Семерджиев атакува: ИАЛ е приватизирана

Бръкнах в гнездото на осите, но съм готов да изнеса факти, които ще разтърсят не само България, закани се здравният министър

Анализите показват, че към настоящия момент статутът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) не отговаря на законово определените й функции. Към момента ИАЛ е регламентирана със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (чл. 17). Агенцията е определена в закона като „орган за надзор върху качеството, ефективността и безопасността на лекарствата”. Съгласно чл. 54, ал. 1 от Закона за администрацията изпълнителната агенция, каквато е ИАЛ, е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията. От анализа на правомощията, възложени на ИАЛ, е видно, че поради промените в законодателството в областта на лекарствата през годините, тя в много малка степен осъществява вече функции, присъщи на изпълнителна агенция по смисъла на чл. 54 от Закона за администрацията. Характерът на функциите на ИАЛ (издаване на разрешения, регистрация и контрол) отговаря в много по-голяма степен на функциите и предназначението на държавна комисия. Според чл. 50 от Закона за администрацията държавната комисия е орган за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет. На практика ИАЛ има статут на изпълнителна агенция по смисъла на чл. 54 от Закона за администрацията, а по същество изпълнява функции, които се осъществяват от държавна комисия по смисъла на чл. 50 от Закона за администрацията.

Правомощията, които се възлагат на един държавен орган и на администрацията, която го подпомага, следва да са водещи при определянето на неговия статут. Именно поради характера на нейните функции държавната комисия е колегиален орган на изпълнителната власт със специална компетентност, за разлика от директора на изпълнителната агенция. Важността и характерът на правомощията на една държавна комисия – контролни, разрешителни и регистрационни в определена област, налагат необходимостта решенията да се вземат не еднолично, а колективно – от председателя и членовете на комисията. Едно от предимствата на колегиалните органи е начинът, по който те вземат решения – след обсъждане, при спазването на определени изисквания за кворум и мнозинство. Този начин на формиране на решения е гаранция за вземането на балансирани решения, за избягване на злоупотребата с власт и корупция при упражняване на контролни, разрешителни или регистрационни правомощия.

Фактическата обстановка в ИАЛ показва, че свръхконцентрацията на власт в едно лице, което години наред не желае да назначи свой заместник в разрез с Устройствения правилник на агенцията, не само че се е превърнала във фактор за еднолично и незаконосъобразно управление, но също и за отказ да докладва и да се съобразява с висшестоящ орган на власт, какъвто се явява министърът на здравеопазването. Това очевидно е причината директорът да търси „спасение“ от работодателя си чрез докладване в прокуратурата, което настоящият директор е извършвал нееднократно през годините. Подобен вид „функционална приватизация“ на държавен орган и осигурената му пълна безконтролност обяснява множеството неблагоприятни ефекти върху здравната система като цяло и лекарствената политика в частност. Този факт вероятно стои и в основата на масирания натиск, упражняван върху министъра на здравеопазването от фармацевтични асоциации, фирми и други подконтролни субекти, но не само.

Подобно единодействие между контролен орган и подконтролни субекти срещу ресорен министър е демонстрация на своеобразен картел на нерегламентирана власт и други ресурси.

Може би това е една от причините за силната структурна деформация в здравния бюджет на България. Известно е, че в добре управляваните здравни системи разходите за лекарства се движат обикновено в диапазона 12 – 15, максимум до 20 – 25% от общите разходи за здравеопазване. В България за 2016 година картината е следната – за здравноосигурителни плащания по ЗБНЗОК са били предвидени 2.8 млрд. лв., в това число за лекарства са определени 750 млн. лв., а за медицински изделия – 80 млн. лв. или общо 830 млн. лв., следователно за лечебните заведения остават 1.9 млрд. лв. В същото време общите разходи за лекарства, изделия и други лекарствени средства за 2016 г., които включват както публични, така и частни разходи, се оценяват от Quintiles IMS на 3.5 млрд. лв. Дори да се предположат над 1 млрд. лв. частни разходи за лечебна помощ, съотношението пак остава с повече от 30% превес на разходите за лекарства. Изводът е, че неефективното управление и липсата на контрол очевидно са превърнали здравната система на България в една голяма аптека.

В заключение – зная, че бръкнах в гнездото на осите и реакцията не закъсня. Готов съм в съда, ако въобще се стигне до там, да представя факти и доказателства, които ще разтърсят не само българското общество. Това е работата на министрите на здравеопазването – да помагат на здравната система и хората, независимо от това дали са на власт или са тенденциозно подсъдими.