Напредък

МУ подобряват научната си дейност

29-12-2021 12:30
Въпреки това България изостава в пъти спрямо съседните страни по реферираните документи в международните бази данниМУ подобряват научната си дейност
Clinica.bg

press@clinica.bg
Редица български висши училища, сред които и медицинските, подобряват научната си дейност и през 2020 г. Въпреки това тя остава на не достатъчно високо ниво в сравнение дори със съседните страни. България изостава над четири пъти спрямо Гърция и два пъти спрямо Сърбия по отношение на реферираните документи в международните бази данни, показват изводите от доклада на Комисията за наблюдения и оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации.
Резултатите

 

Общите изводи от доклада са, че се наблюдава стабилност в изследователската дейност на големите центрове за наука в страната. Същевременно научните изследвания влияят все по-силно върху обществената и икономическата сфера. Експертите проследяват също ефекта от научните проучвания на базата на брой публикации, патенти и цитирания спрямо броя изследователи в институциите. В доклада на Комисията на МОН са направени общо четири класации. Първата отразява цялостните резултати от научната дейност. Най-добрите университети имат над 500 точки. Първите места са за БАН и СУ, след което веднага се нареждат МУ-София с над 2800 точки и МУ-Пловдив с над 960. На седмо място е МУ–Варна с над 750 точки. Прави впечатление, че в тази група се изкачват и други два университета, където се изучава медицина - Университет „Проф. Асен Златаров" с над 756 точки и Тракийския университет с 518 точки. Друга класация в доклада измерва въздействието на научните изследвания, като в първата група с резултат над 500 отново попадат медицинските университети в София, Пловдив, Варна и Плевен, както и Университет „Проф. Асен Златаров" и Тракийския университет. В категория „Научен капацитет и възпроизводство на академичния потенциал" МУ-София отново е в първа група с над 700 точки. Сред лидерите по критерий „Обществено и икономическо въздействие" са МУ-Плевен и МУ-Пловдив. Докладът на МОН включва и обща оценка за ефективност, при която висшите училища с коефициент над 1 са получили отлични оценка. Измерителят на ефективността отразява научните резултати (публикация, цитирания, патенти),нормирани спрямо академичния персонал. На първо място е МУ-София с оценка 3.29, като в тази група попадат още Университет „Проф. Асен Златаров" –Бургас – 3.08, Медицински университет –Пловдив - 1.784, Медицински университет –Плевен - 1.516, Медицински университет –Варна - 1.030, Тракийски университет –Стара Загора - 1.008. „Ако е необходимо да се назоват лидерите в българската наука, това без съмнение са Българската академия на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски" и Медицинският университет –София. Това са научните организации, даващи облика на българската наука", гласят заключенията от доклада.

 

Проблемите

 

Като цяло патентната дейност в научните организации и университетите остава на ниско ниво. България продължава да изостава и в други показатели. Като процент от общото активно население в страната учените са над два пъти и половина по-малко спрямо държави от Европейския съюз. Младите изследователи все още са недостатъчни, за да заместят тези, които излизат в пенсия. Това води до влошаване на резултатите от научните изследвания и изостряне на проблемните области.

Експертите отчитат и по-ниска публикационна активност от научните организации и университети. Изоставаме с над четири пъти спрямо Гърция и два пъти спрямо Сърбия по отношение на реферираните документи в международните бази данни. До голяма степен спадът на публикационната активност спрямо 2019 г. се свързва с пандемичната обстановка, но въпреки това броят на публикациите остава по-висок в сравнение с всички други предходни години. Успоредно с това страната ни подобрява качеството на научните изследвания. За последните пет години (2016 - 2020 г.) достигаме 40% от публикациите в квартил Q1 (най-високо качество) на международните бази данни, като изпреварваме Словакия и Сърбия и се нареждаме до Хърватия.

 

Препоръки

 

Групата на изследователските университети на този етап у нас трайно се формира от СУ „Св. Климент Охридски", Медицинските университети в София, Пловдив и Варна, Техническия университет–София, ХТМУ и ПУ. Затова е целесъобразно около тях да бъдат формирани клъстери от изследователска инфраструктура за трансфер на знания и иновации. Ясно се очертават различия между висшите училища с медицински и природо-математичен профил и тези с предимно хуманитарен. При последните се констатират високи резултати относно възпроизводство на академичния персонал и сравнително слабо представяне по показателя за научни публикации и цитирания. Една от причините за това е, че в обществените и хуманитарните науки списанията, които принадлежат към квартилната система на ClarivateAnalytics са по-малко, а монографиите се индексират спорадично в Scopus, а същевременно именно тези бази данни измерват резултатите. Освен това по правило, такива публикации се реализират със значително по-малко цитирания в сравнение с природните и медицинските науки. За сметка на това обаче авторският принос е много по-отчетлив. Така научните изследвания, посветени на българския език, литература, история, география, култура, икономика, изкуство, напълно естествено не намират поле за изява в световноизвестни списания. Това предполага,евентуално в бъдещете да бъдат оценявани в отделни групи, с оглед на спецификата на изследваната проблематика. Същевременно медицинските висши училища се доближават в своя резултат до тези с преобладаващ природо-математически профил. В тази връзка е препоръчително да бъдат преразгледани минималните държавни изисквания за академично развитие в тези организации, за да се придвижат по-близо до изискванията за природните науки, отколкото до тези за обществените.


Следят изкъсо плагиатството

Следят изкъсо плагиатството

Университетите ще са задължени да имат комисия по академична етика, министър Николай Денков предлага 9 дни ваканция
Сърдечно-съдов риск при 67% от диабетиците с тип 1

Сърдечно-съдов риск при 67% от диабетиците с тип 1

Това установи проучване на екип от МУ-Варна, резултатите попаданаха в научни списания с висока цитируемост
7 млн. за образование на уязвими групи

7 млн. за образование на уязвими групи

С тях ще се насърчи достъпът им до обучение в университет, средствата са от еврофондовете
15 млн. за млади учени

15 млн. за млади учени

Те се отпускат по национална програма на МОН, очаква се да бъдат подпомогнати над 1000 изследователи и 200 постокторанти
Еразъм+ подкрепи над 20 000 проекта

Еразъм+ подкрепи над 20 000 проекта

Въпреки пандемията миналата година програмата за студентска мобилност отчита добри резултати
Доходите на младите медици с 35% ръст

Доходите на младите медици с 35% ръст

Все повече студенти искат да учат за лекари, а МУ-София и МУ-Пловдив делят първото място в класацията на МОН
МУ-София раздаде награди за наука

МУ-София раздаде награди за наука

Това се случи по време на празника на университета по повод 104-тата годишнина от създаването си
4.2 млн. за научни програми

4.2 млн. за научни програми

Едната от тях е за „Иновативни нискотоксични биологично-активни средства за прецизна медицина"
МУ-Плевен с нови виртуални срещи

МУ-Плевен с нови виртуални срещи

Те са предназначени за кандидат-студенти и ще се проведат на 25 ноември и 9 декември
Увеличават с 10% парите за стипендии

Увеличават с 10% парите за стипендии

Университетите ще получат общо 15 млн. лв. допълнително до края на годината, ще се увеличат и възнагражденията на служителите, реши МС
1 2 3 4 5 ... 60 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Януари 2022 Предишен Следващ