Коментар

Електронизация ще намали риска от загуба на органи

14-01-2022 06:44

Подобни ситуации са рядкост, но пациентите не винаги подават инфомация за истинското си състояние, казва д-р Николай Хубанов Електронизация ще намали риска от загуба на органи

Електронизация ще намали риска от загуба на органи

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Два бъбрека от донорска ситуация не бяха оползотворени, тъй като се оказа, че състоянието на извиканите за тях чакащи за трансплантация вече е влошено и те не подлежат на операция. Единственият възможен реципиент пък, отказа органите, след като бе уведомен за евентуалните рискове. Румъния също не пожела бъбреците. Защо се губят органи от донорски ситуации, защо в листата на чакащите има неподлежащи вече на трансплантация и кой е виновен. Това попитахме д-р Николай Хубанов. Той е координатор по донорство и началник на Спешното отделение в Александровска болница.

Твърде образно е да се каже, че два бъбрека бяха изгубени за трансплантация. В дадения случай нямаше човек, на когото те да бъдат сложени. В процедурата, по която се проследява дали един човек е все още годен за трансплантация или не, се включват всички структури свързани процеса на трансплантация.

Важно е и участието на самия желаещ

да се трансплантира. Не е възможно данните да бъдат обновявани непрекъснато, ако самият пациент не проявява инициатива. Всеки трансплантационен център поддържа някаква информация, но тя не може да бъде актуална и пълна. Така, до някаква степен, работата е затруднена. Ние, все пак, нямаме правомощията директно да поискаме при едно обсъждане това да се случи.

Аз нямам право да подам информация,

която да позволи снемането от листата на чакащите на човек с влошени показатели. Оценката, дали това може да се случи или не, става с една допълнителна, комплексна оценка. Например, един пациент е в друг град, връща се, но той не винаги търси диспансера, не дава информация, тя не винаги достига и не се обновява. Затова и не винаги тя е пълна, не е изчерпателна. До голяма степен, вина имаме всички, които имаме отношение, проява и нагласа към трансплантациите. Сещаме се за тях само, когато ножът опре в кокала.

Изпълнителната агенция „Медицински надзор"

си върши работата. В нея работят специалисти, които са изключително натоварени в условия на КОВИД-19. Диспансерите също вършат своята работа. Има обаче стечение на обстоятелствата, при които понякога това се случва. Мисля, че имаме прецедент по много обективни причини. Изключително рядко, и то не само бъбреци, но и други органи, не са присаждани по същата причина.

В дадения случай, да се пита защо

някой не е свален от листата, след като не може да бъде трансплантиран, трябва да се знае, че тези хора също имат права. За да бъде отписан от нея, човекът трябва да мине специална процедура, регламентирана в Закона за трансплантациите, съответната наредба и медицински стандарт. Тя е доста сложна и нещата не винаги се получават така, както в повечето случаи обществото го очаква. Това е ред, който трябва да бъде спазен. Случаите да не се трансплантира орган са изключения.

За да бъдат обаче те още по-минимизирани,

трябва да се работи много активно по въпроса за електронизацията на базата данни, която засяга и диспансерите, и агенцията. Предполагам, че това ще се случи скоро във времето. В последните години донорските ситуации у нас са малко. Факторите са много, не е виновна само пандемията. Българинът не е склонен да дарява органи независимо от инициативите, които непрекъснато се провеждат. Или ние не успяваме да убедим хората, или общественото мнение е скептично.

Твърде малкото трансплантации в България

са причина на всяка една от тях да се гледа с изострено внимание. Всеки неуспех може да бъде преекспониран и да се направят прибързани заключения. Твърде лесно може да се внуши на хората, че един или два неуспеха могат спрат дейностите по трансплантациите, които в България се извършват вече петдесет години. Трябва да имаме постоянство, да не позволяваме всяка трудност или неуспех да ни отказват от продължаването на тази дейност.

Още по темата