Лице

Да сключиш брак по сметка с вирусите

21-01-2022 10:54
Доцент Любомира Гломб е пристрастена към литературата, владее разказваческото изкуство, но още не се осмелява да пишеДа сключиш брак по сметка с вирусите
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Да станеш вирусолог съвсем не от любов към вирусите и науката за тях, а по неволя. И не само да станеш вирусолог, но и да защитиш научни степени, да завоюваш позиции в тази област, дори да станеш разпознаваемо лице и име дори за хората, които нямат нищо общо с този клон на микробиологията. Това е напълно възможно. Потвърждава го професионалният път на доц. Любомира Николаева – Гломб, заместник- директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
Завършила е престижната Първа английска гимназия в София, а през 1987 г. медицина в Медицинския университет в столицата. През 1995 г. придобива специалност вирусолгия. От 2011 г. е доцент в Департамент „Вирусология" на Института по микробиология при БАН, а година по-късно е ръководител и на самия департамент. От 2013 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести, а от четири години е негов заместник-директор.

 

Като брак по сметка се случва

 

навлизането й в областта на вирусите, въобще в микробиологията, част от която е тяхното изучаване. Като всеки току що завършил лекар през 80-те години, Любомира трябвало да работи по разпределение в продължение на три години в селище в страната там, където здравните власти я изпратят, а не където тя желае. „Вече имах малко дете, което нямаше кой да гледа. Майка ми, която тогава нямаше и 50 години и ходеше на работа, трябваше да се грижи и за болната ми баба, не можеше да поеме и дъщеря ми.

 

Единственият начин да остана в София

 

със съпруга си, детето и родителите си бе да спечеля научен конкурс. Първият, който обявиха в БАН, беше за вирусология. Въобще не мислех харесва ли ми или не, кандидатствах, спечелих го, зачислиха ме и останах в София. Спасих се от разпределението", разказва за началото на пътя си във вирусологията доц. Любомира Гломб. Признава си, че дори нямала особена представа от тази материя. „И тогава, както и сега, тя почти не се изучаваше. Беше подценявана", намира прилики доц. Гломб. Оказало се обаче, че от почти непознатата и с нищо небудеща интереса й сфера, скоро за нея тя се превърнала в любопитна загадка, която провокирала интереса й все повече и повече.

 

Интересът й към вирусологията се развил

 

в резултат на вроденото й любопитство. Казва, че е от хората, които вместо да са предпазливи пред непознатото, напротив, втурват се в него с главата напред.

„Светът на микроорганизмите е невероятно различен, необикновен и привличащ. По начин на организация на генетичния материал, ние хората, много повече си приличаме с дърветата и дори с бактериите, отколкото едно вирусно семейство с друго вирусно семейство". Така тя обяснява многообразието на този невидим и, в повечето случаи, така опасен за човека свят. „Вирусите са нещо много по-различно, което нито с живата материя е жива материя, нито с мъртвата материя е мъртва материя.

 

 Съвсем механистично е да се казва,

 

че те са нещо средно между живота и смъртта. Те са много особени молекулни магьосници, които плашат незнаещите и очароват тези, които се опитват да ги изучат. Завладяват ги с разнообразието си, с величието на природата да създаде такива форми на живот, макар и да не притежават редица от свойствата на живата материя. Те са, по-скоро, от мъртвата материя. В клетката-гостроприемник те вземат живота й назаем и започват да живеят. Когато са извън нея, те са по-скоро мъртва материя, нямат собствен живот."

 

Така увлекателно доц. Любомира Гломб

 

разказва за тях, че човек неволно започва да симпатизира на вирусния свят и му се приисква сам да надникне в него. И, макар да завладява със сладкодумието си слушателя, повдигайки пред него завеса след завеса от тайните на тази материя, тя никога дори не си е помисляла да опише популярно, за широкия читателски кръг светът на вирусите. Мнозина от приятелите й я провокират да го направи, но тя се оправдава, че няма време, тъй като всеки ден след работа тича да прибира внучето от училище. Дъщеря й не е последвала нейната професия, но адвокатството поглъща повече от 8 часа всеки ден. Затова на доц. Гломб се налага да помага й в нейния дом, поне що се отнася до детето.

