превенция

Много хора увеличиха килограмите си в пандемията

04-03-2022 06:20
Психиката влияе много върху яденето, има емоционални състояния, които водят до повишен прием на храна и така се отключва затлъстяването, казва доц. Теодора Ханджиева-ДърленскаМного хора увеличиха килограмите си в пандемията
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Днес отбелязваме Световния ден за борба със затлъстяването. Какви са най-новите данни и прогнози, как повлиява пандемията на хората с това заболяване и защо наднорменото тегло при децата продължава да е толкова сериозен проблем, попитахме доц. Теодора Ханджиева-Дърленска. Тя е председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.
- Доц. Ханджиева-Дърленска, днес отбелязваме Световния ден за борба със затлъстяването, какви са последните данни за заболяването?

- В последните 10 години България следва тенденциите, които се наблюдават в Европа и други континенти. Около 60% от възрастното поколение страда от наднормено тегло и затлъстяване и 20% от затлъстяване. При децата това също е проблем – както здравен, така и социален. Последните данни сочат, че едно от три деца в Европа страда от наднормено тегло и затлъстяване във възрастовата група 6-9 години. Прогнозата е, че до 2030 година с 60% ще нарасне разпространението на детското затлъстяване в региона. Последните данни от националното ни проучване показват, че у нас има леко намаление на затлъстяването сред момичетата, без това да е статистически значимо, но все пак е позитивна тенденция, докато при момчетата положението остава без особена промяна

- Защо проблемът с детското затлъстяване продължава да е толкова сериозен и какво е нужно, за да се обърне тенденцията ?

- Важно е да се знае, че затлъстяването е едно хронично заболяване, свързано с прекомерно натрупване на мастна тъкан, която е активен ендокринен орган и синтезира различни хормони, които нарушават регулацията на апетита. Затлъстяването е свързано именно с това – подаване на грешни сигнали за това кога сме сити и кога сме гладни. Ако едно дете има генетична предразположеност към пълнота, лоши хранителни навици, стои дълго пред екрана и не се движи, то е изложено на сериозен риск да напълнее и оттам да започнат здравните проблеми, които са голяма палитра – захарен диабет тип 2, високо кръвно налягане, повишен холестерол, омазнен черен дроб, емоционални разстройства и то в детска възраст. Освен това пълното дете става пълен родител. Това показват научните данните през последните 70 години. И какво трябва да се направи – необходима е превенция, въобще да не се позволява на едно дете да напълнее, като говорим за случаите, в които то няма някакво здравословно състояние, което може да доведе до това. 

ВИЗИТКА

Завършва медицина в Медицински Факултет, в МУ-София. През 2010 г. получава специалност по фармакология, а през 2015 г. получава специалност по хранене и диететика. От 2016 г. е доцен в Катедрата по фармакология и токсикология в Медицински Факултет. От 2013 г. до 2015 г. е лекар-изследовател в евопейския проект за превенция на детското затлъстяване EPHE. От 2016 г. до настоящия момент е председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. От юли 2021 г. е призната за европейски специалист за лечение на затлъстяването от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването

Всичко започва още от бременността на майката – много е важно тя да повиши теглото си в референтните граници, като разбира се не бива да пази диети. И когато детето се роди, трябва да се спазват националните препоръки за хранене за съответната възраст. Много е важен личният пример на родителя, защото това се отразява на детето. Ако ние искаме децата да консумират плодове и зеленчуци, да не пият сокове, да не ядат много сладки изделия, това означава, че и ние трябва да правим същото. Така че хранителните навици първо се формират в семейството, след което идва училището. Бих казала, че първи клас е рискова възраст за затлъстяване и това е доказано от различни проучвания. Независимо, че има добри правила за хранене, разписани в наредба, тя е препоръчителна и затова не винаги се спазва. Децата има достъп до лавки, където 90% от продуктите са пакетирани с високо съдържание на захари, наситени мастни киселини и с прекалена термична обработка. Тези храни носят здравен риск, те променят вкусовите нагласи и децата започват да предпочитат храни, които са мазни, солени, сладки.

