Лице

Когато пациентите ти вярват

14-01-2022 07:00
Д-р Петър Грибнев замени скалпела и китарата с креслото на зам.-министър, а графикът му е пълен със задачи седмица напредКогато пациентите ти вярват
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
„Добрият хирург трябва да има очи на орел, сърце на лъв и ръце на жена, твърди една мъдрост. Когато съм всичко това се прибави и обичта на пациентите, то е ясно, че си попаднал точно в професията, отредена ти от съдбата. Такъв, избрал точната професия е д-р Петър Грибнев – хирург с доказан опит, за което говори фактът, че няма форум, в който човек да срещне лоши отзиви за него. Освен това, в три поредни години той попада в класацията „Лекарите на които вярваме". От няма и месец той е заместник-министър на здравеопазването.
Роден е на 28 август 1974 година в Търговище. Не е потомствен лекар и, както сам твърди, никога като дете дори не е помислял, че един ден ще облече бялата престилка. Завършва медицина в Софийския университет през 1999 година, има образователна и научна степен доктор. За него с пълна убеденост може да се каже, че не е от онази порода хора, за които се казва „прашутист". Преминал е всички стъпала в кариерата си с много труд. През 2007 г. д-р Грибнев придобива специалност „Хирургия", а през 2015-та завършва магистратура по обществено здраве и здравен мениджмънт, също в Медицинския университет. Лекарската му кариера започва през 2002 г. като ординатор в хирургичното отделение на МБАЛ – Търговище. По-нататък, от специализацията му в Клиниката по хирургични болести в Александровска болница лекарската му практика протича само в това лечебно заведение.

От ординатор в катедра той израства до началник

на операционния блок към Втора Хирургия, началник на направление „Онкологична хирургия" към Втора Хирургия, а от юли до декември миналата година беше и заместник директор на Александровска болница. Преподава на студенти по медицина в пети курс и на студенти по дентална медицина в трети курс. Води и лекционни курсове към катедрата по хирургия. Представен така човек, който не го познава, ще си каже, че пред него стои лекар перфекционист, но сухар до мозъка на костите си. Напротив. Всеки, който е дори малко е общувал с д-р Грибнев е наяно, че насреща си има не само човек с широка култура, но и сладкодумен разказвач. Впрочем, точно с тези свои умения, освен със способността си на отличен хирург, той печели доверието на своите пациенти. Дори, когато е уморен след няколко операции една след друга, той намира време да каже няколко добри думи на близките на болния отвън, да навести по стаите вече оперираните и да размени по някоя и друга дума.

„Да си лекар не е само професия, то е мисия.

Хората са благодарни, че усещат отношение към всеки един по отделно. Ние хирурзите сме много заети, но пациентите имат нужда от съпричастност и трябва да им я даваме", казва д-р Грибнев. Макар и да е един от най-добрите, признати не само от пациентите, но и от най-критичните в съсловието, не се главозамайва. „Хирурзите не сме богове – нямаме право да решаваме човешките съдби. Ние обаче сме стражи, защото понякога връщаме хората, поели към незнайни светове. Това го правим не само ние, хирурзите, а и анестезиолозите и всички, които работя в тази професия", заявява той. Откровен е. Казва, че никога, като дете, дори не е помислял да стане лекар, дори като ученик, не му минавала такава мисъл. Осъзнал обаче, че това е призванието му на необичайно място. Случило се по време на казармата.

Почувствал го, докато бил на караул.

Разразила се силна буря. Наложило се да окаже първа помощ, да надвие стихията на природата. И успял. Оттогава е категорично убеден, че случайности няма. Решил: ще бъда лекар. Д-р Петър Грибнев е категоричен, че пациентът трябва да чувства съпричастност от страна на лекаря, за да му се довери, а има ли доверие, това е в помощ на самото лечение особено, когато човек е с туморно заболяване. Колкото до съпричастността, той изпитал още в началото на професионалния си път, какво означава да преживяваш за болния. Независимо, че зад дългогодишната си практика на хирург, д-р Грибнев има случаи, които никога няма да забрави.

