Безсънието „буди” инсулт и инфаркт

Трудното заспиване вдига риска от сърдечно-съдови заболявания с 27 на сто

„Прекарваме една трета от живота си в сън, защото той е изключително важен за възстановяването на организма. Но в съвременния свят все повече хора са жертва на безсънието”, обяснява водещият автор в проучването Ксяо Хе. „Данните показват, че всеки трети германец страда от инсомния”, допълва китайският учен. „Колеги вече са доказали, че диагнозата поразява по-често бедните. Но връзките между безсънието и случаите на инфаркт и инсулт досега не са изследвани достатъчно задълбочено”, допълва г-ца Хе.

Китайците правят метанализ на 15 кохортни проучвания, в които - за период между 3 и 29,6 години, са

изследвани общо 160 867 пациенти

Те проследяват връзката между смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания – инфаркт на миокарда, коронарна болест на сърцето, сърдечна недостатъчност и инсулт, както и симптомите на безсънието. Сред тях са трудното заспиване, честото будене през нощта, твърде ранното ставане и неспокойният сън.

Какво показват данните? Трудното заспиване, честото будене и неспокойният сън вдигат риска от инсулт и инфаркт съответно с 27%, 11% и 18%, обяснява Ксяо Хе. Но признава, че механизмите, които стоят зад този феномен, засега остават неизяснени. „Предишни проучвания показват, че безсънието може да обърка метаболизма и ендокринната система, да повиши кръвното и да вдигне нивата на цитокините – все фактори, свързани със сърдечно-съдовите заболявания”, коментира китайският учен.

Данните от проучването на Университета в Шенян показват още, че рискът от инсулт и инфаркт при жените с безсъние е малко по-висок, отколкото при мъжете. Особено при онези дами, които имат неспокоен сън. Вариацията на данните за двата пола обаче е в рамките на статистическата грешка. „Ето защо не можем да си позволим заключението, че

безсънието е по-опасно при жените

Въпреки това знаем, че те са по-склонни към инсомния по хормонални причини и тъй като по-трудно се справят с ефектите на стреса”, уточнява г-ца Хе.

Заключението на китайския екип е, че безсънието трябва се включи в алгоритъма за оценка на риска от сърдечно-съдови заболявания. А пациентите, които се унасят трудно или спят малко и лошо, да бъдат стимулирани да търсят специализирана помощ навреме.