Интервю

Бъдещето на системата е безрадостно без адекватни решения

21-02-2022 07:20
Ако няма предварителен договор за работа в страната след завършване, скоро кадровият дефицит ще блокира здравеопазването, казва д-р Мими ВитковаБъдещето на системата е безрадостно без адекватни решения
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е ясен, в него средствата за доболнична помощ са повече, отколкото досега. Добър ли е той, как може да бъде предолян кадровият дефицит, следва ли да се наложи мораториум върху нови дейности и правилни ли са стъпките на новите управляващи по отношение на здравеопазването. Това попитахме д-р Мими Виткова. Тя е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно застраховане и бивш здравен министър.
- Д-р Виткова, бюджетът на НЗОК е ясен, предвидени са повече средства за дейности в доболничната помощ. Според Вас, с така направените разчети полага ли се стъпка към подобряване на здравната ни система?

- Наливането на пари в здравната система, без структурни, управленски и кадрови промени няма по никакъв начин да подобри медицинската помощ за гражданите и да направи привлекателен труда на работещите в системата.

- Новите управляващи начертаха доста амбициозни рамки за сектор здравеопазване, като например заговори се болниците да не са търговски дружества. Правилни ли са стъпките им и какво следва да се направи приоритетно?

- Все още не знаем какви са конкретните политически намерения на управляващата коалиция за промени в здравната система. Правилно е предложението за промяна в търговския статут на здравните структури, но не е ясно на кои и в какво ще бъдат преобразувани. Само държавните и общинските болници ли, или всички които ползват обществен ресурс? Какво ще правим с лечебните заведения за извънболнична помощ, с общопрактикуващите лекари, те всички са търговци? Управляващите нямат много политическо време за тези сериозни и необходими за здравната система промени.

- Все още не е ясно как ще бъдат компенсирани лечебните заведения предвид покачването на цените на енергоносителите. До какво може да доведе това, особено за медицинската помощ в по-малките населени места?

- Надявам се да бъде намерено решение на този проблем, в противен случай не малка част от лечебните заведения ще влязат в сериозни дефицити на средства и нови задължения.

- От години се говори за кадровия дефицит, в същото време се заявяват намерения за разкриване на нови дейности. Как може да бъде решен той и необходим ли е някакъв мораториум върху разкриването на нови дейности?

- Кадровият дефицит в здравеопазването е заложен от години. Доста лекари и други медицински специалисти завършват по държавна поръчка своето образование и веднага намират реализация извън страната. На практика бедна България подготвя безплатни кадри за богата Западна Европа. Ако не ангажираме с предварителен договор за работа в страната след завършване на образованието тези млади специалисти, много скоро кадровият дефицит ще блокира цялата здравна система. Тази мярка не трябва да се възприема като насилие да останат лекарите в страната, защото в други страни се вземат студентски кредити, които след това се връщат. У нас също вратата за работа в чужбина трябва да остане отворена за тези, които си заплащат образованието. Настоящата ситуация е обидна за българите, които заплащат за образованието на медицинските специалисти и след това няма кой да ги лекува. Това е несправедливо.

- Концентрацията на медицински услуги на едни места и липсата им на други неизбежно поставя въпроса, не е ли време за актуализация на здравната карта?

- Кой спазва здравната карта, след като всеки ден никнат като гъби болници само в големите градове на страната. В свръхпазарна здравна система, както е у нас, здравната карта няма никакво значение. Цели региони на страната вече са без медицинска помощ в определени профили, а след няколко години ще останем и без всякаква медицинска помощ.

- Бяха направени известни облекчения по отношение на специализациите, но какво още не стига, за да остават повече млади хора да специализират в България и да работят тук?

- За да останат младите специалисти в страната трябва да направим привлекателно кариерното им развитие и израстване, да премахнем тежките диспропорции във възнагражденията на лекарите, които се движат в диапазон от 1000 до 50 и повече хиляди лева.

- Какво трябва да се направи по така болния проблем недостигащи специалисти по здравни грижи?

- Същото, което трябва да се направи за лекарите. Не можем да ги задържим без договор, за работа в страната при държавна поръчка образование и минимална работна заплата след това, при този огромен дефицит на медицински специалисти в Европа и колосалните разлики в тяхното възнаграждение.

- Болната тема електронно здравеопазване се търкаля от години в публичното пространство. Защо, според Вас, вече второ десетилетие не се стига до синхронизиране на отделите звена в Е-системата и работа така, както го правят в белия свят? Кой има сметка да няма електронно здравеопазване?

- Кой има сметка ми е трудно да кажа, но губим всички от невъзможността гражданинът да участва чрез своето здравно досие в контрола върху дейността на лечебните заведения и лекарите да ползват данните от здравния статус на своя пациент, отразен в неговото досие. Освен това липсата на информационна свързаност в здравната система ни оставя вече десетилетия без статистически данни от какво боледува българският народ.

- След години забравяне на диагностично-свързаните групи, сега отново се прокрадва говорене за въвеждането им. Те ще решат ли проблема финансиране и доколко? Ще има ли средства системата, ако те най-сетне се случат?

- Няма универсална система, която да е общоприета за финансиране на болничната помощ. Всяка страна е направила своя исторически избор, развива го, усъвършенства го и не предприема революционни стъпки като нас. За да изберем диагностично свързаните групи като модел за финансиране на болничната помощ, трябва да знаем предварително, че този метод води до значително оскъпяване на болничната помощ и ние трябва да сме готови да заплатим за това. След като не положихме никакви усилия да остойностим дейностите по клиничните пътеки, да оскъпим модела, чрез неговата смяна с диагностично свързаните групи, едва дали е най-доброто решение за нас, при наличните финансови ресурси.

