Трябва да се въведе прогенерична политика

Само с ликвидирането на най-високия в Европа процент на доплащане - 66%, можем да подобрим достъпа до лечение, казва Владимир Афенлиев

Снимка: 24 часа

В сферата на лекарствената политика, като част от политиките в здравеопазването, най-накрая трябва да се въведе повсеместна прогенерична лекарствена политика. Още повече, че всички настоящи парламентарни партии и особенно тези, които вероятно ще съставят правителство, я имат като приоритет в предизборните си програми. По този начин - и със съпътстващи промени на законови и подзаконови актове - ще може да се увеличи достъпа до лечение - чрез стимулиране употребата на генерични медикаменти и реализиране на икономии от това.

Без да изпадаме в подробности, просто новото правителство трябва да въведе бързо и „безотказно" всички правила и мерки, водещи до прогенерична политика. Или, за да има яснота, може да  започне да прилага препоръките от консултантския доклад на Световната банка, който беше изготвен в предния мандат и представен тържествено в Министерски съвет (МС) – там ясно е казано какво да се направи в лекарствената политика и тези промени са логични и спешно необходими.

Очакваме в класовете, които сега НЗОК реимбурсира на 25 или 50%, а това са главно масовите хронични заболявания, да се променят философията и моделът – редно е

най-евтиният като цена медикамент да бъде напълно безплатен

и да се доплаща само за по-скъпите брандове в тази група и това да има задължителен, а не пожелателен характер. Само с ликвидирането на най-високия в Европа процент на доплащане - 66%, можем да подобрим достъпа на хората до лечение и като кумулативен ефект – цялостно да има прогрес в здравната система и здравния статус на нацията. Ако това се съчетае със засилена профилактична политика – ако е необходимо и с по-задължителни мерки, подобрението ще е налице.

Нужно е бъдещият парламент и кабинет да въведат електронно здравеопазване, в това число, електронна рецепта, но създадени като модел, подкрепящи прогенеричната лекарствена политика и насърчаващи или подпомагащи засилената употреба на генерични лекарства. Също така да се повиши нивото на реимбурсиране на 100% за поне референтния като цена /най-евтиният/ генеричен медикамент в терапевтичните групи за лечение на социално значими хронични заболявания.

Контролът за хранителните добавки трябва да се върне в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Преди пускането на даден продукт на пазара специализираната комисия в агенцията трябва да се произнася дали продуктът е добавка или лекарство и съответно да го насочи за регистрация към съответния орган.

Трябва да се помисли за

намаляване на ДДС за медикаментите, заплащани с обществени средства

Прозрачността в системата трябва да се увеличи, НЗОК да обявява на публично достъпно място на сайта си отчет за разходваните всеки месец обществени финанси за лекарствени средства по INN, търговски имена, брой опаковки и концентрации и пари, платени за тях.

Трябва да се промени системата на външно рефериране за генеричните медикаменти, като остане само вътрешно-груповата конкуренция. И сега първият генерик по закон влиза на 30% по-ниска цена от оригиналния медикамент, което сваля драстично цените.

Нужно е да се въведе ясно диференцирана и незивисима, с различни правила, лекарствена политика за скъпите иновативни и генеричните медикаменти (особено в масовите заболявания като хипертония). Така, че непредвиденият бюджетен разход за лекарства в едната група да не намалява автоматично средствата в другата, на принципа на скачените съдове. Също така да се отмени популисткия и неефективен мораториум върху цените на ОТС медикаментите (без рецепта).