Всеки пети у нас – с психично разстройство

Че 20 на сто от българите са попадали в „лапите” на психично разстройство, показват данните от последното проучване по темата, което от 2006 г. За щастие, при много от тях то е било рекурентно - появило се е и после е изчезнало, уточни доц. Хинков. Според последните данни на "Евростат", депресираните у нас са 8%.
Иначе в НЦОЗА от 2009 г. събират текуща информация за самоубийствата. Там числата са не по-малко притеснителни, признават експертите. Близо 3 000 българи посягат на живота си всяка година, като за 1 от 4 опитът се оказва успешен, обясни доц. Хинков. Психиатърът д-р Румяна Динолова уточни, че за 2015 г. на живота си са посегнали 39 на 100 000, като смъртността е 9 на 100 000 – или 0,6 на сто от общата за страната. По това отношение на успешните опити за самоубийство България е сред „лидерите” в света. „Това не се дължи на някаква уникалност в характера ни, а сочи, че има много необхванати случаи – има скрита болестност”, уточни доц. Хинков.
Защо не им се живее на българите?
Причина №1 за опитите за самоубийство са конфликти в семейството – такъв е мотивът да пожелае смъртта за всеки втори, призна д-р Динолова. Втората най-честа причина са именно психичните заболявания, обясни тя. По-често на живота си посягат жените, показва статистиката. Но при мъжете успешните опити са далеч повече. Съотношението на жени към мъже самоубийци у нас е 1 към 3, уточниха експертите от НЦОЗА. Все пак, по отношение на суицидните наклонности, страната ни е някъде в „златната среда”. Южните народи, които по принцип гледат по-ведро на живота, пожелават смъртта най-рядко – въпреки че и при тях има ръст на самоубийствата, изнесоха данни психиатрите. На север „епидемията” е най-сериозна. Като доц. Хинков обясни, че дори има теория, според която урго-финските народи
носят т.нар. „ген на самоубийството”
Затова и десетилетия наред страни като Финландия, Естония и Унгария оглавяват „черната класация”.
Сред психичните разстройства именно депресията най-често тласка към самоубийство. Особено - нелекуваната. Освен противник на живота, тя е и враг на джоба, изнесе данни пък доц. Михаил Околийски, който е експерт в офиса на Световната здравна организация (СЗО) у нас. Нелекуваната депресия струва 1 трилион годишно в световен мащаб, показват изчисленията. В тази „космическа” сума се калкулират както болничните на хората, поразени от неизлечимата тъга, така и загубите от отпадането от трудовия пазар на пациентите с тежки и средно тежки форми на заболяванието. Има и още перо, през което „изтичат пари”. Това е т.нар. презентеизъм, обясни доц. Околийски. А именно – служители, които
ходят на работа само телом, а страдат и витаят духом
което ги прави неефективни в офиса. Затова, в рамките на подписаното 2-годишно споразумение между СЗО и родното Министерство на здравеопазването, доц. Околийски обяви, че ще бъдат направени важни и полезни анализи на загубите, които страната ни търпи заради нашенците, чиито души се лутат и страдат. Благодарение на тях, ще се търсят и начини за реинтеграция на тези хора, обясни експертът на СЗО.
Защо 322 млн. са в лапите на депресията – вижте в специалния материал на Clinica.bg

Кризата у нас тепърва предстои

Виктория и Георги - топ имена за бебета

Шампионка по карате срещу насилието над деца

Да помогнем на Божидара да проходи

Климатът ни става като в Северна Гърция

Събират средства за лечението на Алекс

С молба за скромна помощ

Да помогнем в борбата на Радост

Натискът върху медиите у нас се увеличава
„Делата шамари" срещу журналисти стават повече, целта е да се окаже форма на тормоз и да се спрат неудобни разследвания, казват от Амнести Интернешънъл
