Интервю

Има нужда само от още болници за долекуване

20-01-2022 07:00
Нека се заложи 4-годишен мораториум за разкриване на нови лечебни заведения там, където няма необходимост, казва проф. Асен БалтовИма нужда само от още болници за долекуване
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Инвеститорските заявки за разкриване на нови болници в последните две години не спират. Повечето от тях получават разрешение, като една от институциите, която дава мнение е Изпълнителната агенция „Медицински надзор". Коректна ли е агенцията, трябва ли да се направи преоценка на Националната здравна карта, след като стана ясно, че населението е намаляло с 800 хил. и докато това стане, трябва ли да има мораториум за откриване на нови лечебни заведения и дейности. Това попитахме проф. Асен Балтов - депутат от ПГ на ГЕРБ – СДС.
- Проф. Балтов, смятате ли, че начинът, по който ИАМН прави оценка на потребностите от легла и болници, от нови дейности, и от нови болници е коректен и трябва ли да остане такъв?

- Както всички знаем, дяволът е в детайлите. Вече две години болниците не могат да възстановят броя на пациентите си от преди 2019-та. КОВИД кризата намали както плановият прием на годишна база, така и лечението на спешните и хронични заболявания. Това доведе до намаляване на използваемостта на легловия фонд и тя достигна до 60 процента. Така, заобикаляйки броя на общо обявените легла и тези, които са използвани, се стига до извода, че има възможност за разкриване на още легла, респективно, болници за активно лечение, като търсенето за такива е в най-големите градове. Само там има желание да се правят такива лечебни заведения. Единствените легла, от които има нужда да се развиват и по-скоро, да се преобразуват, са тези за долекуване. Що се отнася до разкриването на Националната детска болница, така и на другите детски болници в Пловдив, Варна и Бургас, те трябва да бъдат обезпечени с персонал. За да стане това, необходимо е още отсега да се увеличи броят на студентите по медицина и специалистите по здравни грижи, както и активно да се промоцират тези специалности.

 - Според Вас трябва ли да се направи преоценка, на нова здравна карта, тъй като според НСИ сме намалели с 800 000 души?

- Въпросът е резонен. При сериозна емиграция както сезонна, така още дълготрайна и свързана с обучение, следва това да бъде направено. За никого не е тайна, че вече има трето поколение хора, живеещи в чужбина в резултат на силната първа емиграцинна вълна през 80-те и 90-те години. Все пак, региони, като Северозападен, Североизточен, както и Северен централен, имат нужда от разширяване на инвестициите и развитието на здравеопазването, попълване със специалности и специалисти в липсващите специалности. Като се има предвид това, пределно ясно е, че трябва да се направи преоценка на националната здравна карта.

- Докато евентуално се прави преоценка на здравната карта, бихте ли се съгласили, че е нужен временен мораториум за откриването на нови болници и дейности?

- Може да се наложи временен мораториум в областите, където ясно се вижда, че няма необходимост от нови лечебни заведения и той да е за не по-малко от четири години. Това означава, ако някой има желание да прави болница за долекуване или за изграждането на такава споменатите структури, като например Северозападния регион, той може да бъде насърчаван. Не бива обаче да се опитват да правят лечебни заведения за болнична помощ там, където има най-голяма концентрация на специалисти и болнични заведения.

- Как ще коментирате практиката да се разкриват филиали, изнесени структури на болници в други градове, като за това се минава само с разрешение на здравния министър, но не и на Министерския съвет?

- И това трябва да е на принципа, който вече споменах. Да се разкриват само там, където има необходимост. Например, има намерение да се направи медицински център в Царево, защото там няма такъв. Има само едно спешно и неотложно звено, но през лятото в градчето има до 250 000 туристи. Ясно е, че трябва да има медицински център, лечебно заведение макар и на най-ниско ниво, за да поема случаите. Най-близкото такова в района за лечение на спешни състояния е на 70 километра. В този смисъл, където има необходимост могат да се разкриват лечебни заведения, но в никакъв случай това не бива да е в местата, където има прекалено много такива. Докато бях директор на „Пирогов", планирахме в Царево в медицинския център да пътуват лекари от самия „Пирогов". Имаше желаещи да работят и от много други места. Има идея там да се правих и практическото обучение на студентите от специалността специалисти по здравни грижи, които се обучават в Бургаския свободен университет. Надявам се проектът да не е спрян.

