Болниците трябва да се приватизират

Нужна е демонополизация на НЗОК, например в 6 районни каси, казва д-р Стойчо Кацаров

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Д-р Кацаров, участвахте в дискусията за остойностяването на медицинския труд. Какво е мнението ви за методиката, която беше представена?

- Бяха представени две презентации – на проф. Петко Салчев и на д-р Здравко Димитров. Аз подкрепям тази на проф. Салчев. През 5-10 години въпросът за остойностяването на труда на лекарите се поставя на дневен ред. За целта остойностяването на медицинските дейности дори се създаде дирекция в Министерството на финансите. Резултат обаче нямаше, а тази структура беше закрита. Една от причините за неуспеха е смесването на понятията. Между себестойност и пазарна цена има разлика. Допадна ми варианта на проф. Салчев, а именно, че цената на работната сила се определя от пазара на труда, от търсенето и предлагането. Тя е елемент от себестойността на медицинската услуга и се определя от пазара. Във варианта за остойностяване, представен от д-р Димитров, също има рационални неща, но трябва да се внимава, защото определянето на еднакви заплати за всички, не е добра идея.  

- Не става въпрос за еднакви заплати, а за коефициенти за различните дейности. 

- Но нали стъпваме на това, че клиничният преглед има една цена за всички. Това е основата. Това означава, че всеки, който извършва клиничен преглед, ще получи една и съща сума. За дейностите се предвиждат коефициенти. Но ние не сме еднакви като хора и лекарите не са еднакви като специалисти. Ако определиш едно и също възнаграждение за дадена дейност за всички, част от тях, които са много добри, ще бъдат несправедливо ощетени. Друга част, които не са толкова добри, ще бъдат несправедливо облагодетелствани от тази еднаква цена. Във всички случаи много по-правилно и по-справедливо е ако пазарът определи тези цени и ако те не са еднакви. Това, разбира се, е на теория. Здравната система е малко по-различна, тя е по-различен пазар. На всички системи, които се опитват да изчислят колко струва едно или друго нещо, това им е основен проблем и трябва да се опитат да го преодолеят. Бих казал, като препоръка, да се опитат в рамките на това, което са работили и очевидно са положили сериозни усилия, да намерят решение на този проблем, за да не получават всички еднакво. 

- Поисканите 1700 лв. стартова заплата за лекарите реалистични ли са, след като макрорамката е определена и бюджетът за здраве се знае предварително?

- Това не е толкова важно. Не, че няма значение какви средства получава човек – работната сила трябва да се възпроизвежда. Трябва да има достатъчно средства, за да може да си купи учебници, да посети симпозиуми, да научи най-новите неща, да си повиши квалификацията, а за това са нужни пари. Ако не искаме да става за сметка на фармацевтичните компании и след това да повтаряме, че лекарите са зависими от тях и изписват определени лекарства, трябва да получават повече пари. Но отново се слага каруцата пред коня – колко пари да получават медиците. Най-важно е добре да се организира системата и парите сами ще дойдат. Независимо дали ще ги осигури държавният бюджет или ще ги платят пациентите, парите ще си дойдат и нещата ще си отидат на мястото. Това не е първият разговор кой колко ще взима. Първият разговор е да се организира така здравната система, че всеки да си получи заслуженото. А това точно колко ще взима, зависи не само от нашето желание, а и от общото икономическо състояние на държавата, от възможностите на хората да плащат за медицинска помощ. Здравната система не може да реши социалните проблеми на хората.  

- Докато се усъвършенства здравната система, няма ли да останем без лекари? Какво трябва да се направи в спешен порядък?

- Говорим какво да се направи от 20 години, но пак ще го кажа – да се премахне монополът на здравната каса, да се приватизират всички държавни и общински болници и да се намали регулацията.

- По какъв модел може да се демонополизира здравната каса? Вече няма здравноосигурителни дружества.

- Например, могат да се обособят шест районни здравноосигурителни каси в шесте района за планиране в страната. От съществуващите 28 регионални здравни каси, правиш шест и след това им даваш права да бъдат пълноценен осигурител, а централното управление на НЗОК става орган, който балансира разходите, за да не се получи така, че единият осигурител да излезе само на печалба, а другият - на загуба. Позволяваш на хората да избират къде да се осигуряват, след това превръщаш касите в търговски дружества и ги листваш на борсата. Пускаш и останалите застрахователи и ето - завършена демонополизация. Има и други варианти, разбира се.

- Големият брой на болниците как да се регулира?

- Всичко ще си дойде на мястото. Пациентът избира къде да се лекува, парите вървят след него. Пазарът ще намали броя на болниците, защото някои ще натрупат дългове и ще фалират.

- Те и сега имат достатъчно дългове – близо 500 млн. лв.

- Да, но собственикът - държавата, не им позволява да фалират. Субсидира ги, нарушава конкурентната среда и броят на болниците остава голям.

- Не е ли по-добре да се въведе регламентирано доплащане на дейностите – примерно 10 или 20%?

- Доплащане има и сега и е регламентирано – за избор на екип, за медицински изделия и други неща, които здравната каса не покрива. Но е лошо регламентирано. Това няма пряка връзка с премахването на монопола на НЗОК.

- Все пак, какви са вашите предложения за да се подобри заплащането на лекарите?

- Ако искаме медиците да получават по-справедливо заплащане, трябва да се положат усилия, на първо място, за ревизия на цените на услугите, плащани от касата. Цените на НЗОК трябва да се доближат до пазарните. На второ място, е добре да се регламентира по-справедливо доплащането на медицинската помощ, като се разпредели по-равномерно между всички пациенти. Задължително трябва да се намалят ненужните регулации и административно наложени разходи, така че да остане по-голям ресурс за заплати. Необходимо е да се увеличат общо парите за здраве, като някои категории служители започнат да се осигуряват сами, а за останалите държавата да плаща пълния размер на здравни вноски.

- В „Държавен вестник“ излезе решението на ВАС за отмяна на пръстовия идентификатор. Имате ли информация дали някои болниците вече са завели дела за разходите, които са направили?

- Засега нямаме такива данни, но доста болници заявиха, че ще го направят. Имат право да си потърсят парите.

- Вие какви дела водите в момента?

- Основната част са към медицинските стандарти. Повечето ги спечелихме и стандартите отпаднаха.

- Какво ще последва от това? Ще напишат нови и отново ще ги обжалвате? 

- Трябва да се отменят всички тези стандарти и на тяхно място да се изработят стандарти за качество. Има Закон за националната стандартизация и там са описани процедурите, след това се търси обществено съгласие. В стандартите се описват самите процеси - диагностичният подход, терапевтичният подход, хирургията и т. н. Това, което в момента го има като стандарти, трябва да се отмени и не става въпрос за изискванията. Това просто не е стандарт за качество. Това са изисквания към лечебните заведения, с цел да се ограничи конкуренцията. Всъщност, те затова и бяха приети - за да се закрият общинските болници, за да не пречат на другите.

- Какви други дела сте спечелили?

- Има едни устройства за дълбока мозъчна стимулация, които се слагат при Паркинсон. Те не са включени в списъка на здравната каса и тя не ги покрива. Един пациент, който има нужда от такова устройство, е подал заявление за лечение в чужбина, но са му отказали. След това той си е платил импланта, но заведе дело срещу здравната каса и ВАС определи НЗОК да му заплати 41 491,87 лв. Сумата включва цената на устройството и лихвите.

- Това означава ли, че всеки следващ пациент може да поиска такъв безплатен имплант?

- Да, това означава, че здравната каса трябва да го включи в списъка си.