Единият от тях е първата му пациентка – момиче

с апендицит, което оперирал. В продължение на три дни след интервенцията не можел да заспи. Ходел да я преглежда многократно, за да се убеди, че всичко ще е наред. Все наглеждал поставения дренаж в раната, да не потече. Безпокойството му растяло час по час, защото колегите му разказвали какви ли не страхотии, случили се с пациенти след операция. Младият д-р Грибнев, на свой ред потръпвал при всичко чуто и пак отскачал до стаята на оперираното момиче. С девойчето всичко било наред, изписали я, възстановила се, но той никога няма да забрави преживяното. Приел този свой първи оперативен случай за един от най-добре издържаните изпити.

Във втора хирургия в Александровска болница, където той работеше до преди няколко месеца, диапазонът на работа е широк – от туморни заболявания на дебелото черво, тънкото черво, стомаха, панкреаса, злокачествени заболявания на черен дроб и жлъчни пътища, на млечната жлеза до отстраняваме надбъбречна жлеза по ендоскопска методика. Любима му е лапароскопската хирургия, като на практика може да направи всичко „безкръвно" – от жлъчка и херния, до операция на тумор в дебелото черво или стомаха.

 

Откакто е зам.-министър на здравеопазването,

 

не е обличал бялата престилка. Признава, че операционната му липсва. Липсва му и китарата, която неизменно бе до него в Александровска болница. Казва за нея, че тя е неговото лично пространство. И не крие, че му е мъчно, че е останала в кабинета му във Втора хирургия на Александровска болница. Тя неизменно е на стола до неговия зад бюрото, защото първото, което правеше, докато работеше там е, след като излезе от операционната е да посвири. Макар и да делеше стаята с други колеги, никой не се е оплаквал от свиренето му. „Напротив, какво по-хубаво от това да се разтовариш с музика. За мен беше много приятно да го слушам, макар и да не мога да се похваля с музикален слух и умения, казва „съквартирантът" му по кабинет в болницата доц. Светослав Тошев. Липсва не само на мен, но и на колегите. Преди години имахме още един лекар, който свиреше на китара. Случваше се двамата да се съберат и да засвирят на две китари, да запеят. Не можете да си представите, как това може да разтовари човек след тежка операция", разказва доц. Тошев. Заради умението да разказва, но и заради нестандартния и интересен начин, по който може да поднесе учебния материал, студентите също го харесват.

 

Някои от тях си спомнят, как преди година

 

събрал групата в кабинета и иновативно, под съпровода на китарата предал най-тежката част от материала. „Седях отсреща и му се възхищавах. Това може да направи само човек, целунат от Бога", казва с възхита доц. Светослав Тошев.

„Няма как да си взема китарата в министерството, въздъхва на свой ред д-р Грибнев. Тук отморявам с музика, пускам си записи, но и за тях има малко време. Нерешените проблеми в сектора са толкова много, че почти не оставам сам в кабинета", казва заместник-министър Петър Грибнев и допълва, че я е поверил да му я пазят колегите. „Пазим я, пазим я китарата. Бърша й редовно прахта, но за съжаление не мога да дръпна и два акорда на нея", смее се вече бившият „съквартирант" доц. Тошев и съжалява, че вече не може да гледа негови изпълнения във Фейсбук. Истината е, че докато все още беше в болницата, д-р Грибнев пускаше клипове в профила си. Откакто обаче стана заместник-министър, той го блокира.

 

„Започнаха да ми пишат какви ли не хора.

 

Прецених, че засега той не ми трябва, а има и твърде много работа, за да стои човек в социалните мрежи", обяснява зам.-министър Грибнев.

