Интервю

Орязаните бюджети отвориха големи проблеми

17-01-2022 09:00
Болниците не са като ресторантите, да ги затвориш и да разпуснеш хората на борсата, казва Красимир Грудев Орязаните бюджети отвориха големи проблеми
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Месечните бюджети, които болниците получават от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са орязани сериозно. Как се справят лечебните заведения с намалените пари в условията на покачване на цените, възможно ли е да се реши проблемът с дефицита на лекари и какво очакват мениджърите от новите управляващи. Това попитахме Красимир Грудев. Той е председател на Националното сдружение на частните болници и управител на МБАЛ "Тримонциум" - Пловдив.
- НЗОК определи бюджети, които приблизително са наполовина на тези, които болниците получаваха досега чрез залагане на реалните приходи от касата през 2021 г. Сега са само тези от дейност. Проблем ли е това, защо се получи така?

- Проблем е. Например, в нашата болница, за всеки месец миналата година имахме бюджет от 218 000 лева. За да покриваме нуждите, ни трябват малко над 200 000 лева. За да получим тези пари, ние трябва да ги заработим. В условията на пандемия през 2020 г., в първите шест месеца имахме 41% заетост на леглата с КОВИД пациенти. Тези болни изискват повече грижи, повече средства за лечение. Цената на КОВИД пътеките въобще не е достатъчна, за да покрие разходите. Същевременно, ние не можехме да заработваме по другите специалности, защото персоналът беше изцяло ангажиран, а и много хората от него се разболяха. Хората с други заболявания пък, заобикалят болницата, щом разберат, че има КОВИД отделение. Ние не можехме да си заработим бюджетите. Затова и поискахме схемата на компенсиране на направените разходи да е до 85% от определения бюджет. Така компенсирахме донякъде разходите. И това не беше достатъчно, наложи се да вземем кредит, за да покрием част от тях. Два пъти, за повече от месец, имаше и забрана за планови операции, което повече влоши положението не само на нашата, но и на другите болници. Ако не бяха компенсациите, нямаше да издържим финансово. Заради това, че нямаме нов приет бюджет на НЗОК за 2022 година се предвижда за всеки месец лечебните заведения да получават 1/12 от разходите, които касата е направила в предишната година. Те са заложени, но са само за отчетената и извършена дейност, като не са включени компенсациите до 85%. За нашата болница при бюджет 218 000 лева това означаваше 185 000 лева заради неблагоприятните условия на работа. Сега, за декември, бюджетът ни е 146 000 лева. Ако заработим повече от тази сума, няма да ни бъде платено. Ние сме изработили 140 000 лева, но няма да получим компенсация, както в предходните месеци, до 185 000 лева. В това се състои проблемът не само за нашата, но и за другите болници. Някои биха казали: те не работят, пък пари искат да им се дава.

- Как ще им отговорите?

- Да, искаме. Не е вярно, че не работим. Независимо, че плановата дейност беше спряна за известно време, хората не си стоят вкъщи, а са всеки ден на работа и чакат или да им се разреши да работят, или обслужат спешни пациенти. Ние не сме затворили вратите нито за миг. През това време и заплатите, и осигуровките, и електричеството, и дезинфецията, и лекарствата, и всичко необходимо се плаща. Аптеката е заредена с лекарства, но междувременно им изтича срокът на годност заради това, че не са употребени, а са били закупени, като за работа в нормални условия. Сега част от тях ще трябва да бъде изхвърлена, защото ни беше забранено да работим планов прием за известно време. Съвсем различно е от ресторантите, на които като им затворят вратите, разходите спират и пускат хората си на трудовата борса. При нас не е така. Ето в това се състои проблемът. Предполагам, че това е поредният опит за манипулация от страна на НЗОК, поредният опит да се икономисат средства за сметка на болниците. Защо се прави и се създава напрежение, не мога да кажа.

- Каква реакция очаквате от институциите?

- До преди малко нямахме никаква реакция, но от касата ни изпратиха писмо, с което ни канят на среща в понеделник, от 16.00 ч. за изясняване на ситуацията. Надявам се и другите сдружения да са поканени. Ще отидем и ще изложим нашето виждане, че неправилно е приложен Законът за здравното осигуряване в частта му за 1/12.

- Електричеството, газта и редица други неща поскъпват. Колко се оскъпява издръжката на лечебните заведения?

- Трудно е да се каже, за всяко е различно. В нашия се случаи, тъй като сме избрали правилният доставчик, токът ни поскъпна само два пъти за разлика от други, при които се е покачил три и повече пъти. Това зависи от доставчиците. За съжаление, компенсациите за това увеличение бяха само 40% . Реално, ние имаме поскъпване с 60 на сто при положение, че имаме компенсация. Нямахме ли я, то щеше да отиде на 100 процента. Болниците не са от най-енергоемките предприятия в стопанския живот. При нас електричеството се ползва основно за отопление, осветление, стерилизация. На месец за него плащахме около 2, а сега 4 на сто. При някои този разход е нараснал на 6 и дори на 8 процента.

