портфейл

КНСБ иска 17.5% годишен ръст заплатите

11-01-2022 13:33

Сегашната МРЗ е заплата за бедност, покрива едва 50% от необходимия доход, казват синдикатите КНСБ иска 17.5% годишен ръст заплатите

Clinica.bg

press@clinica.bg

Минималната работна заплата да расте със 17.5% годишно до 2025 г. За това настояват от КНСБ, като според предложението им тя трябва да достигне 764 лв., а след три години – 1239 г. Същевременно българите остават най-бедни в ЕС, а темпът на ръст на доходите у нас се забавя.

Синдикатите предлагат със същия процент да расте и средната работна заплата, като през 2022 г. да стане 1366 лв., а през 2025 г. – 2462 лв. Един от основните мотиви за това искане на КНСБ са изчисленията, които доказват, че доходите у нас не достигат, за да се поемат всички разходи.

Данните за 3-членно домакинство

показват, че съотношението на МРЗ и необходимите средства за издръжка представлява около 50%. „Тези данни красноречиво показват, че доходите на работник с минимална заплата не покрива необходимия доход за издръжка на тричленно семейство и това ги обрича на бедност и лишения", казват от КНСБ. Същевременно през последните месеци сме свидетели на ускорено нарастване на необходимите средства за издръжка, а очакванията са, че тази тенденция ще се запази и през следващите месеци.

И именно това е достатъчен аргумент

да се твърди, че в момента МРЗ е заплата за бедност, защото покрива едва 50% от необходимия доход, показват данните на КНСБ. Въпреки последователно нарастване на МРЗ у нас, нейният размер остава на най-ниски нива в сравнение с държавите членки на ЕС. В сравнение с балканските страни последното място заема Албания (245 евро) и Черна гора (331 евро), след нея се нарежда България (332 евро). Размерът на МРЗ в Германия е с 4.8 пъти по-висок от този в България, в Полша с 1.9 пъти, в Румъния с 1.4 пъти. Подобна е ситуацията и по ППС, България отново е на дъното, макар разликата леко да се свива.

Наред с това, темпът на нарастване

на МРЗ в Българи значително изостава в сравнение с някои от новите държави членки на ЕС-27. Ако у нас през последната година бележи ръст с 6.6%, то значително по-ускорено е нарастването в Латвия с 16.3%, в Словения с 8.9%, Словакия с 7.4%, Чехия с 9.2%. По- ниският годишен ръст на МРЗ е условие за продължаващо изоставане от останалите нива на държавите членки. Измерването на реалната покупателна способност на работещи на МРЗ по

отношение възможността за покупка на стоки от първа необходимост, показва, че ценовите различия между България и останалите страни от ЕС не са достатъчни, за да се обясни ниското равнище на минималната заплата у нас.

Напротив, цените в България все

повече се доближават до средните европейски равнища, а минималните заплати

продължават да бъдат на най-ниски нива. Анализът на КНСБ показва, че че в България с нетна минимална заплата може да се закупи 6 пъти по-малко литра мляко от нетната МРЗ в Германия, около 2 пъти по-малко хляб и 3 пъти по-малко ориз. Аналогична е ситуацията и с останалите жизнено важни стоки от първа необходимост. В сравнение с Румъния разлика е по-малка, но е факт че размера на МРЗ позволява по-висока покупателна способност от тази в България.

За да достигнем покупателната

способност на жизнено важни хранителни продукти на Румъния, следва нетната МРЗ в България да се увеличи с 35% и да бъде в размер от 350 евро (нето). Това означава, че брутната МРЗ трябва да достигне до 900 лв., за да се доближим до покупателната способност на тази в Румъния. Същевременно цените у нас не спират да растат. По-забележимо нарастване от началото на годината наблюдава при групите - хляб и зърнени храни" с 12.1%, мляко и млечни продукти с 8.1%, животински и растителни масла нарастват с 22.7%, захар и захарни изделия с 4.7%, топлоенергия с 19%, твърди горива с 24%, горива и смазочни материали за ЛТС с 38.4% и образование с 10.9%.

Още по темата