Лице

Призвана да помага

04-03-2022 07:00
Бесарабската българка д-р Юлия Ступина инициира акция за събиране на лекарства и консумативи за колегите й в УкрайнаПризвана да помага
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Да живееш в сърцето си с „Аз съм българче", да имаш отговор на човешкото страдание, но под никакво оправдание да не приемаш агресията. Такъв човек е акушер-гинекологът от МБАЛ „Майчин дом" – Варна д-р Юлия Ступина.
Бесарабска българка е, родом от Одеска област – Украйна. Завършила е Медицинския университет в Плевен през 2010 година. Специализира акушерство и гинекология във Варненския медицински университет. От 2011 до 2018 г. работи в МБАЛ – Добрич, а от 2018 г. е в МБАЛ Майчин дом-Варна.

 

Пристига в България през 2004 година,

 

едва 17-годишна. „От малка съм възпитавана, че съм българска, знаех български, но много неща ми бяха непознати, макар и да бях идвала няколко пъти. Тук вече, в София, следваха брат ми и двете ми братовчедки. Макар и аз да учех медицина в Плевен, а те да бяха в столицата усещането, че имам тук свои, ме успокояваше. А и хората ме приеха много добре. Само за няколко седмици притесненията ми отшумяха, започнах да се чувствам в свои води", разказва за времето след пристигането си в родината на своите деди д-р Ступина. Да се обживее съвсем скоро тук, по думите й, помогнал и фактът, че в Одеска област, където е израснала населението е многонационално – украинци, руснаци, евреи, гърци, арменци. „Бях се научила да общувам с различни хора, бях свикнала от малка с многообразието, а то винаги дава нови уроци, научаваш нови неща от чуждите етноси, култури, бит", продължава разказа си лекарката.

 

В Плевен дошла да учи медицина с още няколко

 

други момчета и момичета – бесарабски българи. Подкрепяли се един друг, но и хората ги посрещнали много добре. Стипендия и общежитие за мнозина български студенти не е най-добрият вариант да си живееш младостта, но за д-р Юлия Ступина годините на следването, макар и трудни, са едни от най-хубавите, за които твърди, че ще помни цял живот, както и хората, които са й помагали. Тя с благодарност си спомня домоуправителя на общежитието, който по думите й приел бесарабските българчета като свои деца. „Постоянно ни питаше имаме ли нужда от нещо и съдействаше за разрешаването на всеки проблем. Не можете да си представите, колко е важно човек да усети обичта, емпатията, топлинката в другия, когато е далече от роднините си, от родителите, от мястото, в което се е родил и израснал", казва д-р Ступина. Затова е и съпричастна към трудностите на бежанците от Украйна. Разбира трудностите им и им състрадава, но не само на думи. Не крие, че би искала да помогне на пристигащите бежанци и на границата, но е наясно, че не може да остави пациентите си. А и тук, в Акушеро-гинекологичната болница „Майчин дом" във Варна може да бъде полезна на бежанки от Украйна при нужда.

 

Д-р Ступина и колегите й очакват до дни

 

да пристигне бременна, бягаща от войната, за която са се обадили, че ще отседне в града. Очаква се тя да роди до края на месец март, а тя ще бъде лекарката, която ще води раждането. „Тези хора бягат от ужаса, ние сме длъжни да им помогнем с всичко необходимо и го правим. Няма човешко сърце, което да остане безразлично пред трагедията, която се разиграва сега в Украйна", казва тя. Нейни колеги купуват лекарства, превързочни материали, консумативи, които ще бъдат изпратени скоро там. Болницата също се е присъединила с крупно дарение. Почти през ден д-р Ступина кара събрани неща до Украинския дом в квартал „Чайка", пред който хора стоят на опашка, за да оставят даренията си. „Ще подкрепим колегите в Украйна. Там се водят боеве. Страшно е, недопустимо е жени да раждат в мазета – скривалища. Този кошмар трябва да спре, колкото е възможно по-скоро", смята лекарката. Събраните количества медикаменти и консумативи ще бъдат изпратени за Украйна чрез БЧК. Отделно само за три часа колегите й в болницата събрали сериозна парична сума, с която също ще бъдат купени медикаменти и предадени с останалите на червенокръстката организация. „Невероятна е съпричастността на народа към страданията на хората в Украйна.

 

Едва ли има човек в България, който да не е дал

 

нещо от себе си или да не е направил нещо в тяхна подкрепа. Всички те заслужават поклон, казва тя с възхищение за откликващите българи на чуждото страдание. Не мисля, че някой трезвомислещ човек би подкрепил това, което сега се случва срещу Украйна. Никой на иска да загиват хора - нито украинци, нито руснаци", смята тя.

