НЕВРОЛОГИЯ

Нека тромболиза да се прави и над 75 години

03-04-2017 07:07
С инсултите е много трудно, защото липсва стратегия за превенция, адекватно лечение и реадаптация на пациентите, признава доц. Мая ДановскаНека тромболиза да се прави и над 75 години
Лора
Лора
Симеонова
lora@mail.bg
Защо инсултите у нас се лекуват трудно – въпреки талантливите и сърцати лекари и навлизането на модерните терапии? Кои са най-слабите „звена" по пътя от първия симптом до спасителната инжекция? И химера ли ще остане профилактиката на исхемичния инсулт? Отговорите дава доц. Мая Дановска. Тя ръководи Неврологичната клиника на плевенската УМБАЛ „Георги Странски". Доц. Дановска е и преподавател в катедра „Неврология и неврохирургия" на местния Медицински университет.

- Доц. Дановска, плевенската школа е призната в лечението на инсултите. Продължавате ли да държите билото високо?

- Стараем се да поддържаме високото ниво, въпреки че понастоящем не е лесно да се справяме с това предизвикателство. Лечението на инсултите стана много трудно.

- Защо е трудно?

- Защото в момента липсва национална стратегия. Не е създадена адекватна организация, за да се повиши осведомеността на населението за профилактиката, разпознаването и терапията на заболяването и се подобрят грижите и подкрепата за преживелите мозъчен инсулт. В държавата няма план, единна стратегия, която да координира и организира лечението, което изисква спешна интервенция в първите часове, а това поставя пред всички нас  сериозни предизвикателства,  налагащи императивно провеждане на трудни и болезнени реформи в системата на здравеопазването. Инсултът е водеща причина за дългосрочна сериозна  инвалидизация при възрастните и голям консуматор на обществени ресурси – със сериозни финансови последствия върху здравноосигурителните системи.

- Има националната програма, в която е заложено смъртността от инсулт да падне с 10% до 2020 г.?.

- Тя е на хартия, не е в действие. В края на 2014 г. Световната инсултна организация разработи план за действие в глобален аспект, чиято цел да се подобри комплексната работа по превенция и специфично лечение на мозъчния инсулт. В последното десетилетие редица показатели, касаещи заболяемост, инвалидизация и смъртност, са подобрени в страните с висок доход  като  САЩ и Япония, в резултат от действащи дългосрочни национални стратегии за превенция, адекватно лечение, възстановяване  и социална реадаптация. Рискът от мозъчно-съдови заболявания обаче   е диспропорционално по-висок в страните със среден и нисък доход. Естествено, България попада в тази група. Затова от Световната инсултна организация препоръчват този план да бъде вкаран в институционална рамка. Успехът в борбата с високата заболяемост и смъртност не зависи само от сърцатите невролози. Изисква се желязна организация – и много действия, насочени към превенцията. Защото най-ценното и важното за ограничаването на заболяемостта и смъртността, е профилактиката. И то – първичната, която трябва да обхване рисковите и високо рискови пациенти. В момента ние извършваме основно вторична профилактика – на болните, преживели вече мозъчно-съдов инцидент, която има много по-малка стойност. И най-рисковите пациенти остават необхванати. Освен това, не е създадена и организация за успешно лечение на свръхострия мозъчен инсулт.

- Кои са най-рисковите пациенти?

- Основният рисков фактор, на който няма как да повлияем, е възрастта. Рискът от инсулт нараства с възрастта. За всяка декада след 55 г. той се удвоява. 72% от всички инсулти се случват след 65 години. Основни рискови фактори са артериалната хипертония, ритъмните и проводни нарушения, нарастващата честота на захарен диабет, вредните навици – като тютюнопушене и неправилно хранене, прекомерният стрес и несигурност, която всички изживяваме в страната ни. Всички над 50 години трябва да бъдат скринирани за идентифициране на високо рискови групи пациенти, които да бъдат проследявани по-детайлно и своевременно интервенирани, за да се намали опасността от инсулт. Това може да бъде осъществено единствено от мултипрофилен екип. Ние, невролозите, имаме желание, познаваме и бихме могли да прилагаме всички съвременни методи на лечение. Но това не е достатъчно. Във всички случаи се нуждаем от подкрепата на държавата, от рационален план, по който да се случват нещата.

- Казвате – сърцатите невролози... Какво успявате да постигнете, напук на несъвършената система?