- Необходими ли са регулативни промени в тази връзка?

- Има много добри наредби, но са с препоръчителен характер, те не могат да задължат.

- А необходимо ли е тогава да станат задължителни?

- Според мен да, защото това означава, че ще трябва да се спазват. Не можем да говорим за превенция при деца, когато в лавката, която е в или близо до училището има нездравословни храни. Другото, което е важно за всички нас, е да четем етикетите. Ако например видим съдържанието на айряна, който е традиционна напитка за България, а и за Балканите, ще разберем колко различно е съдържанието на сол и колко много варира то при отделните марки. Затова е добре да избираме продукти с по-ниско съдържание на сол и захар. А в това, че към захарта има нискоенергиен подсладител, няма нищо лошо. Мит е, че те са канцерогенни. Но, когато говорим за регулации, може би е добре да споменем, че в различните държави има научни групи, които установяват, че децата много се влияят от рекламите, че тези, които промотират нездравословни храни, трябва да се забранят по време на детските. Защото това също е фактор за увеличаване на теглото. Да не говорим, че има видео игри, в които добрите герои са пържени картофи или чипс. Затова според мен е необходимо да се ограничат рекламите на подобни храни, както и да има по-високи данъци за нездравословни продукти и напитки.

- Пандемията се отрази на доста заболявания от гледна точка на по-късна диагностика и закъсняло лечение. Засегна ли по някакъв начин и затлъстяването?

- Разбира се, че повлия, основно по две линии. Първо се оказа, че хората, живеещи със затлъстяване два пъти по-често са били хоспитализирани, заради КОВИД. Също така с нарастването на индекса на телесна маса, т.е. от наднормено тегло към затлъстяване протичането на инфекцията става все по-тежко. От друга страна вече има данни, които показват, че дори и здравите хора са повишили теглото си с 2-3 кг по време на пандемията. Един от основните фактори е обездвижването и вероятно по-големият прием на храна. Но, тепърва по тази тема ще излязат актуални и интересни данни и анализи. Коментираме я и можем да кажем със сигурност, че пандемията от КОВИД засегна сериозно пандемията от затлъстяване.

- Тоест има и такава?

- Поне от 10 години, защото това е заболяване, което води до много други болести. Често едно сърдечно заболяване или диабет тип 2 е съпътствано със затлъстяване. Най-новото схващане е, че съветът, който бе валиден допреди 5 години, а именно – „яжте по-малко, движете се повече", не води до лекуване на затлъстяването. Това е така, защото то е резултат на генетични и биологични фактори, както и на различни влияния от околната среда. Лошите хранителни навици и обездвижването могат само до допринесат до развитието, защото просто не можем да избягаме от гените си.

- Споменахте околната среда, как тя влияе на затлъстяването?

- Това е широко понятие. Когато се говори за фактори на околната среда се визират включително и храната и обездвижването. Но е доказано, че и различни химически вещества, които се намират във въздуха, могат да действат като нарушители на метаболизма и да отключат заболявания, включително и затлъстяване.

- Все пак това, че по време на пандемия на хората им се наложи да се хранят повече у дома, не промени ли в положителна насока хранителните навици?

- Да, отрази се и позитивно, защото хората обръщаха повече внимание на храненето си здравословният модел не беше просто някакво клише и мода. Те наистина се опитаха да живеят по този начин и това е положително. Също така осъзнаха колко са обездвижени, разбраха, че пълнеят и започнаха да се опитват да правят различни промени. От друга страна хората, живеещи със затлъстяване още повече напълняха. Моите впечатления са на база това, което споделят пациентите ми, а то е, че пандемията се е отразила изключително негативно на килограмите им. Освен това затварянето вкъщи увеличава досега до храна, която е вид удоволствие. А, когато човек има сериозни проблеми, търси именно това и храната е най-лесният начин. Доказано е, че психиката влияе много върху яденето. Има емоционални състояния, които водят до повишен прием на храна и оттам вече се отключва това хронично заболяване.

