Заради лоша координация два бъбрека са на боклука

Във вторник, на 11 януари, вечерта присъствах на консилиума за обсъждане на пациенти, на които им е необходима бъбречна трансплантация. Той се проведе в Александровска болница от 20.30 до 22.30 часа. От около две години насам, когато има такъв консилиум, се канят представители на пациентски организации.

шест пациенти, двама от които с противопоказания въобще за бъбречна трансплантация, т.е. те не трябва да съществуват в листата на чакащите. Тук се появява противоречието, защо те са в нея и защо са поканени за обсъждане за трансплантация, което автоматично намалява бройката на тези, които трябва да бъдат обсъждани. От останалите четирима, по медицински показания отпаднаха трима.

след като му бе обяснен риска. Той също имаше влошени показатели, но имаше възможност трансплантация да му бъде направена. Така, от шестимата поканени, всички отпаднаха. Това се случи около 22.30 часа. Тогава лекарите в комисията започнаха да звънят по телефона на други трима вероятно пациенти, които са в околността на София и които биха могли да бъдат реципиенти на двата бъбрека.

такива, органите бяха предложени на Румъния. Тъй като бяха минали повече от 12 часа от експлантацията, предполагам, че румънската страна ги отказа, защото нямаше време да реагира. Не мога да кажа, защо напоследък органи се изнасят в чужбина, а не се трансплантират в България. Мога обаче да кажа, че във вторник вечер станах свидетел на това, че у нас има около 1000 души, чакащи в листата за бъбречни трансплантации, а два органа бяха изхвърлени. В момента не обвинявам никой – нито лекарите, нито Изпълителната агенция „Медицински надзор", нито коментирам законите в страната.

защото знам, че има нещо сбъркано в самата система и то трябва да се знае. Не може при 1000 чакащи за бъбречна трансплантация два здрави и годни бъбрека да бъдат изхвърлени в кофата за боклук. Това е грешка в системата. Стигам до заключението, че проблемът е изцяло организационен в самата болница, но кой в клиниката е допуснал това да се случи, на мен не ми е ясно. Моите предположения са, че лекарите са знаели за тази донорска ситуация още рано сутринта. Пациентите са извикани в болницата много преди експлантацията. При положение, че един лекар се занимава с техните изследвания, по мое мнение, към 12.00 часа той вече е знаел, че поне трима от тях не са годни са реципиенти.

защо той не е уведомил координатора или началника си, или самият той да вземе решение, след като поне трима от извиканите не стават по медицински показатели, да бъдат поканени поне още трима други. Време имаше това да бъде направено. Тук се къса връзката между това да се появи необходимият брой пациенти, годни да станат реципиенти и те да бъдат поканени на консилиума. Стана така, че той, консилиумът отхвърли веднага тримата, които не ставаха за трансплантация, можеше документите на тези хора да бъдат прегледани от лекаря, който е координирал цялата процедура по вземането на изследвания и той още на обяд да вземе решение, че те не стават.

можеха да бъдат извикани още хора. Тук виждам, че бе допуснат компромис, който доведе до унищожаването на два бъбрека. Беше пропуснат шанса да бъдат спасени два човешки живота. Смятам, че съществува проблем с координацията и комуникацията по отношение на самите пациенти, когато отидат болницата за изследвания. Чух лекар на много висока позиция да казва: „За пръв път присъствам на подобен случай".

както е вярно и това, че от 1000 чакащи не могат да бъдат извикани 100, за да им се пуснат предварителни изследвания. Възможно е обаче да се даде свобода на лекаря да преценява противопоказанията на пациентите и когато е очевидно, че такива противопоказания има, и един или друг от чакащите ще отпадне на консилиума, той веднага да бъде заменен с друг, който е възможно да бъде реципиент.