 

Единственият й литературен опит е пътепис

 

от Албания, когато страната се отвори за посещения на чужденци в началото на 90-те години. Независимо, че се е изкушавала да импровизира и разказва свои приказки на двете внучета, не се осмелява да го направи. „Не мога да се състезавам с Андерсен и народния гении на различните народи. Затова предпочитам да запозная децата първо с тях, а някой ден е възможно и да започна да пиша", смее се тя. Покрай работата на баба, с вирусите обаче малчуганите са наясно какво е туй коронавирус и как да се пазим от него, за да не ни разболее. Доц. Любомира Гломб преживява, че в условията на пандемия децата вече са се научили да живеят в страх, лишени са от качествено образование и присъствено обучение в училище. „Хан Омуртаг, цар Симеон и великите българи със сигурност се обръщат в гроба, като виждат какво сме направили от България, как нравите ни са запустели, идеалите ни – опустошени, простотията ни е завладяла, но не обвиняваме себе си, а Бил Гейтс, който иска да ни открадне „гения" и да ни унищожи", ядосва се тя.

 

Няма обяснение, защо сме станали такива

 

и не крие, че се срамува от някои нашенски черти, така характерни за народопсихологията ни. Търси отговори в книгите, най-вече на младите автори. Дори си е поставила предизвикателството да следи литературния им път. Убедена е, че голямата жертва на пандемията са децата. „Те са притиснати от ограниченията в социалния живот и страданията на родителите , които се мъчат да запазят работата си. Възрастните премислят как да се справят с инфлацията и с всекидневните предизвикателства, поднасяни ни в новите условия, наложени от пандемията, а малките нямат обяснение за тяхната нервност, припряност и подсъзнателно формират у себе си чувство на несигурност", убедена е доц. Любомира Гломб.

 

Непримирима е по отношение на трудностите

 

пред младите лекари. Категорична е, че трябва да имат повече възможности за специализация и доходи съобразно трудът им, които да им осигуряват достоен начин на живот. Убедена е, че успее ли държавата да направи това, ще започне да намалява и потокът на заминаващите за чужбина веднага след дипломирането.

Самата тя е имала възможност неведнъж да се установи зад граница. „Завършила съм английска гимназия и езикът не ми е проблем. Със съпруга ми обаче се обживяхме тук, в България. Никога не сме и помисляли да заминем", споделя тя. Той вече не е сред живите, но доц. Любомира Гломб вярва, че той винаги е с нея и я подкрепя в трудни моменти.

 

Богдан Гломб е бил поляк,

 

инженер-металург. Някога, когато още съществуваше Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ) Полша бе държавата, ангажирана с тежката металургия. Инженер Гломб работел точно по линия на СИВ в България, включително и в най-големия и продуктивен завод в миналото „Кремиковци". Като полска снаха, тя говори полски, но с акцент. „Като чуя да ми казват „как сладко казваш това или онова" знам, че не говоря добре и се старая да се поправям", казва тя. Откакто съпругът й го няма, рядко практикува полския, освен с роднини по негова линия и приятели. Изключително прецизна е към езика, като цяло. Ако човек не знае, че има насреща си учен от областта на а.естествените науки, би сметнал, че тя е филолог. Четенето на художествена литература е нейната страст. В тефтер си записва всяка прочетена книга и бележки какво в нея я впечатлило. Този свой навик тя не е изоставила от ученическите години. Обича след време да отваря тефтера, да преглежда страниците и да си спомня вълненията, с които е написала своите бележки, дори да добави нови. Издирва съвременни млади автори, поръчва си книгите им и ги чете с интерес. Понякога се обзалага със самата себе си, кой ще стане известен. „Когато преди години прочетох едни от първите неща на Георги Господинов си казах, че това име ще блесне. Така и стана. Щастлива съм, че прогнозата ми се сбъдна", казва доц. Гломб.