- Каква реално е дейността?

- Хората много се уплашиха, че има КОВИД заболеваемост, не влизат в болниците, отлагат леченията си. Страхуват се. Дейността не е много силна и през януари в болниците без КОВИД отделения, както сме ние. Включени сме в схемата, но като трети ешалон, за радост, сега не се налага. Лечебните заведения с коронавирусните пациенти също бяха компенсирани, но сега и те няма да получат такива средства. За тях това е още по-страшно, защото разходите им са много по-големи. Ние алармирахме отдавна, че парите от 1200 лева, определени след първоначалните 600 лева за лечението на пневмония, не са достатъчни. То излиза около 2200 лева. Не е възможно да излекуваш такова състояние за три дни и да изпишеш човека. Необходимо е седмица-две той да бъде наблюдаван. Затова и някои лечебни заведения имат големи загуби. Сега отново в София има забрана на плановата дейност, също и в Бургас, възможно е и на други места. Заработката не е много висока. Ние, болниците, се нуждаем от компенсации, за да можем да издържим, да платим сметките, заплатите и осигуровките на хората. Иначе, няма как да ги караме да работят и да ги задържим.

- При положение, че пациентите намаляха реално наполовина заради пандемията, очаквате ли, че те ще се върнат след края й или този отлив ще има дълготраен ефект?

- Те няма къде да отидат, особено хората с хронични заболявания. Техните състояния се влошават и те трябва да вземат спешни мерки. Друг е въпросът е, че някои отложени вече са стигнали дотам, че и ние вече не можем да им помогнем. Най-притеснителното е, че има и такива с онкологично заболявания, които също са отложили лечението си. По този начин те си съкращават живота. Сигурен съм, че пациентите ще се върнат след пандемията, но дано не са се влошили до такова състояние, че вече да не може да им се помогне. Има обаче още един проблем, на който трябва да се обърне спешно внимание.

- Кой е този проблем?

- Все по-често се наблюдават последиците от прекарания КОВИД с поражения на белите дробове, кръвоносната система и други органи и системи. Този пост КОВИД тепърва ще създава проблеми. Затова трябва много спешно да се помисли, защото засегнатите от него също ще се нуждаят и се нуждаят от грижи и рехабилитация – нещо, което е задължително, за да ги върнем като работоспособни граждани и здрави хора. Това също ще наложи увеличен прием на пациенти в специализираните заведения и трябва да се предвиди, като възможност, в сегашния бюджет на касата.

- Кои са най-засегнатите болници от отлива?

- Тези, които работят специалности, които позволяват отлагане на лечението. Отлагането влошава състоянията и се стига до границата, зад която вече здравето не може да се възстанови, като например ревматологичните заболявания. Особено ощетени са болниците за рехабилитация, тъй като там приемът също беше ограничен, но те не могат да извършват други лечебни дейности, за да компенсират загубите. Част от общинските болници също бяха засегнати особено тези в малките населени места.

- Как виждате развитието на болничната мрежа занапред?

- Дори след отшумяване на пандемията ще се почувства отражението й. В тези две години ние научихме много уроци и то в движение – как да преструктурираме дейността, кадрите си, за да отговорим на нуждите. Нашите хора научиха много по принуда. Много се надявам в Министерството на здравеопазването и НЗОК да имат добрата воля да се подобри мрежата на инфекциозните отделения и болници. Тази пандемия няма да е последна. Във всички случаи ние трябва да имаме по-сериозна подготовка. Надявам се това да се случи. Клиничните пътеки за лечение на инфекциозните заболявания бяха увеличени, но в много страни тези заболявания са изведени извън публичното финансиране и са приоритет на държавата. У нас всичко бе сложено като задължение на касата, а тя, държавата се отдръпна от тези си функции. Касата, на свой ред, нямаше възможност да плаща повече, което и отказа много лекари да специализират инфекциозни болести. На това трябва да се обърне много сериозно внимание. Вече има програми, които ще позволят на много току що завършили да се ориентират към тях. Да се надяваме, че това също ще промени здравеопазването и ще попълни кадровия дефицит и в други специалности, изоставени на произвола на съдбата. Надявам се уроците от пандемията да ни научат да структурираме малко по-добре както по видовете специалности, така и по области и градове, където те не достигат. Надявам се още и за поправяме на диспропорциите в цените на клиничните пътеки, което също е причина за недостига на специалисти и неразкриването на такива отделения по места.

- Все се говори за кадрови дефицит в здравеопазването, какво трябва да се направи, за да може да започне преодоляването му?