- Съществува ли стигма към пациентите, живеещи със затлъстяване?

- За съжаление затлъстяването е изключително стигматизирано заболяване. Това е свързано с опростяването на проблема като индивидуална отговорност или избор на начин на живот. Стигмата относно затлъстяването в обществото е представена чрез социални стереотипи за хората, живеещи със затлъстяване като това, че тези хора са мързеливи, немотивирани, липсва им желание и сила, неуспешни, грозни и неинтелигентни. Хората, живеещи със затлъстяване са стигматизирани по време на целия си живот (вкъщи, в училище, на работното място, в медиите, на обществени места и от лекарите и хората, работещи в здравния сектор. Проучванията показват, че стигмата, свързана с теглото може да доведе значителни последици върху здравето на хората и качеството им на живот, като увеличи заболеваемостта и смъртността.

- Всички се надяваме, че вече излизаме от пандемията и се връщаме към нормалния си начин на живот, какви съвети срещу трупане на излишни килограми ще дадете на хората?

- Първо ще разделя хората на две. На тези, живеещи с наднормено тегло и затлъстяване ще им кажа, че това е заболяване за цял живот. То е рецидивиращо, тоест след отслабване килограмите може да се върнат отново, защото феноменът йо-йо също е разгадан от медицината. След като това е хронично заболяване, пациентите не трябва да се самолекуват, а да отидат при лекар – еднокринолог или лекар-диетолог. Това е много важно, защото хроничното заболяване се лекува с подходящо хранене, повишена физическа активност, като може да се добави психологическа помощ и лекарство, а при високостепенно затлъстяване – бариатрична хирургия. А здравите хора с нормално телесно тегло бих посъветвала да се хранят редовно, разнообразно и балансирано 4-5 пъти дневно, между 3-4 часа на всяко хранене. И да се движат много – между час, час и половина дневно, както и да практикуват някакъв спорт, спрямо съответния човек и възраст.


Отличници сме по газирано без добавена захар

Отличници сме по газирано без добавена захар

Делът на тези напитки на пазара е 65.6% и е два пъти по-висок спрямо средното ниво за Европа
Засилени проверки на яйца и агнешко

Засилени проверки на яйца и агнешко

Те ще се извършват от Българската агенция по безопасност на храните, а поводът са предстоящите празници - Великден и Гергьовден
Изтеглят от пазара шоколадови яйца

Изтеглят от пазара шоколадови яйца

Причината е, че е възможно замърсяване със салмонeла, ЕCDC e започнала проверка
Постите с мярка са полезни

Постите с мярка са полезни

Момичетата могат да ги започнат на 16, момчетата на 20 години, бременните да не се подлагат на тях, казва проф. Донка Байкова
Намалили с 15% захарта в газираните напитки

Намалили с 15% захарта в газираните напитки

Като резултат потребителите в България са изпили 8.8 милиона по-малко калории през 2020 г., казват от асоциацията на производителите им
Чудодейно отслабване няма, внимавайте

Чудодейно отслабване няма, внимавайте

Подвеждащите реклами са много опасни, 30 годишна жена стана инвалид, заради чайовете, които е пила, казва проф. Донка Байкова
Захар vs подсладители при вталяването

Захар vs подсладители при вталяването

По-добре да заложим на традиционния продукт и на меда, заместителите водят до повишаване на апетита, казва проф. Донка Байкова
Унищожават 9.9 тона пилешко със салмонела

Унищожават 9.9 тона пилешко със салмонела

Месото е с произход от Полша и не е допуснато за търговия на пазара у нас, казват от БАБХ
Затлъстяването се подценява като проблем

Затлъстяването се подценява като проблем

Американизираната храна с ултраобработени продукти водят до тежка форма на заболяването при деца, казва доц. Теодора Дърленска
Как да постим по време на КОВИД

Как да постим по време на КОВИД

Набавяме си белтък от рибата и боба, а калций от сусама, в пандемията трябва да подходим с повече внимание към този период, казва проф. Донка Байкова
1 2 3 4 5 ... 8 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юли 2022 Предишен Следващ