- Заболеваемостта от КОВИД-19 расте с всеки изминал ден. Изпуснахме ли вече управлението на пандемията? Защо, въпреки разписаните мерки, инфектираността расте, само Омикрон ли е виновен?

- За съжаление, мерките бяха изпуснати още по време на двете служебни правителства, макар и имаше похвали и раздаване на ордени. Независимо от дадения толеранс в сравнение с другите държави, сега отново свидетели на недостатъчно съобразяване на мерките. За разлика от другите варианти, Омикрон е три пъти по-заразен, латентният му период е много по-кратък. Защитавайки темата „той е по-малко смъртоносен" е, меко казано, неадекватно. Казано е: готви се за война, за да има мир. Мерките трябва да изпреварват събитията. На практика нещата стоят по друг начин – послеследствия от събитията.

- Бюджетът на НЗОК все още не е приет, какво може да се направи за болниците, които в момента получават много по-малко средства по тази причина, а са и притиснати от покачването на цените?

- Единственото възможно решение е отпускане на финансови трансфери чрез Министерството на здравеопазването, за да бъдат покрити режийните разходи, които нарастнаха дори пет пъти. Сега не е моментът болниците да бъдат притискани, а персоналът да страда от повишаването на цените. Лечебните заведения са крайни потребители, те плащат и ДДС така, че дори 75% компенсации, каквито иска бизнесът за тях не е достатъчно. Министерството на здравеопазването наистина трябва да помисли как да компенсира тези свръх разходи, които те имат сега. В края на 2020 и началото на 2021 година бяха отпуснати допълнителни средства, които тогава позволиха да бъдат дадени допълнителни стимули на работещите КОВИД зоните. Като директор на „Пирогов" тогава, хората там получаваха два месеца подред по 1000 лева независимо дали са лекари, медицински сестри или санитари. Всички те бяха под свръхнапрежение и отговорности. Сега работещите в лечебните заведения са преуморени, просто искат почивка. Нещо повече, някои болници, най-вече малките общински, ще стигнат до такава задлъжнялост, че не знам как би могла да бъде компенсирана след края на пандемията. Това ще стане ясно още в края на месец март, когато пандемичната вълна се надяваме да попремине. Тези лечебни заведения са в стар сграден фонд, малко от тях са с изпълнени проекти за енергийна ефективност. МЗ трябва да търси по най-бързия начин как да компенсира лечебните заведения. Дори след приключване на пандемията ще има трудности. След преминаването на КОВИД кризата ще са необходими не по-малко от три до шест месеца, за да започнат нещата да се връщат по местата си. Самите хора все още ще ги е страх да постъпват в болница за планово лечение и ще отлагат консултации. Необходимо ще е време за възстановяване на работата на отделенията и клиниките, които са били превърнати за лечение на КОВИД-19. Не на последно място на самите пациенти ще им трябва време да се отърсят от собственото си психическо натоварване, че ще се заразят, ако бъдат приети в отделения, където преди това са лежали коронавирусни пациенти.

- Зеленият сертификат – следва ли издаваният за антитела да отпадне и какво може да се направи срещу т.нар. фалшиви сертификати?

- Зеленият сертификат трябва да важи за всички без изключение. Друг въпрос е, че той трябва да е синхронизиран с действието му и изискванията на европейския съюз. Всички, които пътуват в Европа знаят какви са тези. Омикрон вариантът се разпространява дори при ваксинирани хора, но рискът от тежко боледуване и приемане в интензивни структури е минимален. Категорично трябва да отпадне издаването на зелен сертификат за антитела, защото той не носи никакъв положителен ефект, освен на притежателя му да влиза в мола и на други места. Няма гаранция за другите хора, че няма да се заразят от този човек. Колкото до фалшивите сертификати, те могат да бъдат избегнати. Тези, които са си взели поука от това, че имайки такъв документ, изобщо не са защитени, могат да си направят ваксинация с трета доза – нещо, което за тях ще е ново. След два – три месеца биха могли да си направят и втора бустерна доза, т.е. да имат защита. Аз смятам, че тези, които искат да се ваксинират, ще се ваксинират. Тези, които е искат, няма сила, която да ги накара да го направят.

- Адекватни ли са мерките сега предвид съизмеримостта им със заетостта на интензивните легла?

