. При оповестяването на първоначалните пакети и стойности, които бяха обект на преговори между касата и лекарския съюз в комисията по здравеопазване получих тревожни писма от много медицински дружества. Надявам се всички те да бъдат взети предвид. Надявам се наистина да се постигне консенсус, който да бъде в интерес на лекари и пациенти. Проблемите с остойностяването доведоха до големи изкривявания, както в медицинската статистика, така и в самата болнична помощ. Дори дефицитът на специалисти се основава на това, че има много пътеки в болничното здравеопазване, които са недооценени. От друга страна тези, които са надценени, доведоха до развитие на повече медицински услуги.

- Ще имат ли болниците твърди лимити тази година?

- Тази година ще има прогнозно бюджетиране. Няма как в рамките на приетия бюджет да няма такива стойности, които да контролират нивото на услугите за месеца и не бива да допускаме безконтролно нарастване на разходите в една или друга посока. Проблемите с контрола разбира се стоят, защото електронната система не работи достатъчно адекватно, имаме известен дефицит на кадри, решението за съвместно проверки със съсловните организации, касата и Медицинския одит не е въведено в действие и това поставя системата пред много предизвикателства. От една страна да имаме гъвкаво лимитиране на дейностите, а от друга - целесъобразен и ефективен контрол. Имам много въпросителни и за това как се определят бюджетите. Винаги съм твърдяла, че бюджетирането на исторически принцип не отразява адекватно нуждите на потребителите. Това е предизвикателство към НС на касата, решенията трябва да дойдат оттам, защото те наблюдават процеса от най-близко.

- Казвате прогнозни бюджети, тоест след проверка надлимитната дейнсот ще се плаща, така ли?

- Така или иначе в ЗЗО има ясно заложени текстове, които определят плащането и по бюджети и по обеми, Надзорът на НЗОК е на ход как ще съчетае тези две величини в гъвкави бюджети.

- Решението на КС не разколеба ли доверието ви в здравната реформа и здравния министър?

- КС не оспорва по принцип идеята за разделянето на пакетите, а конкретния законов текст – тоест критериите би трябвало да са ясно заложени в закона, а не да бъдат обект на решение на едно или друго ръководство на МЗ. Смятам, че посоката на реформата с ясно дефиниран пакет и ясно остойностяване, с възможност за допълнително финансиране или надграждане от застрахователните дружества трябва да се следва. Не бива да се заблуждаваме, че средствата са достатъчни - и сега пациентите плащат за много услуги от джоба си. За да осигурим здравна сигурност и предвидимост, трябва да кажем до каква степен услугите могат да се покрият от касата. Разбира се, стремежът ни е да имаме максимално широк основен пакет, който да покрие нуждите на гражданите, но е ясно, че всички други услуги, които са извън него е добре да се поемат от застрахователи. Защото плащането от джоба води до много големи неравнопоставености сред хората.

- В тази посока очакват ли се нови предложения на МЗ освен тези на сайта им или вие ще внесете някакви?

- В рамките на коалиционното споразумение ние ще следваме реформата, начертана от министър Москов. Ще проведем среща заедно с неговия екип и партиите, които са в рамките на коалиционното управление, за да обсъдим предложените промени в ЗЗО. Според мен текста, който е предложен не отговаря на решението на КС и би следвало да търсим по-съвършени законодателни варианти, които да отговорят на очакавнията на съдиите и на българските граждани.