 

Много харесва сръбската литература,

 

описваща войната в бивша Югославия. Харесва и албанската авторка Дефта Мюхтил. Следи всичко от Георги Господинов, което е издадено. Допада й стилът на Георги Бърдаров и се радва, че географът бе открит за литературата благодарение на телевизионното предаване на БНТ „Ръкописът" през 2015 година, което му помогна да издаде и първият си роман „Броя дните".

Като читател, доц. Любомира Гломб често спори с дъщеря си, която не чете книги от автори блеснали поне преди тридесет години. Обича още да ходи на кино, макар и заради пандемията отдавна да не е влизала в киносалон. Не обича да гледа филми на компютъра, липса й атмосферата. Затова пък, по време на пандемията е открила друго интелектуално удоволствие – вечер, преди заспиване си пуска аудиокнига.

 

„Да ти чете някой друг – това ме връща в детството,

 

създава ми уют, връща ми спокойствието и ме прави щастлив човек", казва тя. Признава, че откакто е започнала пандемията й се налага да чете повече научни новини и публикации за коронавируса, отколкото художествена литература. Убедена е обаче, че от нея ще излезем по-мъдри и, надява се, по-добри. Кога обаче ще се случи това, науката трудно може да каже със сигурност, макар и засега нечии виждания да са, че това ще бъде последната вълна. Казва за себе си, че е човек, склонен на компромиси. Има обаче нещо, с което не може да се примири – нашенското пет за четири „Абе, и така ще стане". „Как ще стане, като претупаш нещата хей така. Или се работи така, както трябва, или се имитира. Средно положение няма", ядосва се тя. И точно с „и така ще стане" си обяснява посредствеността в почти всяка сфера от живота ни. Замисля се. „Колкото и да сме хаотични и лишени от прецизност обаче това носи и очарованието на многоликостта, продължава тя. В панелните блокове, например, под един покрив могат да живеят от хора със скромен интелектуален потенциал до професори докато в Европа хората с положение са в много скъпи квартали.

 

Тази разлика ни носи многообразие,

 

а на тях еднообразие и скука", смее се доц. Гломб. И си пожелава да има време някой ден да напише и тя някой друг разказ за хората в панелките, в научния институт, за света вирусите. Защото, по думите й, сюжетите в главата й са много, време обаче изтича в съвсем делнични битки.


В ритъма на сърцето

В ритъма на сърцето

Медицината не е за самотни бегачи, казва проф. Мария Миланова, която тези дни получи наградата на името на проф. Константин Чилов
Предизвикателството да успееш

Предизвикателството да успееш

Доц. Ася Консулова залага на мултидисциплинарността в лечението на рака и е решена да въведе световните стандарти в тази сфера
Венчан за професията

Венчан за професията

Шефът на Спешната помощ д-р Георги Гелев работи по десет часа на ден, брани медиците от нападки, но не прощава на мърлячите
Предизвикателството да останеш

Предизвикателството да останеш

Офталмологът д-р Нора Великова спечели награда за иновативен подход към лечението на катаракта и глаукома едновременно
Когато зъболекарят свири кънтри

Когато зъболекарят свири кънтри

Как Коцето-Калки стана д-р Костантин Георгиев и защо децата влизат без страх в стоматологичния му кабинет
Без право на грешка

Без право на грешка

Доц. Николай Велинов премълчава успехите си, убеден е, че човек може да бъде професионалист само в добър екип
Когато възрожденският дух ти е наследство

Когато възрожденският дух ти е наследство

Проф. Росен Коларов произхожда от родовете на Иларион Макариополски и Стоян Михайловски, баба му Рада е известна лечителка
Като любимеца на Бога

Като любимеца на Бога

Д-р Иван Сираков благодари всеки ден за радостта да работи, каквото му е на сърцето, предостави жилище за бежанци и преглежда безплатно бедни
Украинка по душа, българка по сърце

Украинка по душа, българка по сърце

Д-р Виктория Гущюк приюти бременна и семейството й от Одеса, координира дейността по приемането на бежанци
Призвана да помага

Призвана да помага

Бесарабската българка д-р Юлия Ступина инициира акция за събиране на лекарства и консумативи за колегите й в Украйна
1 2 3 4 5 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Май 2022 Предишен Следващ