- Мерките са вкарани в математически модел, разделящ България на шест клъстера. Веднага прави впечатление, че северен и централен са с най-малък капацитет. Давайки заявка за по-строги мерки и пълен локдаун в 4-ти етап при над 80% заети интензивни легла, отново изоставаме от събитията. При предишния план, в условията на доминиращ Делта вариант, бяха заложени 20 на сто от новозаразените да се хопитализират и 5% от тях са достигат до интензивните структури. Омикрон е по-силно заразен и по-леко протичащ, но имаме 32% ваксинирани с две дози и 6% с бустена доза. И досега нямаме яснота, как този вариант ще протече при неваксинираните. На всички е ясно, че здравният статус на българина е най-лош в цяла Европа. Оттук следва, че не можем да бъдем сигурни по отношение на протичането в по-лека форма на новия вариант. Ще има сериозен проблем при хората с придружаващи заболявания.

- Какви, според Вас, са преимуществата и недостатъците на новия пандемичен план?

- Новият пандемичен план е насочен към спокойствие за бизнеса, че няма да има затваряния, тъй като реално никога няма да бъде постигнаха заетост на 1200 интензивни легла. Те бяха заети до 880 при третата и четвъртата вълна. Това, че колегите вече две години нямат почивка, че децата се заразяват повече (24% от новите случаи), и съвсем не на последно място броят на новозаразените колеги (92-ма), което е своеобразен рекорд, говори за несъобразяване със случващото се в Европа. Австрия, например, намалява карантината на пет дни, защото няма кой да работи в секторите, свързани с националната сигурност – енергетиката, здравеопазването и вътрешните работи. Като лекар, на мен този план не ми дава спокойствие и увереност, че се контролират процесите. Здравната система отново ще бъде поставена в свръхнапрежение, което ще доведе до транспорт на болните в различни области, връх часове извънреден труд, мотивацията, според този план, никак не се подобрява. Не бива да забравяме, че разпределението на интензивните легла не е пропорционално. Две трети в тях са в държавните лечебни заведения и една трета в частните. Отново ще имаме едно ново нарастване на болните в държавните болници и по-малко в частния сектор.


Одобриха новите бюджети на болниците

Одобриха новите бюджети на болниците

Предложението месечно да получават 235 млн. лв. обаче ще претърпи корекции с оглед финансирането на новите дейности в различните региони
30 държавни болници декапитализирани

30 държавни болници декапитализирани

Сред тях са областните, Александровска, Пирогов и ВМА, заяви д-р Ивайло Христов от ИТН

Продължителността на живота намаля до 73.6 години

Продължителността на живота намаля до 73.6 години

Това показват данните на НСИ за 2019-2021 г., спрямо предходния период тя е станала с година по-малко
Уточниха Анекса в „Държавен вестник

Уточниха Анекса в „Държавен вестник"

В днешния му брой Националният съвет по цени и реимбурсиране обновява и две фармакотерапевтични ръководства - по онкология и по ревматологията

12 393 бебета за първите 3 месеца

12 393 бебета за първите 3 месеца

60 са починалите деца преди да навършат една година през същия период, показват данните на НЦОЗА

Вадим естетичната дерматология на светло

Вадим естетичната дерматология на светло

Вкарването й в медицински стандарт ще позволи изучаването й по време на специализация за дерматовенерология, казва д-р Снежана Атанасова
40% от българските онкопациенти се лекуват в чужбина

40% от българските онкопациенти се лекуват в чужбина

За да се прекрати това, е нужно да се промени онкологичната грижа в страната, смятат специалисти и депутати

Лек спад на затлъстяването при децата до 5 години

Лек спад на затлъстяването при децата до 5 години

Водещ рисков фактор за свръхтеглото е прехранването, при което се приема повече енергия, отколкото се изразходва, особено при заседнал начин на живот, напомнят от НЦОЗА
Рискът от маймунска шарка у нас е малък

Рискът от маймунска шарка у нас е малък

Тя се предава трудно, не се разпространява по въздуха, заразяването е само при много близък контакт с инфектиран, казва проф. Тодор Кантарджиев
Нямаме нужда от 11 центъра за инсулти

Нямаме нужда от 11 центъра за инсулти

Месец май минава под мотото на борбата с високото кръвно, което е и рисков фактор за инсулта. Докъде сме с профилактиката и лечението на това заболяване у нас, имаме ли нужда от 11 високотехнологични центъра за инсулти, ще успеят ли болниците да платят заплатите, предвидени в Анекса, попитахме проф. Силва Андонова.

1 2 3 4 5 ... 335 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Май 2022 Предишен Следващ