нагласи

Младите медици предпочитат частния сектор

07-02-2022 12:40

57% смятат, че срещат трудности с професионалната си реализация, като ниското заплащане е основната, показва анкетно проучване Младите медици предпочитат частния сектор

Младите медици предпочитат частния сектор

Clinica.bg

press@clinica.bg

По данни на Световната здравна организация към 2013 г. недостигът на медицински специалисти в световен мащаб възлиза на 7.2 милиона и се прогнозира дефицитът към 2035 г. да е 12.9 милиона. През 2016 г. в Глобалната стратегия на човешките ресурси в здравеопазването се извежда още по-притеснителна прогноза – очаква се дефицитът на медицински специалисти да достигне 18 милиона още през 2030 г. Регионалните диспропорции при разпределението на здравните кадри, вътрешната и външната миграция, ниското заплащане в сектора и условията на труд в българските болници допълнително обострят недостига в България. Какво е мнението на специалисти и специализанти показва втора част на анкетното проучване на Златина Шотарова. Тя е доктор по администрация и управление в научна специалност "Организация и управление извън сферата на материалното производство" към УНСС и асистент към катедра "Публична администрация" в университета.

Анкетното проучване е реализирано през 2018 г. сред 461 медицински специалисти и специализанти от професионални направления „медицина", „дентална медицина" „фармация" и „здравни грижи". Средната възраст на респондентите е 31 години, като 90% от общия брой владеят чужди езици. Най-голям е делът на хората от професионално направление „медицина" (278 човека), следвани от специалисти по здравни грижи (70 човека), а също така и фармацевти и лекари по дентална медицина. Близо половината от анкетираните са специализанти.

Дефицитни специалности

Едва 15.7% от анкетираните са маркирали специалностите „Инфекциозни болести", „Педиатрия", „Спешна медицина", „Анестезиология и интензивно лечение", „Неонатология" и „Обща и клинична патология", които се сред непривлекателните сред младите и съответно при тях недостигът е по-задълбочен.

Кой сектор е предпочитан

Сходно както при интервюто сред студентите, което можете да прочетете тук, преобладаващата част от анкетираните специалисти (54%) предпочитат да се развиват в частния сектор

Трудности с професионалната реализация

Трудности с професионалната си реализация отбелязват 57.4% от анкетираните и като причини открояват ниското заплащане на медицинския труд в страната, начинът на функциониране на здравната система, липса на модерна медицинска апаратура, липса на целенасочена кадрова политика, неизвестност, липса на сигурност и др.

Миграцията според медицинските специалисти

Тенденцията е, че повечето български медицински специалисти планират да специализират и да работят в чужбина се наблюдава според 42.2% от анкетираните, а 34.3% отбелязват, че преобладава тенденцията за специализация в България и работа в чужбина. И двата варианта носят негативни последици за българското здравеопазване – финансова загуба, заради инвестицията от страна на държавата за обучението им и невъзможност за осигуряване на така необходимите медицинските специалисти в страната.

Ощетява ли миграцията българската здравна система

Значителен процент от анкетираните (90.6%) са категорични, че емиграцията на медицински специалисти значително ощетява българската здравна система. Здравните системи на Великобритания и Германия са предпочитаният избор за професионално и кариерно развитие, поради по-добрите възможности и условия на труд за българските кадри.

Важните въпроси без отговор

Ще предприеме ли държавата конкретни мерки за преодоляване на кризата с човешките ресурси в здравеопазването? Ще бъде ли създадена и по-важното – изпълнена – политика за задържане на медицинските специалисти в страната? Ще бъде ли адекватно възнаграден трудът им? Кога тази негативна тенденция ще бъде преодоляна?

Още по темата