обзор

2021 г. като функция на две неизвестни

30-12-2021 15:49
Безкрайността на пандемията и изборите нажежиха страстите до краен предел, а крайният резултат е като баснята на Езоп за меда и мухите2021 г. като функция на две неизвестни
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Тази седмица изпращаме още една година. И ако трябва да я определим само с няколко думи, то за 2021 г. те би трябвало да са пандемия, избори и многото страсти, до които тези две събития доведоха.

Определено изминаващата година се разви като функция на две неизвестни - пандемията и политическите избори. Те обаче доведоха до много и понякога изненадващи реакции и решения.


КОВИД


Ако през 2020 г. доминираше страхът от новия и непознат вирус, а хората се притесняваха за живота си, то през тази превес взе умората. Както от пандемията, така и от безкрайния ужас, и ограничения, които я съпътстват. И ако през миналата година обществото, застинало в уплаха си, бе готово да се вслуша в гласа на властите, дори, когато той не беше особено разумен, то през тази то въстана срещу всички авторитети – логична реакция, доколко правилна, е друг въпрос.


Ваксини - ресто


Изненадващо или пък не, но в България ваксините срещу КОВИД дойдоха относително навреме, макар и в бусчета за кренвирши. И отново изненадващо или пък не, но българите се оказаха много по-скептично настроени към съвременните постижения на фармацевтичната наука, отколкото хората в останалия свят. И към момента страната ни продължава да е на опашката по имунизационно покритие в ЕС. Причините за това са много, а експертите все още ги изясняват, няма как обаче да не посочим две. Крайното политизиране на пандемията у нас и превръщането й в предизборен трамплин, чиито плодове отчитаме и до днес. Както и пълната загуба на доверие от страна на обществото във всяка власт и авторитет заради тоталната им дискредитация и през последните 32 години Демокрация, заради непрестанната им демонстрация на липсата на морал и справедливост.


Вълна след вълна


Неспирният ход на пандемията не показа, а ни припомни много и нелицеприятни истини, както за здравната система, така и за обществото ни. За първи път от години у нас се постави по-сериозно проблема за кадровата криза, квалификацията на медиците и колективната (без)отговорност. Липсата на медицински сестри и дори на лекари в някои специалности като инфекциозните болести, интензивните грижи се оказа осезаема. Към нея се насложиха бърнаута, който отдавна е обхванал медиците ни, както и осезаемата липса на продължаваща обучение сред част от медицинските специалисти. За първи път не само обществото, но и властите си позволиха да забележат, че у нас здравеопазването е под всякаква критика – няма изградена здравна култура у хората, няма профилактика, качеството не лечение е ниско, увеличаващият се брой болници са изпразнени от съдържание, а средствата, които се изливат в системата, не водят до по-добър резултат, напротив увеличават девиациите в нея. Доказателство за последното са и фактите – над 7 млрд. лв. са налети в здравната система под формата на публични средства за тази година, а смъртността се увеличава. За първи път от години у нас стана съвсем ясно и че на обществото не му пука особено за хората в него, а основната максимума продължава да бъде "всеки се спасява сам".


Избори


През тази година станахме свидетели и на парламентарни, и на съсловни. И ако първите след дълго и циклично шоу на политическа недъгавост, в крайна сметка доведоха уж до разместване на управляващите слоеве, то при вторите такова нямаше. И в двата случая обаче крайният ефект е еднакъв – бетониране на статуквото. Причините за това са очевидни – промени в здравеопазването трудно биха се извършили от коалиция, която не знае точно какво иска, нито къде се намира. А случаят е такъв, видно, както от преговорите за съставяне на правителство, на които се заявиха разнопосочни приоритети, така и от липсата на всякакъв политически опит на част от новите партии. За промяна няма да помогне и съсловната организация на медиците, в която основният приоритет от години е един единствен – още повече пари.


Пълно „изчегъртване"


В годината на безкрайните избори то беше на мода и основна задача на служебния кабинет. В сферата на здравеопазването резултатите бяха покъртителни. Поредица от грозни и зрелищни скандали допринесоха за намаляването на и без това крехкото доверие в системата. Те започнаха с детронацията на директорите на Пирогов и Лозенец, придружени от обвинения в източване на здравната каса и незаконни трансплантации. По традиция „изчегъртването" спря със смяната на още няколко шефове на големи държавни болници като „Александровска". Детската болница отново не намери своето решение, както заради неразбирането кой да усвои средствата, така и заради нежеланието на медиците да си нарушават комфорта. На фона на процъфтяващото здравеопазване и кадрови дефицит се появиха заявки за нови болници, повечето под параграфа „нов адрес", като тук черешките на тортата са две – разширението на „Сърце и мозък" в Казичене на 17 км. от центъра на София и отскоро това на „Дева Мария" в Бургас. Каква е потребността и от двете е риторичен въпрос, но явно не и за структурите на БЛС, и здравните власти.


Рекапитулацията


Тя е тъжна, напомня на баснята на Езоп за мухите и меда: Рояк мухи били привлечени от гърне с мед, което се преобърнало в стаята на една икономка, и като стъпили в него, лакомо засмукали. Само че по краката им полепнал толкова много мед, че не могли да излетят, нито да се измъкнат и се задушили. Преди да издъхнат, възкликнали:
— О, какви неразумни същества сме ние, заради едно малко удоволствие погубихме себе си.


Това може да е последната вълна

Това може да е последната вълна

Очаквам в края на февруари тя да приключи в страната, прогнозира доц. Ангел Кунчев

Без запор на КОВИД-добавките

Без запор на КОВИД-добавките

Депутатите от финансовата комисия добавиха специален текст в закона за бюджета по предложение на Омбудсмана

Частичен локдаун в София

Частичен локдаун в София

Заведенията ще работят на 50% и до 22 часа, а част от големите ученици ще учат на ротация, окончателно решение се очаква днес или утре
И Кърджали в червена зона

И Кърджали в червена зона

Средната заболеваемост от КОВИД расте още и вече е 1264.56 на 100 00 души, показват данните на НЦЗПБ
10 106 са новите случаи на КОВИД

10 106 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 41 433, показват данните на Единния информационен портал

Новият пандемичен план вече се изпълнява

Новият пандемичен план вече се изпълнява

Той е много добър, редно е обаче да имаме единен терапевтичен протокол за лечение на КОВИД-19, както е по света, казва проф. Тодор Кантарджиев
Омикрон догони Делта

Омикрон догони Делта

82% от учениците учат присъствено, най-много новозаразени има в прогимназията, показват последните данни на МОН
КОВИД мина 1200 на 100 000 души

КОВИД мина 1200 на 100 000 души

Децата над 12 години идващи от червена зона ще се допускат у нас срещу PCR, гласи заповед на здравния министър
11 181 са новите случаи на КОВИД

11 181 са новите случаи на КОВИД

Направените тестове са 45 956, показват данните на Единния информационен портал
Валят оплаквания срещу доц. Мангъров

Валят оплаквания срещу доц. Мангъров

Лекарският съюз и две етични комисии решават в сряда как да действат срещу безпочвените му изказвания, казва проф. Мая Аргирова
1 2 3 4 5 ... 419 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Януари 2022 Предишен Следващ