Пациентите с по-леки инсулти не дойдоха в болниците

За да се правят тромболизи, са нужни най-вече млади невролози, а такива няма навсякъде, казва проф. Пенка Атанасова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Предполагаме, че наистина пациенти не са успели да получат лечение заради пандемията, но не можем да кажем точно колко са те. Имаше месеци, в които локдаунът беше по-строг и страхът беше сковал всички ни поради многото неизвестни. Тогава имаше и хора, които не смееха да потърсят лекарска помощ поради страх от заразяване. Мисля, че този проблем ще стане ясен на по-късен етап, когато ние, лекарите, успеем да съберем някаква статистика не само за нашата болница, но и за страната. Във всички случаи обаче, пандемията оказа своето влияние и то не е благоприятно. Впечатлението ми, както и това на колегите, особено за 2020 г. е, че ни докарваха само тежки случаи с напълно обездвижени крайни и нарушен говор, които няма как да бъдат лекувани у дома. За разлика от тях, по-леките инсулти избягваха да търсят помощ при нас именно от страх. За съжаление, нямаме информация колко човека са отложили лечението и колко са загинали в резултат точно на отлагане в резултат на страха от лечение. Вероятно час след година – две ще имаме ясна картина, ще знаем какво точно се е случило и какъв е обсегът на пораженията върху здравето на хората в резултат на пандемията. За радост, страхът вече не е толкова голям и за това говори факта, че през лятото, в топлите месеци, когато заболеваемостта от КОВИД-19 намалява, пациентите ни се увеличават. Убедена съм, че съвсем скоро хората пак ще ни потърсят, след като плановият прием се стартира.

- Преди пандемията броят на исхемичните инсулти беше над 50 000, сега е около 40 000, коя е реалната бройка?

- Ние, лекарите, вярваме в статистиката. Смятам, че промяната на броя на инсултите е факт в последните две години. Това се обяснява с няколко фактора. Както вече казах, лекарска помощ се търсеше за най-тежките случаи, а за леките се избягваше контакт с болницата. Тъжното е, че няма данни колко точно пациенти са загинали по домовете си от инсулти за последните близо две години. Определено не можем да се похвалим, че намаленият брой се дължи на напредъка на медицината. Тук пръст има пандемията.

- Намалява за втора поредна година и броят на тромболизите, защо?

- Броят на тромболизите намалява за втора поредна година по същата причина, както и на хората с инсулти, които стигат до болниците.

- Как в "Св. Георги" успяхте да реализирате 10% ръст на тромболизи по време на пандемия?

- Въпреки това, успяхме да реализираме 10% ръст на тромболизите. Факторите за този резултат вече са други. Най-вече, на основно място е промяната на състава на нашата клиника. При нас постъпиха нови и млади, мотивирани лекари, които са по-смели по отношение на направата на тромболизите. Факт е, че ние вече ги правим четвърта година, като след първата година технологията вече стана рутинна. Целта ни винаги е била не да направим непременно повече, а да направим по-качествени тромболизи, защото те предполагат добра прогноза и повече доволни пациенти, които ще разкажат на свои познати, а по този начин се издига престижът на лечебното заведение. При нас в Клиниката по нервни болести дефицит на лекари няма. Младите хора харесват много специалността неврология. Интересът им към нея е комплексен. Увличат ги новите неща и постижения в медицината по отношение на терапията, желанието им да я специализират се формира още в процеса на обучението, още преди да завършат.

- Какъв трябва да е процентът на тромболизите за страната средно?

- Проблемът е, че е във всички региони на страната няма достатъчно невролози. Те са разпределени неравномерно. Аз не мога да кажа какъв трябва да е оптималният процент на тромболизи за България, но определено той трябва да е по-висок. Като цяло, те сега не могат да минат 1-2 на сто. Необходимо е да се обучат повече колеги и те да започнат да се правят дори в по-малките неврологични отделения на болниците. Стремежът ни не бива да е само увеличаването на процента, но преди всичко да се повиши качеството на осъществените тромболизи навсякъде.