Другата му страст, пак бивша, от времето преди да заеме поста, е планинарството и карането на ролери – все неща, за които признава, че не е наясно, кога пак ще има време. Опитвал е да играе вин чун – едно от агресивните бойни изкуства. Отказал се обаче съвсем скоро. Оказало се, че това е спорт, на който трябва да се отдадеш изцяло, а не да си почиваш с него. Затова се и отказал. След няколко тренировки след работа от ранна утрин, взимане на деца от училище и занимания в спортната зала от 19.00 ч. се оказало, че в следващите часа трябва да е абсолютно натоварен, какток азват спортистите „тотално кардио". Независимо, че не продължил, приятно му е да гледа такива състезания, защото по думите му, този спорт дава много добра вътрешна подредба на душата.

 

Музиката обаче му помага да постигне това

 

и без да бъде в спортната зала. Затова и той си пуска от класика до рок, според настроението, и в колата, и в кабинета, и вкъщи. В семейството той е единственият лекар. Държи го далече от светлината на прожекторите, защото е убеден, че това е пристанът, където своите трябва да имат своето спокойствие, взаимна подкрепа и уют. Като заместник-министър, работният му ден е не по-кратък, отколкото като хирург – не по-малко от 9-10 часа, че и повече е. „Тук съм, докато има работа, а несвършеното е купища. Постоянно ме търсят колеги, графикът ми е запълнен седмица напред.

 

Вече е степенувал и приоритетите си за работа 

 

„Първата ми задача е да направя всичко възможно, за да бъде осигурена болнична помощ за хората в достатъчна степен по време на настоящата КОВИД вълна, но и условия лечебните заведения да издържат. Вторият ми приоритет е подобряване на работата на болниците, но той е в по-дългосрочен план", изброява задачите си заместник-министър Грибнев. Макар и на трето място, но от особена важност, си е поставил създаването на условия за подпомагане на младите лекари за специализации. Поставил си е задача и да работи активно за подобряване на спешната помощ – от условията, в която работят хората в нея, до още по-улесненият достъп до нея на пациентите. „Наред с тези приоритети е въвеждането на електронното здравеопазване", казва той. Признава, че не може да отдели време да приеме всеки, който поиска да се срещне с него, но прави всичко възможно да осигури пожеланите срещи, макар и по-късно.


Българката – спасителка на милиони деца

Българката – спасителка на милиони деца

Д-р Сребра Родопска създава БЦЖ ваксината, печели световна известност, в родината дълго време не й обръщат внимание
Враг на Стефан Стамболов създава ВМА

Враг на Стефан Стамболов създава ВМА

Лечебното заведение е с над 300 мисии на свои лекари в горещи точки на света
Живот през черно-бели кадри

Живот през черно-бели кадри

Доц. Росен Калпачки залага на патриархалните традиции, определя се като мързелив човек, затова си е избрал фотографията за хоби
Хроника на една предизвестена агония

Хроника на една предизвестена агония

Или как заради политическата слабост за 30 години болниците ни се увеличиха с една трета, въпреки че населението ни оредя с толкова

Компромисната личност на един кандидат министър

Компромисната личност на един кандидат министър

От готов управленец до слаб администратор се люшкат мненията за д-р Силви Кирилов, сигурно е едно - няма как да е по-лош управленец от д-р Стойчо Кацаров
Пророк в собственото село

Пророк в собственото село

Пасторът-медиатор Захари Атанасов работи активно сред ромската общност за ваксинопрофилактиката срещу КОВИД-19
Тайфун с нежно име

Тайфун с нежно име

Пускай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш, обича да казва проф. Асена Сербезова

Първата болница в София

Първата болница в София

Управленски рокади съпътстват съдбата на "Александровска" от създаването й през 1879 г. и така до днес
Момичето от линейката

Момичето от линейката

24-годишната Ренета Маджарова е най-младият лекарски асистент, но вече е спасила не един човешки животи
Критикът, който стана министър

Критикът, който стана министър

Колегите на д-р Стойчо Кацаров очакват да насочи приоритетно ваксинацията за хората над 65 години и да ремонтира медицински стандарти

Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Януари 2022 Предишен Следващ