за година

С 515 лв. поскъпна българският пациент

10-01-2022 15:04
Разходът за болен обаче варира, в Лозенец лекуват за 9500 лв., а във Видин за 1600 лв., показват данните на МЗС 515 лв. поскъпна българският пациент
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

С над 500 лв. се е увеличил средният разход за един пациент в държавните болници през миналата година в сравнение с предходната. Той обаче варира в пъти между различните болници, както и осигуреността с лекари и сестри, а всичко това влияе и на качеството на грижата. Цифрите са публикувани в отчетите на МЗ за финансовите показатели на лечебните заведения за деветмесечието на миналата година.

2445 лв. е стигнал средният разход за пациент в държавните болниците в края на миналия септември, за същия период на предходната година той е бил по-евтин с 515 лв., показват цифрите на здравното министерство (МЗ).


Диспропорциите

Разходите за един пациентите, както и динамиката им обаче не са еднакви в отделните болници. Най-скъпо се оказва лечението в "Лозенец", където разходът за един болен е бил 9536 лв. Това се оказва една от малкото болници, в които има намаление на средствата за лечение и то с 2 267 лв. спрямо същия период на 2020 г. Сред другите лечебни заведения, където са най-високите разходи на пациент, са сърдечносъдовите болници като НКБ (5 334) и „Св. Екатерина" (7 216), инфекциозната СБАЛИПБ „Ив. Киров" (7022), белодробната „Св. София" (6 560). Последната бележи и феноменално увеличение на разхода на болен в сравнение с деветмесечието на 2020 г. - 3 810 лв. или над 50%. Толкова е и скокът на разхода за пациент в „Рахила Ангелова" в Перник, където в края на септември миналата година лечението на един болен е струвало 2 793 лв. или с 1 594 лв. повече спрямо същия период на предходната година. С ръст от над 1000 лв. за пациент се отличават и други болници като УСБАЛО в София, УМБАЛ „Св. Анна" в София, „Тота Венкова" в Габрово и т.н.


Причините


Отчетеното увеличение на разходите не отразява реалната ситуация, то е величина единствено и само на по-големите приходи на лечебните заведения по здравна каса след актуализиране цените на пътеките и ежегодния ръст на бюджета на фонда. Това показват и цифрите. Общо 1.169 млрд. са били приходите за първите девет месеца на болниците през 2020 г. срещу 1.528 млрд. през миналата. Съответно разходите са били 1.182 млрд. и 1.517 млрд. лв. за един и същ брой пациенти – 637 хил.


Персоналът


Диспропорциите в лечението на пациентите не се ограничават само до финансовите средства, а намират отражение и при персонала. Средномесечно броят на лекарите в 77 държавни болници през 2020 г. е бил 7 810, а през миналата 7 862. Това означава, че средно на един доктор са се падали по 9 пациенти. На практика обаче разликите са огромни. Така например в болниците за рехабилитация като НСБФТР, СБР - НК, СБР – БМБ един медик е отговарял съответно за 32, 61, 69 души. И ако в подобен тип лечебни заведения вероятно няма нужда от много лекари, то в СБАЛХЗ (болницата по онкохематолоигия), която е за активно лечение на един лекар е имало по 25 пациента. Сред другите болници за активно лечение със съотношение лекар:пациент над средното за страната – 1:11, са УМБАЛ „Св. Ив. Рилски" в София и УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив. В УМБАЛ „Св. Марина" във Варна, УМБАЛ-Бургас, МБАЛ „Тота Венкова" в Габрово, МБАЛ-Пазарджик, МБАЛ-Сливен, МБАЛ-Смолян, МБАЛ-Хасково съотношението е над 1:10, а в МБАЛ „Д-р Ст. Илиев" в Монтана достига до 1:12. На другия полюс – под средното съотношение за страната, са лечебни заведения като „Александровска", „Св. Екатерина", НКБ, „Лозенец", „Св. Анна" във Варна, СБАЛББ „Св. София", където съотношението лекар:пациент е под 1:5.

