Постите с мярка са полезни

Момичетата могат да ги започнат на 16, момчетата на 20 години, бременните да не се подлагат на тях, казва проф. Донка Байкова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- За един млад и здрав организъм веганският режим, каквито по същество са постите в Православната църква не е вреден. Може да се каже дори, че е полезен, защото преобладаващата консумация на растителна храна и фибри съдействат, до известна степен, за по-бързото извеждане на токсините от организма. Освен това, великденските пости са в периода на пролетта, когато вече има повече плодове и зеленчуци и човек си набавя повече витамини чрез тях. Това съвпадение, в случая, е благоприятно. Продължителното отсъствие на някои хранителни съставки обаче поставя в риск органи и системи в зависимост от това, какво е изключено от менюто. Две са основните групи храни. В едната влизат мляко и млечни продукти, които са богати на калций, но бедни на желязо. Втората включва месото, рибата и яйцата, която е с желязосодържаща. Ако от храненето бъдат изключени вторите с биоусвоимото желязо, ще подложим организма на сериозен риск от желязодефицитни състояния, като анемия, синтез на имунни защитни тела, а така се подкопава имунната система. Без мляко и млечни продукти продължително време бихме засилили риска от остеопороза. Може да се стигне до остеомалация, изразяваща се в омекване на костите или в остеопения, което е разреждане на костното вещество. Тези състояния са свързани с увеличен риск от фрактури и проблеми на зъбната тъкан. При липсата на витамин В2, който се набавя основно от млечните продукти, се получава заболяването хейлоза, изразяващо се в разранявания на устните ъгли. При продължително неконсумиране на месо, риба и яйчен жълтък желязото, кръвотворенето и имунната защита падат, в това число и производството на антитела. Дори да се правят опити за набавяне на желязо до необходимите количества от растенията, успехът е под въпрос. Затова по време на пости е добре да се приемат хранителни добавки, съдържащи съставките от ограничаването на храни от животински произход. Доброто по време на постите е, че в 40-те дни, в които те продължават, по средата им има ден, в който се разрешава риба. Хубавото е, че в човешкия организъм има депа от така необходимите му съставки, които са в достатъчни количества за 40 дни, но при здрави хора.

- Възможно ли е бременните да постят?

- Трябва да се знае, че веганският модел на хранене е прекалено рисков за бременните. Бебето е егоистът в природата. Фетусът ще вземе желязото от бъдещата майка и ще си направи депа в своя организъм за нейна сметка. Така плодът ще се е осигурил за шест месеца занапред. Той ги натрупва в костния мозък, далака и черния дроб. След шестия месец няма да ги има, тъй като ще ги е изчерпал, а майчината кърма все още ще е дефицитна на желязо. На майката-веган или отдалата се на стриктни пости продължително време ще трябва да остане продължително време в болница, докато й бъдат коригирани нивата на хемоглобина, тъй като тя във всички случаи ще е в желязодефицитно състояние. Жената губи кръв и при раждането. Затова е важно бъдещите майки да не изпадат в крайности и да не се подлагат на такива строги изпитания, като вегански режим или стриктно и продължително спазване на постите.

- Има ли начин човек, който има проблеми с храносмилателната система, все пак, да пости, балансирайки с някакви добавки или храни?

- Риск има от развитие на гастроентероколити и възпалителни заболявания на лигавицата на червата, които са с дължина 7,5 метра. Особено висок е рискът, когато храната не е обработена термично и се консумира сурова още повече, че по време на пости човек поглъща по-големи количества, за да се засити. Някои хора поемат повече плодове и зеленчуци, за да си набавят фибри. Когато обаче липсват млечни и месни продукти, се стига до възпаления – гастрити и колити. Постът може да премине по-леко, ако храната е сготвена, а не се яде сурова, каквито увлечения има. Бобовите храни, много употребявани в този период определено са рискови за хората с проблеми на стомашно – чревния тракт. Те трябва да избягват ядките, колкото и да са полезни за здравите, защото са гастритогенни и ще им създадат големи проблеми. Възможно е още възпаление на жлъчните пътища и панкреаса, дори да се стигне до панкреатит. Независимо, че са вкусни и съдържащи редица ценни вещества, гъбите по време на пости, когато липсват храни от животински произход, не бива да се употребяват от хората с подагра, тъй като в тях се съдържат пурини, които повишават пикочната киселина. Това важи и за бобовите храни. Все пак, постите продължават само 40 дни, но един продължителен вегански модел е рисков за всички. Нещо повече, такъв режим на хранене повишава стойностите на холестерола, защото се разграждат мастни тъкани, което води до проблеми с черния дроб и бъбреците.

Във всички случаи, хронично болните, дори и здравите трябва да съблюдават препоръките на своя личен лекар, гастроентеролог или специалист по диететика, ако решат да постят.

