Нека тромболиза да се прави и над 75 години

С инсултите е много трудно, защото липсва стратегия за превенция, адекватно лечение и реадаптация на пациентите, признава доц. Мая Дановска

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

- Доц. Дановска, плевенската школа е призната в лечението на инсултите. Продължавате ли да държите билото високо?

- Стараем се да поддържаме високото ниво, въпреки че понастоящем не е лесно да се справяме с това предизвикателство. Лечението на инсултите стана много трудно.

- Защо е трудно?

- Защото в момента липсва национална стратегия. Не е създадена адекватна организация, за да се повиши осведомеността на населението за профилактиката, разпознаването и терапията на заболяването и се подобрят грижите и подкрепата за преживелите мозъчен инсулт. В държавата няма план, единна стратегия, която да координира и организира лечението, което изисква спешна интервенция в първите часове, а това поставя пред всички нас  сериозни предизвикателства,  налагащи императивно провеждане на трудни и болезнени реформи в системата на здравеопазването. Инсултът е водеща причина за дългосрочна сериозна  инвалидизация при възрастните и голям консуматор на обществени ресурси – със сериозни финансови последствия върху здравноосигурителните системи.

- Има националната програма, в която е заложено смъртността от инсулт да падне с 10% до 2020 г.?.

- Тя е на хартия, не е в действие. В края на 2014 г. Световната инсултна организация разработи план за действие в глобален аспект, чиято цел да се подобри комплексната работа по превенция и специфично лечение на мозъчния инсулт. В последното десетилетие редица показатели, касаещи заболяемост, инвалидизация и смъртност, са подобрени в страните с висок доход  като  САЩ и Япония, в резултат от действащи дългосрочни национални стратегии за превенция, адекватно лечение, възстановяване  и социална реадаптация. Рискът от мозъчно-съдови заболявания обаче   е диспропорционално по-висок в страните със среден и нисък доход. Естествено, България попада в тази група. Затова от Световната инсултна организация препоръчват този план да бъде вкаран в институционална рамка. Успехът в борбата с високата заболяемост и смъртност не зависи само от сърцатите невролози. Изисква се желязна организация – и много действия, насочени към превенцията. Защото най-ценното и важното за ограничаването на заболяемостта и смъртността, е профилактиката. И то – първичната, която трябва да обхване рисковите и високо рискови пациенти. В момента ние извършваме основно вторична профилактика – на болните, преживели вече мозъчно-съдов инцидент, която има много по-малка стойност. И най-рисковите пациенти остават необхванати. Освен това, не е създадена и организация за успешно лечение на свръхострия мозъчен инсулт.

- Кои са най-рисковите пациенти?

- Основният рисков фактор, на който няма как да повлияем, е възрастта. Рискът от инсулт нараства с възрастта. За всяка декада след 55 г. той се удвоява. 72% от всички инсулти се случват след 65 години. Основни рискови фактори са артериалната хипертония, ритъмните и проводни нарушения, нарастващата честота на захарен диабет, вредните навици – като тютюнопушене и неправилно хранене, прекомерният стрес и несигурност, която всички изживяваме в страната ни. Всички над 50 години трябва да бъдат скринирани за идентифициране на високо рискови групи пациенти, които да бъдат проследявани по-детайлно и своевременно интервенирани, за да се намали опасността от инсулт. Това може да бъде осъществено единствено от мултипрофилен екип. Ние, невролозите, имаме желание, познаваме и бихме могли да прилагаме всички съвременни методи на лечение. Но това не е достатъчно. Във всички случаи се нуждаем от подкрепата на държавата, от рационален план, по който да се случват нещата.

- Казвате – сърцатите невролози... Какво успявате да постигнете, напук на несъвършената система?

- Много трудно успяхме да проходим в специфичното лечение на мозъчния инсулт. Всичко се случаваше във време на непрекъснати промени, в условията на разпокъсана здравна система – с много и некоординирани структури, лекуващи пациентите. В нашия регион – Плевен, преобладава възрастно население. Това са хора, които обикновено живеят сами в селата. За тях е много трудно да достигнат до болнично заведение навреме поради недобра организация на първичната здравна помощ. Когато биват намерени, обикновено не се знае кога точно е настъпил инсултът.  Проблемите, които трябва да бъдат решени, са много. Според мен, на първо място стои работата за обучение на населението за ранно разпознаване на симптомите, а също и на колегите, които осигуряват първата помощ, защото липсва организация за преференциално обслужване на пациенти с вероятен мозъчен инсулт и понякога те дори не се транспортират до спешно отделение. Фактите са печални и стряскащи: 15% от възрастните над 50 години не могат да назоват 1 белег на инсулта; 13 часа е средното време от настъпването на симптомите до представяне на пациента пред медицинските служби; 58% остават непрегледани през първите 24 часа от началото на заболяването; 52% от пациентите в спешното отделение не осъзнават, че имат нсулт.

- Спешната помощ е слабото звено, така ли?

- Да. Иначе, в рамките на болницата, нещата се случават много добре. През последните години успяхме да обновим колектива си с млади хора – макар и доста трудно.

- Дори и за вас ли е трудно – като град с Медицински университет?