Аналогично е положението и със специалистите по здравни грижи, където влизат не само сестрите, но и акушерките, лаборантите и рехабилитаторите. Средният брой за 2020 г. на месец е бил 12 843, а за миналата година пада до 12 429. Това означава, че средно на един здравен специалист са се падали по 5.7 пациенти. Отново обаче цифрите варират в отделните болници. В СБАЛХЗ, СБР - НК, СБР - БМБ те достигат до 1:17,16, 1:16.45, 1:19.91. В УМБАЛ „Св. Ив. Рилски" 1:10.59, УМБАЛ „Св. Георги" - 1:8.7, УСБАЛО - 1:7.23, УМБАЛ –Пловдив - 1:8.23, СБАЛОЗ-София - 1:8.86 и т.н.


Дълговете


Те леко намаляват, но все още са стагнирани на половин милиард. Към края на септември миналата година държавните болници са дължали 558 млн., което е с 27 млн. по-малко в сравнение с деветте месеца на 2020 г. Просрочията пък са 102 млн. лв. Най-голям дял от забавените дългове са на Пирогов – 10 млн., „Александровска" – 32 млн., СБАЛХЗ – 15 млн., и др. В същото време повечето от болниците с големи задължения почти нямат просрочия. Такъв пример са УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив – с 47 млн. непросрочен борч, УМБАЛ „Св. Марина" във Варна – с 23 млн., „Лозенец" – с 27 млн., „Св. Ив. Рилски" – с 23 млн., УСБАЛО – с 17 млн., и т.н.


Структурата на разходите


Промяна в нея няма. По традиция най-голям дял в 1.5 млрд. лв., които болниците са изразходвали за деветте месеца на миналата година, имат средствата за персонал. Те са били 785 млн. лв. и заемат над 50% от всички разходи. След тях идват тези за лекарства и консумативи – 483 млн. лв. или 31% от всичките харчове. На трето място се нареждат разходите за издръжка на болниците, където влизат ток, пране, водя, парно. Те са били 135 млн. или 9% от всички. 

Медицински резултати и качество на лечение

За съжаление изчерпателни публични данни за тях продължава да няма. Но косвено можем да съдим за това дали има подобрение по смъртността в страната, която не намалява. В някои сфери, като онкологията, европейският и световният регистри недвусмислено показват, че България се развива, но не напред.  


МЗ иска ръст на парите за психиатриите

МЗ иска ръст на парите за психиатриите

В момента един леглоден е 75 лв., а специалистите казват, че са необходими 150 лв., казва зам. здравният министър д-р Петър Грибнев
Етичната комисия още без решение за Мангъров

Етичната комисия още без решение за Мангъров

С изказванията си, подкрепени от псевдонаучни аргументи той погазва етичните принципи на лекарската професия, казват от БЛС
Има нужда само от още болници за долекуване

Има нужда само от още болници за долекуване

Инвеститорските заявки за разкриване на нови болници в последните две години не спират, коректна ли е оценката на агенция „Медицински надзор", трябва ли да се направи преоценка на Националната здравна карта, след като стана ясно, че населението е намаляло с 800 хил., попитахме проф. Асен Балтов.
Обновяват офертите за Спешна помощ

Обновяват офертите за Спешна помощ

Фирмите имат срок до 26 януари да актуализират цените си, става ясно от обявлението на МЗ
МВР-болница може да отиде в МЗ

МВР-болница може да отиде в МЗ

Предстоят структурни и функционални промени във ведомството на вътрешните работи, каза министър Бойко Рашков

Запазват парите на личните асистенти

Запазват парите на личните асистенти

От „Продължаваме промяната" предлагат поправка в бюджета, за да се компенсират пенсионерите с намалените доходи след индексацията

Ново нападение над медик

Ново нападение над медик

БЛС сезира прокуратурата, вербална и физическа агресия е проявена към личен лекар от Русенско
Болниците и НЗОК си стиснаха ръцете

Болниците и НЗОК си стиснаха ръцете

И през тази година ще действа Методиката, а лимитите на клиниките ще запазят стойностите си от миналата година

Орязаните бюджети отвориха големи проблеми

Орязаните бюджети отвориха големи проблеми

Как се справят лечебните заведения с намалените пари в условията на покачване на цените, възможно ли е да се реши проблемът с дефицита на лекари и какво очакват мениджърите от новите управляващи. Това попитахме Красимир Грудев
НЗОК покани болниците на среща

НЗОК покани болниците на среща

Причината са притесненията на лечебните заведения, че бюджетите им за годината ще са орязани

1 2 3 4 5 ... 318 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Януари 2022 Предишен Следващ