Всекидневието на д-р Юлия Ступина никак не е спокойно. Роднините й са там. Тя има и брат, който няма българско гражданство, подлежи на мобилизация и не може да напусне Украйна. И с него, и с родителите си се чува по няколко пъти на ден. Безпокойствието й за тях проличава във всеки разговор. „Вместо аз да ги окуражавам, те се стараят да ме успокоят, че са добре. До вчера те са я успокоявали, че при тях, в Одеска област, не се воят такива ожесточени битки, както в Харков, например. Това обаче не я прави по-спокойна, защото ситуацията може да се промени във всеки един момент. Понякога й звънят познати, питат как могат да стигнат до границата. На всички отговаря, че тук никой няма да ги остави, дори хората ще им предоставят безплатен подслон, само да успеят да се доберат до нея.

 

Всеки ден десетки бежанци пристигат във Варна

 

Хората предпочитат града, тъй като тук има многобройна украинска общност и това ги прави по-спокойни. „Ще подкрепим всеки и никого няма да оставим в беда", уверява д-р Юлия Ступина.

Пациентките й определено я обичат и си я препоръчват една на друга – за преглед, за проследяване на бременността, за раждане.

„Изключителни благодарности на д-р Юлия Ступина, която се случи дежурна по време на моето раждане. Тя е тази, която с разбиране се отнесе към мен и ме подкрепи, и въз основа на нейната здрава психика, която в този момент крепеше и мен, имаме прекрасна дъщеря, на която вече се радваме спокойно у дома", хвали я Джулия Влаева.

„Д-р Ступина - чудесен човек и лекар! Благодаря ви! Щастлива съм че попаднах във вашите ръце!", казва за нея я младата майка Анна Иванова.

 

Д-р Ступина, макар и ласкава към пациентките е строга,

 

когато се налага да напомни за профилактичен преглед. И им напомня за рисковете, до които може да се стигне. Дори разказва историята на 82-годишния дядо Иван – един от най-занемарените случаи, с които я сблъскала практиката й на млад лекар. Още не била специализирала, работела в МБАЛ-Добрич. Случило се през 2013 година. Довели в болницата възрастния мъж с огромна подкожна възглавница на тила. Наложило й се да влезе в операционната и заедно с хирурга д-р Демир Демиров. Извадили от дядото 4-килограмов доброкачествен тумор, който той носил 30 години, защото го било страх да се оперира. Отишъл на доктор чак, когато започнал да чувства болки.

 

Откакто започна войната в Украйна делниците й станаха

 

още по напрегнати. След работа все се намира да свърши нещо допълнително в подкрепа на бежанците. Казва, че и преди тези усилени дни не е имала много време за себе си – работа в болницата, дежурства, прегледи и консултации в кабинет. Затова и няма време за хоби. Обича обаче да пътува във вътрешността на страната. И като човек, израснал и живеещ до морето, харесва противоположното – планините. Спомня си пътуванията и преходите в Рила, но не прави скорошни планове за дълги почивки. Поне докато не приключи кошмарът в Украйна.


Когато кръвта говори

Когато кръвта говори

Неврохирургът д-р Асен Цеков зарази хората от Софийското мото общество с каузата кръводаряване, помагат заедно на юноши от домове
Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Колегите на барон Мюнхаузен в действие

Прокуристите Владимир Георгиев и Пламен Милев имат срок от 6 месеца, за да стабилизират финансово Александровска болница и „Пирогов"
Като Пепеляшка в медицината

Като Пепеляшка в медицината

Д-р Ирена Йорданова е номинирана за балканска награда заради новия й подход към терапия на пандемични инфекции
Княгиня в основата на „Майчин дом”

Княгиня в основата на „Майчин дом”

За изграждането му съпругата на княз Фердинанд – Мария-Луиза, дарява зестрата си от 2 млн. франка, но не дочаква завършването му
Споделеното знание

Споделеното знание

В магията на микроорганизмите проф. Радостина Александрова е намерила хоби в работата, предизвикателствата в науката разказва в свой блог
В ритъма на сърцето

В ритъма на сърцето

Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин Чилов
Предизвикателството да успееш

Предизвикателството да успееш

Доц. Ася Консулова залага на мултидисциплинарността в лечението на рака и е решена да въведе световните стандарти в тази сфера
Венчан за професията

Венчан за професията

Шефът на Спешната помощ д-р Георги Гелев работи по десет часа на ден, брани медиците от нападки, но не прощава на мърлячите
Предизвикателството да останеш

Предизвикателството да останеш

Офталмологът д-р Нора Великова спечели награда за иновативен подход към лечението на катаракта и глаукома едновременно
Когато зъболекарят свири кънтри

Когато зъболекарят свири кънтри

Как Коцето-Калки стана д-р Костантин Георгиев и защо децата влизат без страх в стоматологичния му кабинет
1 2 3 4 5 ... 6 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