- Защо не се получава навсякъде?

- Защото дефицитът на невролози е голям и ще е още по-голям през следващите години. Роля за това играе недофинансирането на клиничните пътеки. Това води до неминуем отлив от нашата специалност. Тя е тежка, но недооценена. В малките градове има сериозен недостиг на млади невролози, а точно това са способните и бързо адаптиращи се хора, които биха могли да правят тромболизи и то отлично, защото възприемат и усвояват по-лесно новите технологии. Всяко ново начинание си изисква и новите хора.

- Къса ли се някъде връзката – пациент-спешна помощ-болница?

- Връзката се къса, но в недостатъчната осведоменост на хора от различи професии и на различни позиции, които могат да се окажат в досег с пациенти с инсулт, като полицаи, пожарникари, военни, парамедици. Те могат да са в помощ на доболничната помощ. Широката осведоменост на населението е ключът към това все повече хора да потърсят своевременно медицинска помощ. Такава осведоменост може да се осъществи чрез медиите. Колкото до спешната помощ, колегите си вършат работата перфектно. Поне за територията на Пловдив мога да кажа, че те са отлични, за което екипът на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Свети Георги" им благодари. Истински шанс е, че в тяхно лице имаме такива самоотвержени медици.

- Доколко адекватани са възможностите за рехабилитация след инсулт у нас?

- Възможностите са ограничени поради малкия брой лечебни заведения, които се занимават с долекуване на хора, преживели инсулт. Клиничните пътеки в отделенията по физиотерапия са за десет дни. Такива пациенти понякога имат нужда от рехабилитация в продължение на месеци. Ние, неролозите знаем, че дори до края на втората година тя не бива да бъде спирана. Болничната неврологична помощ е крайно недофинансирана. Най-тежите и занемарени случаи достигат до неврологични отделения предимно в големи болници, като нашата. Те консумират много средства, като баланс между предоставените от Националната здравноосигурителна каса и действително похарчените за един или друг случай няма.

- Очакват се над 700 милиона за здравеопазване по плана за възстановяване от ЕС, част от тях са предназначени за строук центрове, добре ли е разписан проекта в тази си част?

- Надявам се тези средства да бъдат разумно разпределени и да достигнат до всички строук центрове, а те в България са четири. В София те се намират в УМБАЛ „Света Анна" и в болница „Токуда", във Варна са в университетската „Света Марина", а четвъртият, който предстои да стартира, е при нас, в „Свети Георги".

- Бюджетът на НЗОК е ясен, предвидени са повече средства за дейности в доболничната помощ. Според Вас, с така направените разчети полага ли се стъпка към подобряване на здравната ни система в посока да не се налага на болничната помощ да приема толкова много тежки и занемарени състояния?

- Мисля, че бюджетът е добре балансиран. Не мога да кажа, доколко той дава предпоставка за една по-добра стъпка на доболничната помощ, но мога да заявя, че за лечебни заведения, като нашето, трябва да има повече финансиране, отколкото някои по-малки.

- От години се говори за кадровия дефицит, в същото време се заявяват намерения за разкриване на нови дейности. Как може да бъде решен дефицитът и необходим ли е някакъв мораториум върху разкриването на нови дейности?

- Чуват се мнения специализантите да сключват задължителни договори за работа определен брой години. Аз не мисля, че това е добър вариант за задържането им в страната. Начинът е по-добро заплащане на нашата специалност. Ясно е, че няма засилен интерес не само неврология, но и за пулмология, както и за инфекционисти. Колкото до разкриването на новите дейности, не мога да коментирам. Направени бяха известни облекчения по отношение на специализациите, освен подобряване на заплащането трябва да има и повече доверие на обществото към лекарите. Напоследък се забелязва известен негативизъм към нас, което влияе и на младите хора и избора им да останат и работят в България.