- Много трудно успяхме да проходим в специфичното лечение на мозъчния инсулт. Всичко се случаваше във време на непрекъснати промени, в условията на разпокъсана здравна система – с много и некоординирани структури, лекуващи пациентите. В нашия регион – Плевен, преобладава възрастно население. Това са хора, които обикновено живеят сами в селата. За тях е много трудно да достигнат до болнично заведение навреме поради недобра организация на първичната здравна помощ. Когато биват намерени, обикновено не се знае кога точно е настъпил инсултът.  Проблемите, които трябва да бъдат решени, са много. Според мен, на първо място стои работата за обучение на населението за ранно разпознаване на симптомите, а също и на колегите, които осигуряват първата помощ, защото липсва организация за преференциално обслужване на пациенти с вероятен мозъчен инсулт и понякога те дори не се транспортират до спешно отделение. Фактите са печални и стряскащи: 15% от възрастните над 50 години не могат да назоват 1 белег на инсулта; 13 часа е средното време от настъпването на симптомите до представяне на пациента пред медицинските служби; 58% остават непрегледани през първите 24 часа от началото на заболяването; 52% от пациентите в спешното отделение не осъзнават, че имат нсулт.

- Спешната помощ е слабото звено, така ли?

- Да. Иначе, в рамките на болницата, нещата се случават много добре. През последните години успяхме да обновим колектива си с млади хора – макар и доста трудно.

- Дори и за вас ли е трудно – като град с Медицински университет?

- Да. Неврологията не е много предпочитана специалнос т от завършващите лекари. И действително ни беше доста трудно да си подновим състава. Мисля, че вече успяхме. След като дълго време бяхме 50+, сега станахме 25+. А смисълът на нашата работа е да оставим школа след себе си. Нищо постигнато няма значение без приемственост. Младите трябва да носят новите неща и да приемат доброто от старите и опитните – само така продължава традицията.

- Колко са младите лекари в екипа ви сега?

- В момента при нас специализират 6 човека. Трима от тях са назначени след получаване на академичната си справка – още преди да си вземат дипломата. Тези млади лекари имаха желание да се занимават с неврология още като студенти. Включвали сме ги в работата на клиниката и тогава. В крайна сметка, продължиха да работят като невролози. И, парадоксално, оказа се, че най-младите невролози са и най-активни в прилагането на новите методи на лечение на инсулта.

- Ваши колеги признават, че невролозите сте по-консервативно „племе”. Така ли е?

- Неврологията е мислеща наука. Тя е най-точната  диагностична медицинска специалност, но пък е с ограничени терапевтични възможности.  И все пак шансовете, които ни се предлагат, за да излезем от статуквото, трябва да бъдат използвани. Тромболизата – новият съвременен метод за лечение на инсултите, възможностите да се подобри организацията в обслужването на пациентите – са едновременно прекрасен шанс и предизвикателство за невролозите.

- Доволни ли сте от резултатите си за миналата година?

- Като за начало, сме доволни. Но се стремим към много по-добри резултати. Съществуват няколко ограничения, които не ни позволяват да се разгърнем. Първо, в приетия протокол за лечение с интравенозна тромболиза съществува изискване за възраст на пациентите – до 75 години. А преобладаващата част от инсултите, които ние лекуваме, са  на средна възраст от около  80 години. Плачевното демографско състояние на региона е проблем, който изисква така поставената рамка да бъде разширена.  Не бива да отнемаме златния шанс на пациентите, които са над 75 години.

- Сега те са в графата „отписани”, така ли?
- Нямаме право да отписваме никого. Зад тези цифри стоят истински животи, които имат право да са информирани и подготвени. Имат право да получат най-доброто лечение. И имат право да бъдат подпомагани.

- От колко години се прилага тромболиза във вашата клиника?

- От 2011 г. Първата тромболиза при нас беше направена навръх 25 март – Благовещение. Някакси това символично съвпадение  ни помогна да запомним дадата. Първият пациент е имал късмета да получи инсулт на входа на болницата...

- Историята е малко като от виц...

- Да, така се случи. Дори този пациент първо беше неидентифициран – не знаехме и името му. В началото правехме предимно единични тромболизи. През миналата година успяхме да натрупаме по-голям опит. А и модерното лечение сякаш се популяризира сред населението. Нашата клиника е единствената в региона, която прилага интравенозна тромболиза. Имаме прекрасна организация, създадена със спешното отделение, лабораторията по невроизобразяване и сектора за интензивно лечение на неврологични и неврохирургични пациенти. Доволни сме от това, което успяхме да постигнем през 2016-а, като очакваме много по-добри резултати през 2017 г. Затова сме предвидили и съвместна програма с кардиолозите от болницата – за осъществяване на профилактични прегледи на пациенти над 50-годишна възраст.