- Накъде върви сектор здравеопазване?

- Към начертания от политическата безпътица хоризонт на деградация на здравната система, на непрекъснато безконтролно увеличаване на доплащанията за здраве, на задълбочаване на кадровия дефицит в системата и лишаване на гражданите от необходимата им медицинска помощ. Без адекватни политически решения на проблемите в здравната система бъдещето й е нерадостно за всички.

- Ние, българите, сме критични към здравната система, но напротив чужденците отчитат, че тя е достъпна. Имаме ли основание да сме недоволни?

- Това, че българското здравеопазване на ниво специализирана медицинска помощ и диагностика е достъпно за гражданите, е факт. Ние не трябва да го отричаме, а да направим всичко възможно да го съхраним. По света няма здравна система, която да удовлетворява на 100% претенциите на цялото общество. Ние сме достатъчно критични към нашата здравна система, защото все още са живи поколенията, които помнят една друга организация на здравеопазването, където медицинската помощ беше безплатна и много достъпна. Сега, когато доплащанията формулират около 48% от общия бюджет в сектора, е напълно естествено хората да са недоволни. Когато има неясно разписани правила кое се заплаща и кое не от пациента, и то от най-бедния гражданин на Европа, съвсем основателни са и критиките към здравната система. Освен това, голяма част от хората са наясно, че тя може да се организира по-добре. Нашата критичност е основателна, но не трябва да отричаме и това, че в другите страни нямат толкова лесен достъп до специализирана медицинска помощ, какъвто имаме у нас.

- Как по-добре може да се организира здравната ни система?

- Може да се работи в тази посока както в болничната, така и в доболничната помощ. Последната съвсем не е това, което може да бъде. В същото време говорим за проблеми на спешната помощ, че умират хора без да получат необходимата медицинска грижа. Не бива да се пропуска факта, че спешната помощ е натоварена с абсолютно несвойствена дейност. Според едно проучване, едва 20% са спешните пациенти, които я търсят. Останалите са за неотложна помощ. Причината е, че след работно време джипито го няма. Той е в неосъществима телефонна връзка. В почивните дни и нощните часове е същото. В миналото, когато се случеше човек да е с високо кръвно или температура и не можеше да отлага, това се поемаше от лекар в поликлиниките, който дежуреше в отсъствието на съответния участъков лекар. В тях се оказваше поливалентна медицинска помощ. Там бяха събрани всички видове специалисти. Сега връзките са разкъсани – личният лекар е на един адрес, кардиологът на друг, пулмологът на трето. При такава разпокъсана извънболнична помощ няма как да бъдат поемани неотложните пациенти. В същото време здравнонеосигурените нямат достъп до медицинска помощ освен, ако не потърсят спешна. Така тя, спешната помощ, е претоварена с несвойствена дейност. Проблемите са както в болничната, така и в извънболничната помощ. Те са структурни, организационни, управленски.

- Според Вас, възможно ли е преструктуриране на доболничната помощ?

- Може да се върви към всичко, стига да има добра воля. На Запад по-голямата част от общопрактикуващите лекари са обединени в т.нар. групови практики. Това, което виждаме сега е коренно различно от очакваното. Те трябва да поемат основната тежест в патологията и да насочат пациентите при необходимост към специалистите, а не пациентите да си търсят директно специалистите.

- Толкова ли е безнадеждно положението?

- Никога не трябва да изпадаме в безнадеждност. Както е известно, надеждата умира последна. Въпросът е, какво ще направят нашите политици, за да ни изведат от идеята за безнадеждност.


Продължават протестите на РЗИ

Продължават протестите на РЗИ

Служители от Бургас и Плевен излязоха за пореден ден в обедната си почивка, за да поискат по-високи заплати
Обидно е, че само РЗИ остана без ръст на заплатите

Обидно е, че само РЗИ остана без ръст на заплатите

Кoмпенсации под формата на ДМС или еднократни помощи не са решение, казва д-р Арман Кацахян
Построяването на частна детска болница е опасно

Построяването на частна детска болница е опасно

"Търговска лига" се занимава с производство и търговия на медикаменти и медицински изделия, което предполага конфликт на интереси, казва доц. Боряна Аврамова

Няма значение дали детската болница ще е частна

Няма значение дали детската болница ще е частна

Законът не го забранява, по-важно е дали НЗОК има необходимост да закупи такива дейности, казва д-р Иван Маджаров
2/3 от пациентите не следят кръвното си

2/3 от пациентите не следят кръвното си

Превенцията на ССЗ и диабета трябва да започне от децата, казва проф. Асен Гудев
Влизаме в пациентското е-досие през мобилния

Влизаме в пациентското е-досие през мобилния

Родителите ще имат достъп до това на децата си, а възрастните хора ще оторизират синовете и дъщерите си
НЗОК казва колко болници са вдигнали заплатите

НЗОК казва колко болници са вдигнали заплатите

В новия рамков договор оттам ще настояват за обвързване на надписването на хоспитализции с цените на пътеките

РЗИ-Бургас на протест

РЗИ-Бургас на протест

Служителите ще излязат символично в обедната почивка, но няма да спират работата си, казва д-р Мирослава Киселкова
Служебният министър да не обслужва частни интереси

Служебният министър да не обслужва частни интереси

Споделяме мнението на проф. Иван Литвиненко, че делегирането на Националната детска болница в частни ръце е бягство от отговорност на държавата, казват от "За истинска детска болница"

БЛС със секция за обяви за работа

БЛС със секция за обяви за работа

Съсловната организация започва кампания в помощ на медиците, търсещи заетост и лечебните заведения, набиращи персонал
1 2 3 4 5 ... 782 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Октомври 2022 Предишен Следващ