- Ясно е, че става дума и за заплатите, но и за привлекателността на професията. Кризата особено се усеща при медицинските сестри. Недопустимо е специалистите по здравни грижи, със своята квалификация и професионализъм, да напускат и да заминават да работят като болногледачки. Сериозно трябва да е помисли да им се дадат повече възможности за кариерно развитие, дали да не поемат и част от дейностите, които се осъществяват от лекаря, разбира се под негов контрол. Дефицитът и при сестрите, и при лекарите, може да се преодолее чрез възможност да запишат и изкарат обучението си на пълна държавна и общинска издръжка, като след това трябва да работят определен период по договор. Възможно е и да се дават повече средства за работа в райони, където има недостиг така, както е в скандинавските страни.

- Има ли смисъл от преработване на правилата за разкриване на нови болници и за разширяване на дейността на сега съществуващите? Трябва ли да се променят и в каква посока?

- Ние много отдавна и категорично сме възразявали срещу забраната за разкриване на нови дейности. Някой ще каже достатъчно са болниците и лекарите. Като цяло, това може би изглежда правилно, но не отговаря на истината. Нашите легла се водят като едни от най-многото на глава от населението. Това не е съвсем така. Има и с повече легла от нас, но ме едни от първите. Лошото е, че структурата на тези легла е коренно различна, отколкото в Европа. При нас са за активно лечение, но нямаме за долекуване и продължително. В Европа съотношението е обратното. Тук може да се постигне преструктуриране, но с подходящо финансиране. Дейностите по долекуване и продължително лечение трябва да се стимулират. Никой не е казал, че трябва да се продължи с разкриването на нови лечебни заведения в големите градове. Могат обаче да се създадат стимули и да се разкриват такива структури и в по-малките градове чрез подходящо финансиране.

- Какво очаквате от новите управляващи по отношение на здравния сектор?

- Първото нещо, което сме предложили и засега виждам, че се приема поне от част от хората, от които зависи е, изправянето на диспропорциите за плащане по клиничните пътеки и процедурите. Очаквам да се вземат спешни мерки и по изправянето на диспропорциите в заплащането на медицинските специалисти, от медицинските сестри до недостигащите по различни специалности лекари. Необходимо е да се намерят нови начини за дофинансиране на публичните разходи за здравеопазване. Това може да е с доплащане, с включване на здравно застрахователните фондове. Не е необходимо увеличаване на здравната вноска, но тези фондове могат да допринесат между 500 млн. лв. и 1 млрд. лв. само срещу 5 или 10 лева допълнителни и доброволни месечни вноски. Така човек ще избере дали, ако се наложи да доплати 10% от лечението от собствената си сметка, или те да бъдат поети от фонда, в който се е застраховал.


Одобриха новите бюджети на болниците

Одобриха новите бюджети на болниците

Предложението месечно да получават 235 млн. лв. обаче ще претърпи корекции с оглед финансирането на новите дейности в различните региони
30 държавни болници декапитализирани

30 държавни болници декапитализирани

Сред тях са областните, Александровска, Пирогов и ВМА, заяви д-р Ивайло Христов от ИТН

Продължителността на живота намаля до 73.6 години

Продължителността на живота намаля до 73.6 години

Това показват данните на НСИ за 2019-2021 г., спрямо предходния период тя е станала с година по-малко
Уточниха Анекса в „Държавен вестник

Уточниха Анекса в „Държавен вестник"

В днешния му брой Националният съвет по цени и реимбурсиране обновява и две фармакотерапевтични ръководства - по онкология и по ревматологията

12 393 бебета за първите 3 месеца

12 393 бебета за първите 3 месеца

60 са починалите деца преди да навършат една година през същия период, показват данните на НЦОЗА

Вадим естетичната дерматология на светло

Вадим естетичната дерматология на светло

Вкарването й в медицински стандарт ще позволи изучаването й по време на специализация за дерматовенерология, казва д-р Снежана Атанасова
40% от българските онкопациенти се лекуват в чужбина

40% от българските онкопациенти се лекуват в чужбина

За да се прекрати това, е нужно да се промени онкологичната грижа в страната, смятат специалисти и депутати

Лек спад на затлъстяването при децата до 5 години

Лек спад на затлъстяването при децата до 5 години

Водещ рисков фактор за свръхтеглото е прехранването, при което се приема повече енергия, отколкото се изразходва, особено при заседнал начин на живот, напомнят от НЦОЗА
Рискът от маймунска шарка у нас е малък

Рискът от маймунска шарка у нас е малък

Тя се предава трудно, не се разпространява по въздуха, заразяването е само при много близък контакт с инфектиран, казва проф. Тодор Кантарджиев
Нямаме нужда от 11 центъра за инсулти

Нямаме нужда от 11 центъра за инсулти

Месец май минава под мотото на борбата с високото кръвно, което е и рисков фактор за инсулта. Докъде сме с профилактиката и лечението на това заболяване у нас, имаме ли нужда от 11 високотехнологични центъра за инсулти, ще успеят ли болниците да платят заплатите, предвидени в Анекса, попитахме проф. Силва Андонова.

1 2 3 4 5 ... 346 »
Банер
Банер
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Май 2022 Предишен Следващ