- Да. Неврологията не е много предпочитана специалнос т от завършващите лекари. И действително ни беше доста трудно да си подновим състава. Мисля, че вече успяхме. След като дълго време бяхме 50+, сега станахме 25+. А смисълът на нашата работа е да оставим школа след себе си. Нищо постигнато няма значение без приемственост. Младите трябва да носят новите неща и да приемат доброто от старите и опитните – само така продължава традицията.

- Колко са младите лекари в екипа ви сега?

- В момента при нас специализират 6 човека. Трима от тях са назначени след получаване на академичната си справка – още преди да си вземат дипломата. Тези млади лекари имаха желание да се занимават с неврология още като студенти. Включвали сме ги в работата на клиниката и тогава. В крайна сметка, продължиха да работят като невролози. И, парадоксално, оказа се, че най-младите невролози са и най-активни в прилагането на новите методи на лечение на инсулта.

- Ваши колеги признават, че невролозите сте по-консервативно „племе”. Така ли е?

- Неврологията е мислеща наука. Тя е най-точната  диагностична медицинска специалност, но пък е с ограничени терапевтични възможности.  И все пак шансовете, които ни се предлагат, за да излезем от статуквото, трябва да бъдат използвани. Тромболизата – новият съвременен метод за лечение на инсултите, възможностите да се подобри организацията в обслужването на пациентите – са едновременно прекрасен шанс и предизвикателство за невролозите.

- Доволни ли сте от резултатите си за миналата година?

- Като за начало, сме доволни. Но се стремим към много по-добри резултати. Съществуват няколко ограничения, които не ни позволяват да се разгърнем. Първо, в приетия протокол за лечение с интравенозна тромболиза съществува изискване за възраст на пациентите – до 75 години. А преобладаващата част от инсултите, които ние лекуваме, са  на средна възраст от около  80 години. Плачевното демографско състояние на региона е проблем, който изисква така поставената рамка да бъде разширена.  Не бива да отнемаме златния шанс на пациентите, които са над 75 години.

- Сега те са в графата „отписани”, така ли?
- Нямаме право да отписваме никого. Зад тези цифри стоят истински животи, които имат право да са информирани и подготвени. Имат право да получат най-доброто лечение. И имат право да бъдат подпомагани.

- От колко години се прилага тромболиза във вашата клиника?

- От 2011 г. Първата тромболиза при нас беше направена навръх 25 март – Благовещение. Някакси това символично съвпадение  ни помогна да запомним дадата. Първият пациент е имал късмета да получи инсулт на входа на болницата...

- Историята е малко като от виц...

- Да, така се случи. Дори този пациент първо беше неидентифициран – не знаехме и името му. В началото правехме предимно единични тромболизи. През миналата година успяхме да натрупаме по-голям опит. А и модерното лечение сякаш се популяризира сред населението. Нашата клиника е единствената в региона, която прилага интравенозна тромболиза. Имаме прекрасна организация, създадена със спешното отделение, лабораторията по невроизобразяване и сектора за интензивно лечение на неврологични и неврохирургични пациенти. Доволни сме от това, което успяхме да постигнем през 2016-а, като очакваме много по-добри резултати през 2017 г. Затова сме предвидили и съвместна програма с кардиолозите от болницата – за осъществяване на профилактични прегледи на пациенти над 50-годишна възраст.

- Сами се захващате със скрининга?

- Да. Кампаниите трябва да са доброволни, но и екипни. Задължително е да участват семейните лекари, да се включат и кардиолози, за да се открият своевременно рисковите пациенти и да получат препоръки. Дори използвахме студентите от 4 курс, изучаващи  „Неврология”, за да популяризираме сред обществото първите симптоми на инсулта и възможностите за специфично лечение. В чест на Световния ден на инсулта направихме и пресконференция, така с помощта на местните медии, искахме да популяризираме нашия опит  и резултати от интравенозната тромболиза.

- Действате на принципа на Барон Мюнхаузен – да се хванем за косата и да се изтеглим от „блатото” сами?

- Да. Но национална програма ни е необходима. Защото населението в България застарява, повишава се заболяемостта... А да не говорим за постинсултната инвалидизация с двигателен  и когнитивен дефицит. Пациентите, преживели инсулт, остават задължение на семействата си – държавата някакси се е отдръпнала от рехабилитацията. Не са създадени звена за долекуване на пациентите, а – за съжаление, в миналото ги имахме. Стигнахме до парадокса, че болните не получават това, което искаме да им дадем. Ние оставаме неудовлетворени от работата си, а техните близки – ужасени от това, което им предстои. Това е несправедливо!

- В такъв случай – оптимисти ли сте, че лечението на инсултите ще стане по-лесно и достъпно?

- Самият факт, че сме останали да живеем и работим в България, предполага, че сме оптимисти. И винаги се надяваме, че доброто ще  дойде, защото твърдо вярваме, че мозъчният инсулт е предотвратим. Мозъчният инсулт е спешно състояние, но и лечимо заболяване. А възстановяването след него продължава през целия живот. Всеки, който е избрал медицината – и в частност неврологията, е взел решение да даде всичко от себе си за благото на пациента. Но вече казах – това е колективно дело. Няма как да се случи само с добри намерения.