- Сами се захващате със скрининга?

- Да. Кампаниите трябва да са доброволни, но и екипни. Задължително е да участват семейните лекари, да се включат и кардиолози, за да се открият своевременно рисковите пациенти и да получат препоръки. Дори използвахме студентите от 4 курс, изучаващи  „Неврология”, за да популяризираме сред обществото първите симптоми на инсулта и възможностите за специфично лечение. В чест на Световния ден на инсулта направихме и пресконференция, така с помощта на местните медии, искахме да популяризираме нашия опит  и резултати от интравенозната тромболиза.

- Действате на принципа на Барон Мюнхаузен – да се хванем за косата и да се изтеглим от „блатото” сами?

- Да. Но национална програма ни е необходима. Защото населението в България застарява, повишава се заболяемостта... А да не говорим за постинсултната инвалидизация с двигателен  и когнитивен дефицит. Пациентите, преживели инсулт, остават задължение на семействата си – държавата някакси се е отдръпнала от рехабилитацията. Не са създадени звена за долекуване на пациентите, а – за съжаление, в миналото ги имахме. Стигнахме до парадокса, че болните не получават това, което искаме да им дадем. Ние оставаме неудовлетворени от работата си, а техните близки – ужасени от това, което им предстои. Това е несправедливо!

- В такъв случай – оптимисти ли сте, че лечението на инсултите ще стане по-лесно и достъпно?

- Самият факт, че сме останали да живеем и работим в България, предполага, че сме оптимисти. И винаги се надяваме, че доброто ще  дойде, защото твърдо вярваме, че мозъчният инсулт е предотвратим. Мозъчният инсулт е спешно състояние, но и лечимо заболяване. А възстановяването след него продължава през целия живот. Всеки, който е избрал медицината – и в частност неврологията, е взел решение да даде всичко от себе си за благото на пациента. Но вече казах – това е колективно дело. Няма как да се случи само с добри намерения.


Какво трябва да знаем за рака на белия дроб

Какво трябва да знаем за рака на белия дроб

У нас тази диагноза е на първо място като причина за смърт от всички онкологични заболявания при мъжете и на трето при жените, казва проф. Светлана Христова

Недоносените деца са рискови за инфекции

Недоносените деца са рискови за инфекции

Респираторно-синцитиалният вирус подвежда родителите, че става дума за тривиална настинка, а може да доведе до тежки пневномии, казва доц. Ралица Георгиева
Tрябва да насочим усилията си към профилактиката

Tрябва да насочим усилията си към профилактиката

Пандемията ни показа, че е нужно обществото да има по-голямо доверие на лекарите, тогава ще можам да защитим не само себе си, но и нашите близки и приятели, казва чл.-кор. проф. Цветалина Танкова
Имунитетът срещу КОВИД - 16 месеца

Имунитетът срещу КОВИД - 16 месеца

Рискът от нова инфекция е 5% до три месеца след първото заболяване, като нараства до 50% след 17 месеца

Можем да обърнем заболеваемостта от диабет

Можем да обърнем заболеваемостта от диабет

Скрининг сред рисковите групи ще открие повече хора, на които може да бъде предоставено своевременно лечение, казва проф. Здравко Каменов
Слагат второ изкуствено сърце на 23-годишен

Слагат второ изкуствено сърце на 23-годишен

Операцията се прави за първи път в България и ще се извърши в УМБАЛ „Св. Екатерина", съобщи проф. Генчо Начев

Забравата издава Алцхаймер

Забравата издава Алцхаймер

Музиката, упражненията, диетата и ангажираността на ума помагат в борбата с болестта, казва д-р Костис Прускас от Блокс Здравни и социални грижи

Германски топ лекар оперира у нас

Германски топ лекар оперира у нас

Проф. Ханс Хенкес и доц. Станимир Сираков извършиха първата съвместна интервенция в УМБАЛ "Св. Иван Рилски", известният специалист от чужбина отказа хонорар
Действай бързо! Инсултът не чака!

Действай бързо! Инсултът не чака!

Ако симптомите бъдат открити и лечението започне навреме, процесът на „умиране" на мозъчна тъкан е обратим и болният може да бъде спасен, казва акад. Иван Миланов

Къса се връзката джипи-специалист при хепатитите

Къса се връзката джипи-специалист при хепатитите

Разписване план стъпка по стъпка как да става ранната диагностика, казва проф. Красимир Антонов
1 2 3 4 5 ... 52 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Януари 2022 Предишен Следващ