МЗ иска ръст на парите за психиатриите

В момента един леглоден е 75 лв., а специалистите казват, че са необходими 150 лв., казва зам. здравният министър д-р Петър Грибнев

За да се подобри психиатричната

грижа в краткосрочен план, лечебните заведения ще дадат заявки за капиталови разходи за подобряване на материалната база. Каквато и да е тя, обаче без качествена медицинска грижа, няма да има подобрение. Затова е необходимо да се заложат повече средства за персонала в психиатриите. По думите на зам.-министър Грибнев в момента един леглоден е 75 лв., а специалистите казват, че са необходими 150 лв.

И това трябва да се заложи

в разчетите на бюджета, ако искаме в действителност у нас да има адекватна грижа, а не просто лекуване с медикаменти, каза д-р Петър Грибнев. Основен проблем остават и кадрите, и най-вече липсата на медицински сестри, като се има предвид, че не всяка може да работи в психиатрично отделение, защото дейностите там са по-специфични. По плана за възстановяване за подобряване на психиатричната помощ са заложени 30 млн., а по националната стратегия – 60 млн., каза още д-р Грибнев.

Предстои и сегашният екип на

МЗ да посети трите болници, за които от страна на Европа има най-сериозни забележки, а именно тези в Карлуково, Ловеч и Кърджали. Във връзка с публичното изявление относно България на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията са изискани проверки на държавните болници от РЗИ и от ИАМН. На директорите на лечебните заведения в Карлуково, Ловеч и Кърджали са изпратени и конкретни предписания и изисквания.

В краткосрочен план социалното

министерство планира затваряне на 10 дома за хора с умствени и психически разстройства. Изграждането на нови модерни услуги от резидентен тип обаче се забавя поради поскъпване на материалите. Като цяло процесът по деинститунационализацията у нас или т.н. закриване на домове и преминаване към резидентна грижа е заложен да приключи през 2035 година. Един от основните проблеми остава това, че част от домовете са в отдалечени региони, където трудно могат да за привлекат и задържат кадри, като недостига на медицински специалисти, които да правят оценки на състянието на хората също е проблем. От трите дома, в които

Европейският комитет е открил

нарушения, най-сериозно е положението в селата Говежда, Самуил, Коделин. От тях е закрит един дом, а в останалите два все още има хора за извеждане, което обаче по думите на зам. – министър не е лесен процес. Общо по плана за възстановяване и по други механизми за подобряване на социалната грижа са предвидени около 1 млрд. лв. Като срам за България определи констатациите на Европейския комитет предотвратяване на изтезанията българският представител в него Асен Минчев. По думите му някои от заключенията са „трудни за възприемане" и даде примери за хора затворени в стая, които правят всичко на леглото – хранене, уриниране и др. „Много е важно да направим крачката напред, Европейският комитет публично оповестява своите констатации. Срам е за България това", каза той.


Междувременно министерството на труда

и социалната политика (МТСП) направи предложение до Министерството на финансите средствата за социалните услуги за 2022 г. да се увеличат с над 148 млн. лв. В предложението са включени и необходимите средства за повишаване на възнагражденията на служителите, предоставящи социални услуги съобразно приетата през 2021 г. Наредба, която регламентира стандарти за заплащането на работещите в сектора. Разработен е и първоначален вариант на План за действие за периода 2022-2027 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа.

За реализирането му са планирани инвестиции

от 753 млн. лв. за създаването на нови 348 социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги за 5 220 лица с увреждания. Част от финансирането ще се насочи към реформирането на съществуващите 82 дома за стари хора чрез извършване на строителни дейности, оборудване и обзавеждане, така че да отговорят на стандартите за качество на социалните услуги. Проектът на предварително картиране на социалните услуги в България за целите на програмирането на новия програмен период 2021-2027 г. е в напреднала степен и се очаква да бъде завършен през първото тримесечие на 2022 г.