- Как ще коментирате тримиренето в православната позиция - три дни без храна и вода?

- Абсолютно вредно е. Ще се стигне до обезводняване, ацетаза, възможно е колабиране. Да не се прилага в никакъв случай.

- Не малко вярващи родители подлагат децата си на пост. От каква възраст може да става това?

- Малки деца не бива да бъдат подлагани на пости. От 14 до 19-годишна възраст се оформят органите и системите. Девойката може да си позволи да пости след 16, а младежите след 20 години. Това са годините, до които продължава растежа на двата пола. Важно е не само как се спазва поста, но и как се прекратява.

- Какви са препоръките Ви?

- Постилите да не се втурват в кулинарна вакханалия веднага след края им. Неслучайно в църквата на Великден се отговява с едно яйце. Премнаването към обичайното хранене става с по-малки порции, като месото е в ограничени поличества за сметка на салатите. Правило е да се започва поетапно включване на храните от животински произход. Освен това не бива веднага да започваме с мазни блюда. Добре е най-напред да пийнем чаша мляко, да опитаме извара, нискомаслено сирене и постепенно да преминаваме към по-тежките блюда. Причината е, че за дълго време някои ензими са били изключени и е трудно веднага да бъде задействано производството им.

- Какво да правим тогава, за да не се наложи да търсим дежурен гастроентеролог?

- Можем да се изхитрим, като приемаме от споменатите храни малки количества, включвайки нов вид на всеки два-три часа. Важното е да се помни, че храната няма да свърши след Великден и не бива да прекаляваме с нея. Както казах, салатите на трапезата трябва да изобилстват. Причината е, че те подобряват храносмилането, перисталтиката на червата, които в резултат се очистват редовно. В противен случай храносмилателните органи ще бъдат поставени в режим на свръхработа, което не е от полза за нашето здраве. Впрочем тези съвети важат и за хората, които не са постили.

- Какво може да се случи, ако не ви послушаме и си позволим преяждане?

- Ще се стигне до възпалителен процес. Обикновено на храносмилателната система. Тя е триединна: стомах – черва – задстомашна жлеза, която е най-потърпевша. Започва да страда и жлъчно-чернодробната система. Те имат нервно-рефлекторна и хоморална връзка. Затова спасението е в малките порции с много зеленчуци на трапезата, непременно с подправки.

- Какво общо имат подправките с храносмилателния процес?

- Някои от тях са отлични негови помощници. Например джинджифилът е много добро средство, което може да се консумира като подправка в салата или в чай, а ментата е истински балсам за стомаха. Те подобряват пасажа на приетата храна за изхвърляне, защото червата ни са дълги 7,5 метра и им е много трудно да се справят с пренатоварването.

- Постите съобразени ли са със здравословното хранене според сезоните или времето за тях е избрано случайно?

- Науката за храненето няма мнение по този въпрос. Според мен обаче връзка има. Коледните пости са преди поредица от празници на трапеза с много ястия и алкохол, което натоварва организма. С ограничаване на продуктите от животински произход пред тях, сякаш организмът се подготвя за кулинарните натоварвания. Преди Великден пък, имаме поредица от празници с тежки трапези, след които логично е да има едно детоксикиране на огранизма. По нашите географски ширини през ранната пролет – времето, в което преимуществено се падат постите, някога не е имало много ранни плодове и зеленчуци, но в по-южните част на страната хората са си набавяли пресен лук, салати и други ранни пролетни култури. Сега целогодишно имаме пресни плодове и зеленчуци и такъв режим на хранене не е проблем. Диететиката, нито в България, нито в световен план, няма мнение и не се занимава с въпроса за връзката на здравословното хранене и постенето. Според мен обаче би следвало да има, поне за времето, когато са били приети като църковно правило най-малкото, защото след зимата с намаления прием на витамини през пролетта човек започва да си ги набавя с ранните плодове и зеленчуци.

- Редно е да се изисква сертификат за място на производство. Така те се продават в цяла Европа, но не и у нас. Опитайте да поискате документ за произход от магазина и със сигурност ще Ви изгонят. Случвало ми се е. Затова не бива да се увличаме прекомерно по тях, ако не сме убедени в произхода им. Освен това, наблюдава се увлечение по хималайската сол, която е много добро и полезно нещо, но ако е оригинална. Тя трябва да е от южните склонове на Хималаите. Документ за произхода й едва ли някой ще Ви покаже. Имитация лесно се постига чрез оцветяване на морска сол. Дори да е оригинална, тя не бива да е основната, която ползване в храненето си. Причината е, че масовата сол е йодирана и предпазва от гушавост, която може да доведе до кретенизъм. Това заболяване бе изкоренено у нас от 60-те години, когато започна задължителното йодиране на солта. Сега, с модерното хранене и употребата на всякаква друга сол, то отново започна да се завръща.